Историята зад великата балада "Tears in Heaven", която ни разплака

Ще знаеш ли името ми, ако те видя в рая? Ще бъде ли същото, ако те видя в рая? Трябва да бъда силен и да продължа напред, защото мястото ми не е в рая.

Това е част от текста на песента "Tears in Heaven" на Ерик Клептън. Мелодията гали струните на душата ни, а текстът винаги успява да ни разчувства по един особен начин. Феновете я чуват за първи път през 1991 година. Печели награда "Грами" в категория "Песен на годината", "Акустичен албум на годината" и "Най-добро поп  изпълнение" (за категория "Мъже"). С една дума, това парче се радва на огромен успех.

Днес виртуозният Ерик Клептън навършва 76 години, затова ще повдигнем завесата на информационното затъмнение и ще ви разкрием какво провокира Клептън да напише една от най-великите балади на всички времена. Ако сте по-чувствителни, поемете дълбоко дък, преди да продължите да четете, защото историята зад "Tears in Heaven" всеки път ни хваща за гърлото и ни просълзява.

Конър е името на сина на Ерик Клептън и вече бившата му приятелка - италианската актриса Лори дел Санто. Денят е 20 март 1991-ва. Докато си играе в апартамента, в който живее с майка си, детето пада от прозореца, който по невнимание остава отворен след домашен ремонт. Възрастта му е 4 години, височината на жилището - 53 етажа, а краят - трагичен. По това време Клептън е отседнал в хотел наблизо и се готви да го изведе на разходка в Зоологическата градина.

"Единственото, което си спомням, е телефонното обаждане от техния апартамент. Тъкмо се приготвях да изляза и да го заведа на обяд. Лори беше от другата страна на слушалката и крещеше истерично, че той е мъртъв. Не исках да повярвам", споделя музикантът една година след инцидента.

Ерик моментално "изключва". В пристъп на отхвърляне на истината тичешком се устремява към апартамента и вижда полицейски коли и линейки. Първоначално има чувството, че няма нищо общо с тази обстановка:

Имах чувството, че това беше животът на някого другиго, който не познавам. И до ден днешен се чувствам по този начин.

Погребението на Конър се състои 2 дни преди 46-тия рожден ден на баща му.

Клептън описва взаимоотношенията си с Конър като най-здравата и дълбока връзка, която е имал с друго човешко същество. Посочва го като една от основните причини да пребори зависимостите си и да остане трезвен. В края на 70-те вече е спрял с хероина, но редовно консумира други наркотици и алкохол. След раждането на сина си обаче взима решение да изчисти тялото си.

Направих го за Конър, защото нямаше да мога да се понасям, когато съм около него. Не можех да приема мисълта, че един ден, когато стане зрял мъж, съзнанието му ще рисува този мой образ в детските му спомени.

Ерик е трезвен от 3 години, когато детето му напуска този свят. Признава, че трагедията му дава вътрешна сила да устои на изкушението, а не да се връща обратно на дъното. През следващите няколко месеца посещава активно сбирки на хора, страдащи от зависимости, и създава музика.

Пише 2 песни, които посвещава на този тъмен период от живота си. Първата е "Circus Left Town", чийто текст разказва за цирка, който е посетил заедно със сина си вечерта преди смъртта му. Втората е "Tears in Heaven". Лириките ѝ са много по-лични - поставя се въпросът дали ще се срещнем отново с онези, които вече не са сред нас. Нито една от тях първоначално не е трябвало да бъде записвана и разпространявана. Впоследствие Клептън е силно насърчаван да включи баладата в саундтрака на филма "Rush". Останалото е история.

Трагедията провокира музикантът да пожелае по-голяма роля в живота на дъщеря си. Рут се ражда една година преди Конър и е единственото му дете от Ивон Кели, звукозаписен мениджър. Предложението на Кели да затопли отношенията между баща и дъщеря след инцидента е прието. След многобройни посещения Ерик най-после успява да намери общ език с другото си дете:

"Беше чудесно отново да бъда в компанията на дете. Мое дете. Отнеха ми години, за да осъзная колко ми помогна. Присъствието на Рут в живота ми беше необходимо за моето възстановяване. В нея намерих отново нещо истинско, за което си струва да живея." 

"Tears in Heaven" не е просто поредната балада. Тя възпява непоправимата загуба на един скърбящ родител. Това е истинският талант. Това е смисълът на музиката - да изразиш чувствата си по толкова красив начин, да накараш една китара да се разплаче, а с нея и милиони души по света. 

Когато думите не стигат, изкуството започва да говори. Чуйте го: