Предизборните програми – начин за употреба

Проф. Маруся Любчева е български политик и евродепутат в периода 2007-2009 и 2013-2014 г. Тя докторант в бургаския Висш химикотехнологичен институт (сега известен като Университет „Проф. д-р Асен Златаров“) и има над 50 научни публикации в реферирани списания, в националния и местен печат.

От 1991 до 1995 е общински съветник в Бургас. От 1995 до 2005 г. е зам.-кмет на Община Бургас. Тя е член на Общинския съвет на БСП от 2003 до 2006 г., а пот 2005 г. – депутат от „Коалиция за България“ в 40-ото Народно събрание.

Предизборните програми са предназначени за избори и само за избори. Те винаги се пишат с богато въображение и партиен ентусиазъм, формално подчинени на граждански приоритети, колкото повече, толкова по-добре. Те са  строго форматирани към идеите и философията на съответните партии, често подчинени на партийните икономически или корпоративни интереси, вплетени в  общопринципни формулировки. И винаги включват толкова обещания, колкото никога не могат да се изпълнят.  Състезават се помежду си за гражданско одобрение, за бизнес подкрепа или просто за брой хора. Разнообразието е голямо. Всъщност  предизборните програми говорят много, но  май ги четат само политолозите и анализаторите

В условията на преходна демокрация преживяхме много избори, много партийни програми и платформи, всяка все  по-хубава, по-прогресивна, по-всеобхватна, по-обещаваща и все по-малко значеща за хората, които от много ентусиазирани към промените в обществото, все повече се превръщат в нихилисти по отношение на резултатите.

Управляващите са в благоприятна ситуация, ако могат да се похвалят с нещо изпълнено от предишната си предизборна програма, опозицията и извънпарламентарните партии оспорват с твърденията, че при тяхно управление съответните политики, а особено резултатите, биха били по-добри.

И както предизборните обещания в програмите, така и партиите  се множат, за разлика от електората, който става все по-малко и все по-обезверен от случването или по-скоро  неслучването на очакванията му след прилагането на винаги успялата предизборна програма.

Днес казват „правим избори за обикновено народно събрание, в необикновена ситуация“ , а по точно е, че  превръщаме предизборната еуфория в пандемична катастрофа.

Избори на фона на 8 коалиции и 23 партии, някои от които с  предизборни програми, други само с обещания.  А електоратът май програми вече не чете. Дали от умора, дали от обезверяване, дали защото и да чете и не чете, това е без значение, дали защото... той си знае. А може би страхът се е настанил и тук, и хората се боят, че ако прочетат програмата, не само че няма да им хареса, но могат да объркат традиционната си ориентацията  за кого да гласуват. И страхът им никак не е неоснователен. Така се появяват сентенции от рода на „гласувам с отвращение“... Някои партии са написали програми, пълни със стратегически завъртяни текстове,  от които не ти става ясно какво  искат да кажат, още по-малко какво ще направят, други пишат програми, пълни с обещания, сериозни обещания  - за заплати, пенсии, финансиране на сектори, коя от коя цифра по-високи, разбира се за да се харесат. И все пак това са документите, казаното се забравя, но писаното остава. Това е  отношение към избирателя! Затова пък  има   партии, които  не са си направили труда да развият програми, разчитайки на елементи на изненадата, или на това, че обещанията по предизборни срещи, митинги и седенки  няма да се запомнят и така по-лесно след време ще се отчитат невероятни успехи. Това обикновено  са партии, сигурни в изграденото или придобитото по един или друг начин  доверие на хората, които  не смятат, че програмите са важен елемент от борбата за гласове. А и може би се борят не за гласове, а за някаква субсидия... По този признак  партиите се делят не само на управляващи и опозиционни, на парламентарни и извънпарламентарни , а на традиционни и новаторски – едните  с традиционен програмен подход, другите без. Иновации в политиката, както се произнасят някои политици. Но... Все пак, програмите трябва да се четат. В някои от тях могат да се намерят и интересни и смислени  неща.

А иначе, обещанията се раздават като на пазар и на  сватба...

И Гражданинът, достатъчно обръгнал на предизборни кампании,  все пак успява да  се ориентира на този пазар / а в момента представянето на партиите с шатри, наредени една до друга,   наистина прилича на пазар/  и се насочва натам, накъдето духа по-високото обещание /по-висока заплата, по-висока пенсия, по-високо секторно /бизнес/ финансиране/.  Още по-добре, когато освен обещания  има и реално раздаване на пари. Тогава всякаква предизборна програма губи смисъл и остава единствено за партийна употреба. От една страна е усилие да се прочете, да не говорим, че някои програми са достатъчно дълги/ между 5 и 150 страници/, пък и често повтарящи се, приличащи си, трудно разграничаващи ляво – дясно – център, както се разграничават нормално политиките.   За голяма част от  избирателите  усилието да се прочете програма, не си струва. Рекламата и  предизборните караници, наречени дебати,  вършат по- добра работа. Пък и хвърлените в пространството цифри „хващат око“ повече от наредените в програмите думи. Хората свикнаха да не четат много, /имат и много примери за успех без много четене/ да не се замислят, че обещанията за заплати, пенсии и всякакви други разходи, трябва да се покриват от приходи, а приходите се осъществяват с работеща икономика и преди всичко работеща индустрия и това трябва да се търси в програмите. Провокативното е, че и някои партии го забравят.  А именно това  е разковничето, което трябва да се съдържа в предизборните програми – как простичко  виждат партиите управлението на икономиката, за да има достатъчно приходи  за увеличаване на заплатите и всичко останало. Т.е. как ще се развива икономиката, но не с хубави, често незначещи нищо, приказки, а със съдържателност, защото образованието, здравеопазването, социалните дейности могат да бъдат приоритет, но ако липсват средства за тях, няма как това реално да се случи. Защото образованието напр. от няколко поредни предизборни кампании все е приоритет. Но някак много предизборно през последната година  увеличението на заплатите и в средното, и във висшето образование,  се случи. И в социалната дейност напр. също пенсиите  много предизборно пораснаха с по 50 лв на месец, случайно обещано до м. април...

Вярно е, че хората се интересуват преди всичко от доходите си. Малко хора се интересуват от описани политики, приоритети. А то е определящо. И за тях се работи през целия мандат. Определящо е политиките да  се съсредоточат в работеща икономика, в работеща индустрия, в балансиране между отделните сектори и региони. Очевидно е, че само с МОЛ-култура, с търговия и туризъм трудно се покриват разходите на приоритетите.  И ако гражданите си бяха направили труда при предходни избори да четат програмите, днес нямаше да сме свидетели на едни не особено благоприятни констатации в един друг документ /проект на Споразумението ни с ЕС/. А той също може да бъде разгледан предизборно, пък и е написан от наши управляващи. Ето какво само част от това, което пише там:

• “ Ниска продуктивност и незадоволително представяне на научноизследователската и иновационната система, както по отношение на научните организации и бизнеса по отделно, така и по отношение на взаимодействието между тях. Фрагментация на политиката, нужда от продължаване на реформите в двете сфери, преодоляване на недофинансирането и развитие на устойчива национална екосистема: § България се намира в групата на „скромните“ иноватори с общо иновационно представяне от 49% от средноевропейското“
• „данните за иновационната активност на предприятията и инвестициите на фирмите показват: спад от 2% (2019 г. в сравнение с 2012 г.) на МСП с нетехнологични (маркетингови и организационни) иновации; спад от 14% при продажбата на нови за пазара и нови за фирмата продукти като дял от оборота; и спад с 30% на предприятията с осигурен достъп до обучение в областта на ИКТ“
• най-енергоемката икономика в ЕС, с изразходване на 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производството на БВП от средния енергиен разход в ЕС; § най-въглеродно интензивната държава–членка на ЕС с интензитет на емисиите на парникови газове към 2016 г. 4.3 пъти по-висок от средния за ЕС; § най-ресурсоемката икономика в ЕС, с изразходване на 6.8 пъти повече суровини за производството на единица БВП от средния суровинен разход в ЕС; § 22% от предприятията не предприемат никакви усилия за повишаване на енергийната ефективност, при средна стойност в ЕС 13% за 2015 г.; § изоставане в процеса по трансформиране на икономиката от линейна към кръгова – на последно място в ЕС по производителност на ресурсите; § на последно място в ЕС през 2017 г. по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и внедряване на екоиновационни дейности според Европейския екоиновационен индекс;
• § 83-то място в света и 26-то място в ЕС по показателя „качество на образователната система“ в Доклада за глобалната конкурентоспособност 2017-2018 на Световния икономически форум, като за последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции;

За цял един  мандат, в който имахме на разположение  сериозен финансов ресурс от ЕС. И със сигурност в предишни предизборни програми много от  констатациите са били включени като обещания. Но уви, неслучили се.

Всъщност има и още един важен документ, който си струва да се прочете. И това е Програмата за развитие на регионите 2021-2027.  Този документ също има предизборен характер. Но с доста негативни последици за бъдещето на страната ни, подготвен отново  от наши управляващи...

Та става дума, че май никой не чете предизборни програми.  И не само.

И затова ще продължаваме да сме в последните места на доста класации.   Или се радваме на инвестиции в съседните държави, защото ни давали предимство... Предимство в диверсификацията... по всички направления – газ, круизи, центровете им все близко до България, но извън нея.  

Когато се четат предизборните програми, хората ще  знаят как се движим от избори до избори и  докъде ще стигнем.

Но ние   не обичаме да четем предизборните програми, нито други важни документи. Обичаме цифрите, по които се захласваме и ориентираме, без да се замисляме, че  зависят точно от това, което партиите предвиждат да правят в управлението, ако им дадем властта.

Да, сложна е тази ситуация с четенето на програми, с послания, още повече днес, когато цялото пространство е заето от  един вирус. Отежняващ фактор, безспорно, избор по време на   COVID пандемия.  Дали като предпоставка или като  оправдание,   рецесията на икономиката е сериозна и това допълнителрно стресира всички. Но тя не обхваща само нашата страна, само че  организацията в другите страни е далеч по-стройна и конструктивна, макар ситуацията да не е по-лека. А от тази  и от други организации и действия ще зависи и помощта за възстановяване, която очакваме, но какво ще получим?

Няма да правя съпоставка на предизборните програми, защото е важно да се четат оригиналите, а не преразказите. Само ще кажа, че е важно да се четат, вместо да се прехласваме по едни цифри. Обещанията по 1000 лв за минимална заплата, 2500 лв учителска заплата  или 2800 лв преподавателска заплата.... не струват нищо, ако се управлява неефективна икономика, ако индустрията и производствата с висока принадена стойност ги няма, ако не се създават  работни места, така че да се задържат  специалистите тук,  ако не преодолеят корупционните схеми и модели, ако не се балансират и  интегрират  отделните сектори, ако селското стопанство не намери добрите политики и управление, защото то е част от спасението в кризисни ситуации, ако бидейки до морето не използваме това за развитие и още много ако... Извадени отделни изречения от програмите не вършат работа, защото звучат на парче и неразбираемо – данъчна политика, фискална политика, дигитализация /която вече смени дългоочакваното и неслучило се електронно правителство/... За обещанията народът ни отдавна се е произнесъл „то обещаното не е като даденото“

Така че, предизборните програми са за четене, за  разбиране и... за избор!