Битки за патриотичния и протестния вот на фона на вял старт на кампанията, констатира анализатор

Ограниченията, които коронакризата наложи на обществения живот, дават и своя тежък отпечатък върху кампанията за предстоящите парламентарни избори на 4 април 2021 г. Това пише в свой анализ д-р Борислав Цеков от Института за модерна политика.

Невъзможността за пълноценни масови предизборни мероприятия – събрания, митинги, концерти – намалява значително възможностите за пряк и непосредствен контакт с избирателите и концентрира усилията на участниците главно на арената на медиите и социалните мрежи. Само традиционните политически сили, които имат изградена национална мрежа от членове и местни структури, в настоящата обстановка разполагат с нужния организационен инструментариум за пряк контакт с избирателите.

През първата седмица на кампанията прави впечатление все още вялият характер на медийната реклама (клипове и други платени форми) и на външната политическа реклама (билбордове). Най-видими в това отношение на старта са кампаниите на Патриотична коалиция „Воля-НФСБ" (Марешки насити публичното пространство с предварителна реклама още преди началото на кампанията), както и ВМРО и АБВ.

Кампанията се очертава като твърде бедна на идеи, което проличава и на нивото на основните предизборни послания. Като цяло те са деидеологизирани, имат по-скоро констативен, отколкото призивен, а още по-малко ударен характер. ГЕРБ влиза в тези избори с: „Работа, работа, работа", което беше част от съпътстващите им послания в предходни избори. БСП – с изпразнения от идеологическо съдържание лозунг: „С грижа за хората". “Демократична България" с тривиалното: „България може много повече“.

ВМРО също използва свой традиционен слоган - „България над всичко", като прибавя и „Доходи, семейство, сигурност" в опит да очертае някаква идейна насоченост, а Патриотичната коалиция „Воля-НФСБ" залага на прагматичното: „Гласувайте ни задачи". На фона на претенцията си да представляват някаква радикална промяна и различие в политиката, „Има такъв народ" са избрали лишеното от посока и реформаторски заряд: „Решаващият глас си ти" („решаващ", но в името на какво?). Най-радикален призив за промяна съдържа слоганът на ДПС – „Рестарт на държавата".

Слабостта на опозицията дава сила на ГЕРБ
Според всички социологически проучвания управляващите от ГЕРБ влизат в кампанията с отчетлива преднина от няколко пункта пред основната опозиционна партия БСП. Въпреки „умората“ на част от обществото от десетилетното управление, скандалите и ерозията на доверието, ГЕРБ черпи сила главно от слабостта и раздробеността на опозицията. Кампанията на ГЕРБ изглежда разфокусирана и като че ли разчита единствено на риалити-формата с „джипката".

БСП, от своя страна, изглежда лишена от достатъчно политическа енергия и от потенциал да стане всеобщ притегателен център за анти-ГЕРБ настроенията. Ако за кандидатските листи на една управляваща партия, като ГЕРБ, е обяснимо и нормално да предлагат „още от същото", то за една политическа формация, която претендира за коренна промяна, това трябва да е закодирано преди всичко в състава на нейните листи – нещо, което липсва на БСП. Листите на левицата са неубедителни и не очертават достатъчен управленски капацитет.

В нормална обстановка най-вероятно началната преднина на ГЕРБ би била основание за твърда прогноза за победа. Но необичайният характер на настоящата предизборна кампания, която преминава под знака на COVID-19, извежда на преден план влиянието на фактори, като евентуално рязко изостряне на коронакризата до изборите и ново затваряне на икономиката.

Наред с това, наличието на значителен електорален масив от около 400 хиляди души на старта на кампанията, които имат намерение да гласуват, но все още не са решили за кого, също зарежда крайния резултат с неизвестни.

Две важни битки – за патриотичния и за протестния вот
Интерес в тези избори представлява конкуренцията за патриотично-националистическия електорат между Патриотична коалиция „Воля-НФСБ" и ВМРО. Двете формации имат потенциал да изиграят важна роля за оформянето на властовата конфигурация в следващия парламент, като част от нов коалиционен формат с ГЕРБ или пък в експертна формула. За разлика от Патриотичната коалиция „Воля-НФСБ“, която досега е давала заявки по-скоро за дясно-центристка ориентация, ВМРО изглежда поливалентна по отношение на управленски коалиции, включително с БСП.

Те влизат в кампанията с различни подходи за привличането на по-широк кръг избиратели, което би им позволило да влязат в следващия парламент. Коалицията на Веселин Марешки и Валери Симеонов залага на „икономическия патриотизъм" с акцент върху социалните и анти-монополните теми, които традиционно имат чуваемост сред широки слоеве от българското общество. Докато ВМРО се опитва да разчупи своята традиционна идентичност, центрирана върху българската кауза в Македония, като влее известна идеологизация в своя образ през социално-консервативни теми, като защита и сигурност на семейството.

Протестната енергия от миналата година не успя да генерира мощна и консолидирана алтернатива на властта. Вместо това, няколко формации се стремят да получат парламентарно представителство, стъпвайки на тлеещите въглени на общественото недоволство. „Има такъв народ“ на Слави Трифонов се опитва, волно или неволно, да влезе в ролята на вечно сърдитата опозиция, която е просто „против", без да предлага реални и работещи решения и политически алтернативи.
Независимо от добрите изходни позиции в социологическите проучвания, тази формация е изправена пред риска да не успее да мобилизира значителна част от потенциалните си избиратели, които са прекалено аморфни в идеологическо отношение.
Предстои да видим как ще се отрази в развитие и пълното разминаване между първоначалните заявки на формацията, че най-демократично ще селектира компетентни и можещи хора за своите листи, и последвалите тежки скандали и разпад на местни структури по повод противоречиви кандидати, „спуснати отгоре".

„Изправи се! Мутри вън" на Мая Манолова също се опитва да се пребори за протестен вот, но липсата на национална мрежа и прекалено аморфният и лишен от ясна идейна база политически профил са сериозен дефицит, който може да осуети преодоляването на 4-процентната бариера.

„Демократична България", която миналата година катализира първия етап от протестите с акцията в „Росенец", загуби позиции в протестния вот и разчита на мобилизацията на своите твърди избиратели от т.нар. „градска десница". Стратегическият проблем пред формацията е нейният коалиционен потенциал. Подозренията, че отново са готови за коалиция с ГЕРБ, както при кабинета „Борисов 2“, от който бяха част, пораждат въпроси около тяхната заявка за алтернатива на настоящото статукво.

ДПС – с цел да е ключов фактор за формулата на властта
ДПС провежда кампания с високо самочувствие и висока степен на мобилизация, насочена към спечелването на позицията на ключов фактор за сформиране на новото управление след изборите. Евентуална избирателна активност под 50% ще бъде особено благоприятна за тях. Заявената радикална позиция за „рестарт на държавата" предполага насочването им към сформиране на правителствена коалиция без ГЕРБ или непартиен, програмен кабинет след изборите.