Какви ще са последиците, ако Русия приеме Иран в Евразийския блок
След оттеглянето на САЩ от ядрената сделка през 2018 г. и налагането на нови санкции срещу Иран от администрацията на Доналд Тръмп, Иран все повече обръща поглед на изток за партньорства, тъй като Техеран губи надеждата да нормализира отношенията със Запада. Иранската стратегия, известна като „Поглед към Изтока” цели да засили стратегическото сътрудничество на Иран с Русия и Китай. Това означава, че изглежда Иран е направил своя избор и цели присъединяване към китайско-руския политически и икономически полюс. Това е добра новина за Кремъл.
През последните месеци се появиха новини, спекулиращи, че Русия се готви да покани Иран като най-новия член на Евразийския икономически съюз. Увеличаването на броя на тези новини, както и появата на няколко доклада по темата, кара международните наблюдатели открито да говорят, че Иран наистина ще се присъедини към ЕИС и че това няма да е в толкова далечното бъдеще. И докато информацията остава да бъде потвърдена на държавно ниво – вероятно съвсем скоро – подобен ход от страна на Кремъл предизвиква множество въпроси. Присъединяването на Иран би помогнало Техеран и Москва да се противопоставят по-уверено на санкциите от ЕС и САЩ, както и да си сътрудничат в района на Кавказ след Втората война в Нагорни Карабах. В същото време, вкарването на Иран в ръководената от Русия организация би имала сериозни геополитически последици, пише Руслан Трад в анализ за Vesti.bg.
ЕИС е един от основните инструменти на Москва за реинтеграция на бившето съветско пространство и присъединяването на първата не-съветска държава към блока би било значимо събитие, включително за статута на Иран в международен план. Още по-важно е, че членството на Иран в Евразийския блок би било ново предизвикателство за усилията на Запада и особено на Турция за насърчаване на търговията между регионите през Кавказ и Каспийския район. След разпадането на Съветския съюз Москва пое водеща роля в насърчаването на създаването на Общността на независимите държави (ОНД), като се надяваше да този блок да спомогне в отношенията между бившите съветски републики и може би в крайна сметка да стане основа за тяхното обединение. Но с течение на времето ОНД загуби влияние и членове - наскоро и Украйна напусна.
В резултат на това, Москва подтикна други структури в рамките на ОНД, които остават отворени за по-тесни връзки с Русия. Те включват проекта за Съюзна държава между Русия и Беларус, както и Евразийския икономически съюз, възникнал през 2014 г. и сега има пет страни-членки: Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения. Шанхайската организация за сътрудничество също не е изключение от този подход. Организацията включва страни, различни от бившите съветски републики като съоснователи са Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, но пълноправни членове са и Индия, и Пакистан. Но за разлика от ЕИС, дневният ред се занимава главно с външната политика и въпросите на сигурността, а не с икономическата и политическата интеграция.
За възможността Русия да приеме Иран в Евразийския икономически съюз се заговори наново след посещението на иранския външен министър Мохамад Зариф в Москва в края на януари. При завръщането си в Техеран Зариф заяви, че в допълнение към обсъждането на сътрудничеството между Русия и Иран „за противодействие на Турция и Запада“, двете държави са обсъдили как страната му може да предприеме стъпки за присъединяване към ЕИС. Този коментар предизвика бурна дискусия в Москва и западните столици не само защото Иран беше замесен, но и защото представлява промяна в подхода на Москва към регионалната интеграция, като я разшири извън границите на бившия Съветски съюз. Присъединяването на Иран също би засилило геополитическата конкуренция в Кавказ и около Каспийско море, където Турция вече увеличи влиянието си през войната в Нагорни Карабах и подписването на редица споразумения с държави в Централна Азия. Така например, съвсем наскоро Анкара обяви ново генерално консулство в узбекския град Самарканд като част от подновените усилия на турското правителство да укрепи позициите си в региона на фона на настъпването на Китай, но и заради Иран и Русия.
Поради подкрепата на Техеран за организации, считани от редица държави за терористични, както и заради противоречивата ядрена програма, Западът – в лицето най-вече на САЩ и техните съюзници - се противопоставя на всеки ход, който би дал на Иран по-голяма международна подкрепа и свобода на действие, каквото членството в ЕИС със сигурност би предоставило. И макар в Сирия да са конкуренти за влияние, Иран и Русия работят все по-тясно заедно през последните месеци, за да избегнат санкциите и за двете страни, и за да могат да промотират своите интереси в Южен Кавказ. Това сътрудничество вече нарасна до такава степен, че някои коментари от запад, а също и от региона, предупреждават дори за възможността от открит конфликт.
Последиците от евентуалното включване на Иран в Евразийския икономически съюз са очевидни и за бившите съветски републики. От една страна, чрез понижаване на политическото значение на бившето съветско пространство, този ход може да накара повече държави да помислят за разширяване на сътрудничеството през бившата съветска граница и влизане в повече организации и съюзи, които включват държави без съветски минало, а това би било проблем за Русия. ГУАМ, антируското обединение на Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова, например, може да се стреми да включи нови членове извън бившето съветско пространство - идея, която те предлагат неколкократно в миналото, но заради крайната руска реакция, изоставиха впоследствие.
И като алтернатива, включването на Иран в рамките на ЕИС може да накара някои държави да обмислят присъединяването си към проекта за Съюзна държава между Русия и Беларус. Арменския политически елит вече дава сигнали за такава стъпка, като това би позволило на страната да покаже своята лоялност и да поддържа достатъчно близки отношения с Москва, които биха били в помощ за защита на позициите на Ереван срещу други страни както в рамките на ОНД, така и извън блока.
Всъщност в Армения вече има група, която да насърчава идеята. През декември миналата година, лидерите на няколко партии обявиха създаването на Организационен комитет за поддържане на движение, чиято цел е да улесни изцяло влизането на Република Армения в Съюзната държава на Русия и Беларус, с промотиране на идея в обществото, че Армения е силна и сигурна само в тесен съюз с Русия. Най-непосредствената последица от това Иран да стане член на ЕИС обаче ще бъде в Кавказ и около Каспийския район. Москва и Техеран почти сигурно ще засилят усилията си за насърчаване на търговските пътища от север на юг и ще доминират съвместно в този регион, за да гарантират, че Турция и Западът няма да отдалечат от Москва повече бивши съветски републики или да използват тези републики за стартиране на възможни военни действия срещу Техеран.
Колкото и да е възможно и колкото и дълго да отнеме на Иран да се присъедини към Евразийския икономически съюз, някои руски анализатори, свързани с Кремъл вече коментират очакваното присъединяване на Техеран като геополитическа победа за Москва. Владимир Павленко, чиито коментари отразяват нагласите в някои от властовите структури в Москва, твърди, че икономическите предимства от присъединяването на Иран макар и очевидни, са само част от плюсовете, които ще произлязат в геополитически план. Така например, участието на Техеран се разглежда в Русия като блокиращ ход срещу Турция и Запада, разширяване на руското влияние на юг до Индия и Близкия изток, и дори придобиването от Русия на нещо, което отдавна иска – излаз на Персийския залив и Индийския океан.
Макар Кремъл да направи редица стъпки в тази посока като укрепване на позициите си в Сирия и сирийското средиземноморско крайбрежие и старта на строеж на база в Судан на брега на Червено море, Персийския залив би бил голяма награда за политиката на Путин и администрацията му. Поради тези причини, руското правителство е напълно готово да направи крачка в противоречие със своите минали политики относно бившето съветско пространство и по този начин да повлияе на геополитиката на региона като цяло.