Спектър: „Воля и НФСБ“ с 4% на старта на кампанията, ГЕРБ води с 5 пункта пред БСП

В периода 27 февруари - 4 март е проведено експресно социологическо проучване за регистриране на нагласите в началото на официалната предизборна кампания за изборите за Народно събрание на 4 април 2021 г. Става въпрос за доклад с резултати на електоралните нагласи в началото на предизборната кампания, осъществено от Изследователски център "Спектър" с ръководител д-р Петко Петков, по поръчка на Института за модерна политика, информира novini.bg.

На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики:

НА СТАРТА НА КАМПАНИЯТА – ПО-МАЛКО ОТ 50% СА ТВЪРДО РЕШИЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ

Голям е броят на решилите, че няма да отидат до урните в изборния ден - 22%. Основна причина, която мотивира респондентите да вземат такова решение, е поведението на основните политически субекти, което досега е фокусирано главно върху скандалите и негативизма, а не върху съдържателни дебати и реални послания към избирателите. Част от деклариращите, че няма да гласуват, са мотивирани и от ограниченията на коронакризата. Предизвикателството пред политическите формации е да мотивират големия брой колебаещи се.

В началото на предизборната кампания отговорилите, че се колебаят дали да гласуват, са 20%, а отговорилите с "не знам" - 8,20%. Това показва, че всеки трети имащ правото да гласува, е под въпрос дали ще го направи на 4 април.

ГЕРБ СТАРТИРА С ОТЧЕТЛИВА ПРЕДНИНА

ГЕРБ запазва лидерската си позиция с 27.5%. Това е повече от 5 процента начална преднина пред основната опозиционна партия – БСП, която получава 22.10%. Този резултат на ГЕРБ се дължи на мобилизацията на твърдия партиен електорат, която се постига и благодарение на „риалити кампанията“ на Бойко Борисов с видеорепортажи на живо „от джипката“. Инспекциите и посещенията на премиера по строителни обекти и срещите му с хората там допринасят за опазване на доверието към ГЕРБ от ерозия, въпреки спорното управление на пандемията от COVID-19, сигналите за некачествено изпълнение на наскоро открити обекти и пр.

Лидерът на ГЕРБ комуникира по модерен начин, чрез социалните мрежи, но това не му пречи да бъде „като народа“. Този негов, вече утвърден народняшки стил, е толериран в българската народопсихология и носи положителни електорални резултати. Обстоятелството, че първата седмица на кампанията съвпадна с националния празник 3 март, донесе и поредния епизод от сблъсъка между президента и премиера.

От една страна този сблъсък, често сведен до персонални квалификации и нападки, размива сериозния разговор за програми и идеи за бъдещото развитие на страната. Но от друга страна допринася за мобилизацията на избирателите на ГЕРБ.

БСП Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПОЗИЦИОННА СИЛА, НО НЕ УСПЯВА ДА ПРЕДИЗВИКА АНТИ-ГЕРБ ВЪЛНА

БСП се ползва с доверието на 22.10% от българските избиратели на старта на официалната предизборна кампания. Изоставането с повече от 5% от основния им конкурент ГЕРБ може да се навакса само при значителна мобилизация на твърдото ядро на БСП и привличане на значима част от центристкия вот. Към момента такъв процес не се наблюдава. Вътрешните сътресения в БСП прекомерно съсредоточиха енергията на партията върху вътрешните проблеми. Извън лидерското присъствие на Корнелия Нинова, липсват ярки партийни и граждански фигури и лидери на обществено мнение, които да придават необходимата плътност на заявката на БСП за властта. Все пак, дори и в такава кондиция, БСП има шансове да предизвика обрат, при рязко задълбочаване на коронакризата и неадекватни мерки на управляващите в хода на кампанията.

ОСТРА КОНКУРЕНЦИЯ ЗА ПАТРИОТИЧНИЯ ВОТ

В патриотично-националистическия сектор се изостря конкуренцията между ВМРО и Патриотична коалиция „Воля-НФСБ“. Обединението на формациите на Веселин Марешки и Валери Симеонов е лоша новина за Каракачанов. Настоящето проучване беше проведено след обявяването на този нов коалиционен формат. Синергията между организационния потенциал на „Воля“ и твърдия електорат, с който разполага НФСБ, би могла да им даде предимство в хода на кампанията. На старта Патриотична коалиция „Воля-НФСБ“ регистрира 4% подкрепа, което се дължи и на активната медийна кампания, подета от Марешки. Той първи се включи в предизборната реклама вече няколко седмици. Социалните послания, като безплатни лекарства за деца и възрастни хора, трупа определени дивиденти.

ВМРО от своя страна регистрира стартова подкрепа от 3.8% и очевидно ще се стреми да разширява влиянието си с атрактивна предиборна кампания и любопитни лица в листите. Освен принципната си позиция за защита на българските интереси спрямо Северна Македония, партията на Красимир Каракачанов обаче трябва да потърси и други съдържателни политически теми, за да разчита на успешно представяне.

ДПС Е ВЪВ ВЪЗХОД

ДПС със своите 11.20% се очертава като трета или четвърта политическа сила на тези избори. Движението е в много добра кондиция след отпадането на ДОСТ от политическата карта на България и преодоляването на откритите атаки на Ердоган към елита на ДПС. Допълнителен стимул за привържениците на движението е вкарването на много от младежките лидери на избираеми места дори като водачи на листи (Сезгин Мехмед в Хасково, Севим Али в Бургас). Солидните и доказани през годините организационни възможности на ДПС могат да доведат и до по-висок резултат на 4 април.

В десния сектор „Демократична България“ е с 5.5% на старта на кампанията. Формацията на т.нар. „градска десница“ на този етап успява да мобилизира своите твърди избиратели. За партията на Цветан Цветанов “Републиканци за България“ декларират подкрепа едва 0.9%, но при по-ниска избирателна активност е възможно тази формация да преодолее нужните да получаване на партийна субсидия 1% подкрепа.

КАКВА ЩЕ Е СЪДБАТА НА ПРОТЕСТНИЯ ВОТ?

Раздробяването на протестния вот изначално лишава този политически сегмент от потенциал за постигане на значимо и доближаващо се до мнозинство присъствие в следващия парламент. В най-голяма степен протестен вот в началото на кампанията се концентрира около „Има такъв народ“ на Слави Трифонов – 12.10% от декларираното доверие на гласоподавателите. Трябва да се подчертае обаче, че има висока степен на несигурност дали тази декларативна подкрепа ще се трансформира в реални гласове в избирателните урни. В хода на кампанията ще стане ясно и по какъв начин ще се отразят и скандалите от последните дни, свързани с предизборните листи на партията и напускането на активисти в някои региони. Неясен е на този етап и организационният капацитет на формацията да проведе пълноценна национална предизборна кампания на терен, а не само в медиите и социалните мрежи.

Липсата на ясна политическа и идеологическа физиономия на „Има такъв народ“ предопределя и аморфния характер на потенциалните й избиратели - част от тях по-скоро са фенове на артистичната дейност на Слави Трифонов и неговите колеги и все още е трудно да се прогнозира дали партията ще може да ги мобилизира за гласуване на 4 април. До момента „Има такъв народ“ запазва пълно медийно мълчание, което е нож с две остриета - може да помогне за превръщането ѝ в притегателен център за протестен вот, но може да се окаже, че няма да има време за разясняване на политическата платформа, което ще доведе до срив в гласуването за Трифонов.

Данните показват, че за всеки четвърти предстоящите избори ще бъдат честни. 41% допускат, че ще има нарушения, но те няма да повлияят на вота, докато 26.3% очакват нечестни избори. Това е доста висок процент, който българските институции, ангажирани с изборния процес, трябва да опровергаят с дейността си. В противен случай може да се стигне до обществено настроение, че изборите са били нечестни, което е доста взривоопасно в сегашната политическа обстановка.

ОЧАКВАНИЯ ЗА ОТРАЖЕНИЕТО НА COVID-19 ВЪРХУ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ

Мнението на респодентите относно влиянието на пандемията върху избирателната активност са поляризирани. За 44% избирателната активност заради COVID-19 ще бъде по-ниска, докато 37% смятат, че тя ще бъде по-висока. И двата сценария са вероятни поради неяснотата с развитието на пандемията до 4 април. Хората са объркани и мислят и в двете посоки на развитие.