Валери Симеонов с награда „3 март“ за изключителни заслуги към българската общност в Унгария
Българското Републиканско самоуправление в Унгария връчи награда „3 март“ на Валери Симеонов за приноса му в задълбочаването на българо-унгарското приятелство и изключителните му заслуги към българската общност в Унгария. Това стана на церемония в Народното събрание.
Припомняме, че днес в българския парламент пристигна унгарска делегация начело с държавния секретар Миклош Шолтес.
С него бяха и двама представители на малцинството ни в Унгария – д-р Данчо Мусев, който е председател на Българското Републиканско самоуправление, и българският застъпник в Унгарския парламент Симеон Варга.
На пресконференцията след това д-р Мусев обясни, че „3 март“ е „официалната награда, учредена от висшия орган на българите в Унгария – Българското Републиканско самоуправление“.
„Не е случайно, че тази награда е посветена на националния празник на България – освобождаването от турско робство“, заяви той.
По думите на Мусев, Валери Симеонов установил трайни връзки с българската общност в Унгария.
„И със своите позиции и влияние допринесе за решаването на жизнено важни за общността проблеми. Основните три стълба в живота на българите в Унгария са църквата, училището и дружеството, както и българският културен дом“, обясни Данчо Мусев.
През последните четири години благодарение на Симеонов парцелът, върху който е построена българската православна църква, бил даден за ползване на дружеството на българите в Унгария. Това позволило да започне реконструкция.
Направена е първата крачка и за изграждане на културен и образователен център с училище и детска градина.
„Така в сърцето на Будапеща ще продължава да съществува една малка България, което е уникално за всички българи по света. Това е пример за съдействие между правителствата и за помощта на унгарската държава, която ние получаваме, и помощта от българското правителство, която получихме през изминалите четири години“, изтъкна Данчо Мусев.
Валери Симеонов съдействал българското правителство да отпусне 90 000 евро за реконструкция на българския културен дом, който бил построен през 1957 г. с дарения на 300 градинарски семейства – мигранти от нашата страна.
Друг важен успех било скорошното начало на строежа на новия образователен център до църквата, срещу културния дом. Освен помощта на унгарската държава, и българското правителство отпуснало за целта 1 млн. евро. Проектът обаче бил за 8 млн. евро.
„Но ние вярваме, че силата, която имаме в лицето на двете правителства и нашите приятели – г-н Миклош Шолтес и Валери Симеонов, и силата на завещаното от нашите истински българи, нашите дядовци, ще ни даде възможност да успеем и в този тежък проект. И вярваме, че тези ползотворни контакти ще продължат и за в бъдеще. И вярваме, че в лицето на Валери Симеонов ще имаме своя верен приятел и съмишленик“, каза Данчо Мусев. Той изрази надежда, че и следващите правителства ще продължат да помагат на българските общности зад граница.
Симеон Варга и унгарската посланичка у нас Текла Харангозо също изразиха благодарност към българското правителство към зам.-председателя на Народното събрание (НС) и лидер на НФСБ Валери Симеонов.
Самият Симеонов каза от своя страна, че след като се запознал с българската общност в Унгария, установил, че "това е може би най-сплотената общност извън пределите на България".
"Затова тя има такива постижения, затова се ползват с огромен авторитет от унгарското правителство", посочи зам.-председателят на НС.
Той благодари и на държавния секретар на Унгария Миклош Шолтес, който имал личен принос в тази посока.
Щом Пената, дето две думи на кръст не може да върже, ще става депутат, аз нямам какво да добавя.
На 10 май 2014 г. в речта си пред Унгарското национално събрание премиерът Орбан заяви: „Унгария е част от западната отбранителна система НАТО и Европейския съюз ... Ние сме обаче членове на тези съюзи, а не заложници. Ние поставяме икономическите връзки в центъра на нашата външна политика....Ние ще продължим отварянето на Изток.“ТС е международна организация, включваща някои от тюркските страни. Тя е основана на 3 октомври 2009 г. в Нахичеван. Генералният секретариат е в Истанбул, Турция. Държавите-членки са Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция. Останалите две тюркски държави, Туркменистан и Узбекистан, понастоящем не са официални членове на съвета, поради неутралната им позиция. Те обаче са възможни бъдещи членове на съвета, тъй като, както Унгария, имат статут на наблюдатели. Узбекистан обяви намерението си да се присъедини към ТС на 30 април 2018 г., но все още не го е направил. Идеята за създаване на тази организация беше представена за първи път от казахския президент Нурсултан Назарбаев през 2006 г.
Споко червен трол идвам Ей сега и ти нося два леба и един голям кожен бахур.Даже бахура може така без хляб по диетично.Почини днес и недей да се напъваш да мислиш глупости и врели некипели.
"Наведи се на мутри отвън"
Е заключена за коментари и как аз днеска ще изкарам 2 и 50ст. за хляб.Щото то само на минеети не се живее трябва леб.