Нинова иска общопартийно допитване с кого да се коалира, но помни ли 2016-а?

Ще предложа на Националния съвет да решим въпроса с управленските коалиции след изборите с вътрешно допитване. Това обяви преди дни лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Соцпартията е пред сложна ситуация, тъй като е много вероятно след парламентарните избори да получи мандат за управление, но да няма партньори. Един от щекотливите въпроси е редно ли е отново да се направи коалиция с ДПС. За сдружаване с ГЕРБ е ясно, че не може да се говори. (Поне засега.)

Казусът с коалициите е комплициран, многопластов. От една страна, БСП може да иска да си сътрудничи с „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, с формацията около Мая Манолова и с „Демократична България“, но те да не желаят това. (Особено две от формациите.)

От друга, ГЕРБ и ДПС може да искат коалиция с БСП, но тя да не допуска това.

Във връзка с идеята си за вътрешно допитване Корнелия Нинова изкоментира: „Нашият устав дава такава възможност и ние вече сме го прилагали. Политиката, която провеждам, откакто съм председател на партията, е борба със задкулисието - и в държавата, и вътре в партията. Няма да допуснем лобистки, групови или частни интереси да изкривят волята на хората, които са ни овластили, при сключване на управленска и следизборна коалиция.“

БСП действително вече е прилагала вътрешно допитване и то по много любопитен въпрос – за това по какъв начин да се явят на президентските избори през 2016 г. Това са единствените национални избори, които соцпартията е спечелила от поне 15 години насам.

Дали обаче победата се дължи на мъдростта на членовете на БСП, участвали в допитването? Нека да проверим!

В началото на юли 2016 г. Корнелия Нинова обяви резултатите от вътрешно-партийния „референдум“, като тя приветства високата активност – над 72%. Това се случи около месец преди да стане ясно, че ще бъде издигнат Румен Радев.

Какво обаче поискаха тогава членовете на БСП? (Резултатите все още са на сайта на партията.)

Най-много от тях се обявиха за коалиция с други партии – 72%.

23 на сто бяха за самостоятелно явяване.

Само 3,14% гласуваха за подкрепа на независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет.

На последна позиция – с 0,56%, бе фактически абсурдната идея да се подкрепи кандидат-президент на друга политическа сила.

В БСП тогава се попитаха и с коя партия евентуално да се направи коалиция за президентския вот.

На първо място беше идеята за обединение в рамките на „БСП лява България“ - така се наричаше тогава коалицията около „партията-майка“.

Над 52% обаче пожелаха сдружаване и с АБВ.

Другите опции бяха „Движение 21“ - 49%, ВМРО – 36%, „Атака“ - 32%, НФСБ – 23%, ДПС – 13%.

Какво обаче направи Корнелия Нинова? Съобрази се с допитването? Нищо подобно!

Лидерката на БСП, изглежда, прояви изключителен нюх, пое отговорност и обяви, че номинира слабо известния тогава ген. Румен Радев.

Публична тайна бе, че друг основен вариант бе омбудсманът Мая Манолова, която бе с огромен рейтинг. Тя дори бе получила най-много номинации от партийните организации. Нинова обаче не се съобрази и с тях.

Първоначално БСП и АБВ заявиха дружно, че издигат Румен Радев в коалиция. Лошо няма - нали това бе одобрено от повечето попитани в соцпартията.

Нинова обаче впоследствие изигра коварен номер и обяви, че се отказва от обединението с партията на Георги Първанов.

В крайна сметка решението бе Румен Радев да бъде издигнат като независим кандидат чрез инициативен комитет, макар и оглавен от бесепаря Стефан Данаилов.

Корнелия Нинова тогава очевидно не се съобрази с вътрешното допитване в БСП.

Само 3,14% от членовете на партията бяха гласували за издигане на независим кандидат, но точно това се случи.

Дори и да приемем, че то е било формалност и БСП реално е участвала сама, то пак не това бе изборът на членовете. Само 23% бяха за самостоятелно явяване.

Огромният дял – 72%, бяха гласували за коалиция. Корнелия Нинова обаче ги игнорира.

Любопитен момент е, че почти никой не забеляза това. Никой не обвини Нинова, че е пренебрегнала членовете на БСП и допитването, което самата тя бе инициирала и чиито резултати гордо бе обявила само месец по-рано.

А такива основания имаше. Румен Радев тогава все още бе действащ генерал от Българската армия, слабо познат, без политически опит.

Издигането му изглеждаше като огромен риск - това означаваше да започнеш кампания от нулата, защото първо трябваше да популяризираш лицето, а след това и да доказваш, че то е читаво. А насреща бе непобедимият мастодонт ГЕРБ.

Корнелия Нинова обаче взе лидерско решение. Сама издигна Румен Радев, наложи се в партията, изрита и АБВ - напук на общото мнение в БСП. Но... победи - за първи и последен път. 

Та затова трябва да се внимава, като се предлагат популистки идеи за референдумна демокрация, вътрешни допитвания и други подобни щуротии.

В политиката трябват лидери!

Народът може да е суверен и да избира кой да управлява политическите институции, но той не е компетентен да взима адекватни оперативни решения.

Впрочем, новият политик Слави Трифонов може да ни докаже това по печален начин, ако успее да наложи тезите от фамозния си референдум от същата онази 2016 г.

Тогава народът масово гласува за мажоритарни парламентарни избори и за фактическо премахване на партийните субсидии – анахронизъм и популизъм, отречен в развитите демокрации, който може да ни струва много скъпо.