Д-р Мариана Контева: Не очаквахме да се сблъскаме с толкова сериозни усложнения след COVID 19
- Д-р Контева, днес излезе информация, че въпреки повишения брой на заразени с COVID 19, в момента пациентите са с по-леки симптоми, а броят на тези в интензивните отделения е нисък. Отива ли си COVID 19, д-р Контева?
Вътрешната ми убеденост е, че болестта си отива. Но независимо от това, нещата се оказват различни. Аз и много мои колеги преболедувахме коронавирус, голяма част от нас се ваксинираха и напрежението до голяма степен падна. Това, което не очаквахме, обаче е да се сблъскаме с късните усложнения на ковид- нещо, което ни се случва все по-често и все по-често става тема в медиите. Всъщност, големият проблем на ковид инфекцията, ако се премине през острия период, са проблемите на ендотелната дисфункция и на късните тромбози. И ние все по-често срещаме пациенти с масивни белодробни емболии, с емболии на големите артерии на долни крайници, а понякога дори и на ръка. Пациентите идват в състояние, което е свързано с тежка исхемия или нехранене на крйника и с риск от загуба на същия. Сами можете да си представите как се посреща такава информация чисто емоционално - тук говорим за хора, преживели коронавирус и очаквайки, че всичко вече е наред. Да, говорим за хора на определена възраст, диабетици, хипертоници, с преживени инфаркти, със стентове, но ходещи и справящи се с живота. Хора, които обикновено имат съвсем нормално ежедневие, въпреки заболяването си и на които в един момент вирусът може да отнеме крайник. Некоректно е да се успокояваме с това, че да, тези хора са със съпътстващи заболявания. В България почти 80% от хората над 50 години са с хипертония, в групата между 40 и 50 години процентът е 60%, означава ли, че се отказваме от тези хора, заради високото им кръвно?
- Усеща се горчивина в думите Ви...
- Не знам дали е горчивина или непримиримост към ситуацията. Категорично отказвам да я приема и смятам, че спрвянето с нея е част от мисията на нашия екип. Ние сме лечители и не трябва да се примиряваме с последиците от това заболяване. Не ми се иска нашето изкуство да се превръща в установяване на факти и лекуване на последици, но времената са такива и битката с вируса ще продължи дори и след преминаването му. Този вирус успя да дестабилизира освен обществото и социалните ни контакти, но и здравето ни. Той извади на повърхността много хронични заболявания не защото ги предизвика или ги влоши, а защото заради изолацията много хора отказаха да ходят на лекар. Болниците и лекарските кабинети станаха място, където пациентите се страхуват да дойдат и идват когато е вече късно. Все по-често установяваме последиците, отколкото да ги избягваме. По тази причина от тази седмица в УМБАЛ „Дева Мария" вече е активен профилактичен пакет за оценка на постковид усложнения, с който, вярвам, че ще успеем да помогнем на част от хората да не стигат до тежки усложнения.
- Има ли възможности за лечение на последиците или са необратими?
- Първо започвам с това, че надежда винаги трябва да има. Както вече казах, примирението не помага нито на нас като лекари, нито на пациентите. Хубавото е, че в нашата болница работим в мултидисциплинарен екип с колегите от Клиниката по съдова хирургия и успяваме да реагираме при пациентите с пост ковид усложнения.
Един от методите на лечение, който се оказа изключително щадящ за пациента е имплантиране на микрокатетър с множество отворчета, който се вкопава в тромбозата и него преминава лекарство разграждащо тромбите. Статистиката до момента показва невероятно добър резултат -в 90% от случаите. Истината е, че процесът не е толкова бърз и магически и се изисква търпение и от нас, и от пациента. Процедурата е сложна и рискова, не се извършва амбулаторно, а в болнични условия и изисква поне 24 часа инфузия на този медикамент. След 24 часа проверяваме артерията и ако тя е реканализирана, процесът приключва. В повечето случаи е успешно. Ако все още има остатъчни тромби- продължаваме още 24 часа. Досега и ние и пациентите сме имали късмета да имаме 100% успеваемост, но всички знаем, че в медицината няма 100% успех. Тези хора остават наши пациенти, защото при тях има и други хронични заболявания, които подлежат на проследяване и консултиране.
- Със сигурност има по-особен случай, който е оставил отпечатък у вас в последните дни?
- Да, има такъв и той е една от най-големите ми победи- спасяването на ръка на пациент, която и според него, и според близките му бе загубена. Ръката бе с белези на некроза по пръстите, побеляла, с липса на всякаква чувствителност, която не само се стопли и изчезнаха маркерите на некроза на два от пръстите, но и чувствителостта значително се подобри.
Пациентът постъпи след преболедуване на коронавирус с множество усложнения. В хода на преживения ковид, в друга болница са установени и стенози на артериите на сърцето, преживял е сърдечна операция и въпреки добрата реваскуларизация в другите органи, тромбозите в ръцете са останали. Това е предизвикателство не само за нас, инвазивните кардиолози, но и за колегите от „Съдова хирургия". Истински късмет е, че можем заедно да обсъждаме тези пациенти, защото опциите за оперативно лечение при тях са твърде малки. Успеваемостта също, за съжаление, тъй като тромбозата е давностна, не остра и парцелирането на този тромб и запушването на малките периферни съдове е свързано със загуба на крайници. В този случай имахме успех, който е още едно доказателство, че все по-често ще се налага мултидисциплинарен подход към пациентите, за да бъдат резултатите оптимални.
Аз наистина съм изключително щастлива, че успяваме да спасяваме пациентите. Досега не сме имали пациент с ампутация след усложнение от ковид. Скоро излезе информация от друг град, че има загубен крайник, т.е. това не е само нашата битка. Много лекари и много болници се опитват да се преборят с късните усложнения и тромбозата. Аз съм оптимист и вярвам, че ние като екип можем да бъдем до всеки един пациент и да помогнем, а от пациентите искаме само надежда и вяра в нас и навременно идване дори проблемът да им се струва малък.