Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg
Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!
Фантомният вирус: В търсене на SARS-CoV-2*
В официалния наратив за вируса все по-често зейват ако не ями, то поне дупки, които поставят въпроси без отговор за пандемията
Вече мина една година откакто новият коронавирус е основна тема на разговор в медиите и в ежедневието. Съществуването му промени коренно живота на хората – от това колко излизат, през това с кого комуникират, дори до начинът им на поведение сред другите. Дори институтът „Робърт Кох“ и други здравни звена обаче все още не могат да представят категорично доказателство, че въпросният вирус реално е открит.
А това значи, че разговорите за опасни нови мутации са нищо повече от безотговорно всяване на страх, а т.нар. „тестове“, с които той се „открива“ са абсолютно безсмислени, пишат в свой обширен материал за Off-Guardian.org* Торстен Енгелбрехт, д-р Стефано Сколио и Константин Деметер.
За всяко такова твърдение обаче, което е коренна противоположност на официалния наратив, са необходими ред доказателства. Ще опитаме да представим именно тях в съкратен вариант. Ако имате въпроси за вируса, на които все още не сте открили отговор, тук може би ще го намерите.
Изолация на вируса
Искането на авторите да получат от Института „Робърт Кох“ данни за пълната изолация на вируса, както и научен документ, описващ процесът, е получило следния отговор от Мишел Лау – една от най-важните фигури през последната година относно COVID-19:
„Не съм запознат да има такъв документ, в който да е описана пурификацита и пълната изолация на SARS-CoV-2”.
Това изказване е забележително. С него се признава пълен провал. До тук данните са, че всички опити въпросният вирус да е изолиран в изчистената му форма, са били овенчани именно с провал и в този смисъл, от научна гледна точка, никой все още, година по-късно, не може да твърди, че точно този вирус застрашава популацията. Тук ще отбележем, че категорично това твърдение не означава, че се отрича съществуването на заболяването COVID-19, което до този момент е причинило смъртта на над 2 млн. души по света. Изследвания по темата още от началото на пандемията ТУК и ТУК
Кристи Мейси – канадски бивш биостатистик и нейни колеги от Нова Зеландия, Майкъл Спет и редица други учени (повечето от които, по очевидни причини пожелават да останат анонимни) са поискали от десетки здравни институции по света информация за изолацията на вируса. До момента, нито една от 46-те запитани, не е успяла да представи научна цитация или документ, които описва изолацията на вируса.
Нещо повече – немският предприемач Самуел Екерт предизвика водещият вирусолог в Германия Кристиян Дростен, който води и националния щаб в страната, да предостави каквито и да е пасажи от текстови публикации на учени, които представят процеса на изолация на SARS-CoV-2 предлагайки награда от 230 000 евро. Крайният срок беше 31 декември 2020 г. и той изтече без Дростен дори да отговори.
Проблемът с големината на вируса
Отскоро чуваме, че няколко нови щама на „SARS-CoV-2” са много опасни, но изглежда и това твърдение ще се окаже небазирано на реалната наука. На първо място – не може да се намери вариант на вирус, чийто оригинал не е изолиран. Второ – десетки хиляди нови щамове са били „открити“ в света от миналата зима досега. Всъщност в базата от данни на GISAID има повече от 450 000 различни геномни последователности, за които се твърди, че са вариация на SARS-CoV-2.
Изведнъж да се твърди, че има няколко „нови щама“ е като да къпем прасета. Вирусите мутират постоянно и в този смисъл постоянно може да се твърди, че е открит нов щам, което да засилва всяването на страх. А това е още по-абсурдно в момента, в който се погледнат снимките от електронен микроскоп в редица научни проучвания, които твърдят, че е на кадрите е илюстриран вирусът.
На снимките се виждат частици, които обаче имат екстремна вариация в размера – между 60 и 140 нанометъра. Всъщност вирус с такива различни размери не може да съществува. Добра аналогия на това може да се представи по следния начин: В природата има хора, които са високи 1.50 метра, има и такива, които достигат до 2.50 метра. И докато действително има различни вируси, които могат да са различни размери, да се твърди, че един вирус може да има вариация между 60 и 140 нанометра, е все едно да се каже, че Пешо е хем висок 1.50 м, хем 2.50 м.
И докато аргументът, че вирусите не могат да бъдат сравнявани с хора е валиден донякъде, то за тях е известно и друго – че са сравително стабилни структури с определена дължина на генетичния код и следователно размер.
С черните стрелки на снимката всъщност обаче са изобразени весикюли (секреторни мехурчета). На дясната снимка, ако използваме предоставената скала, откриваме, че в централната весикюла средната частица е с размер от 52 нанометра – по-малка от предполагаемия размер на вируса (жълта стрелка). В същото време с червена стрелка е изобразен друг вирус, който е с размери 155 нанометра – повече от предложената от първото изследване по темата скала между 60 и 140 нанометра.
Има сериозни индикации, че на въпросните снимки не е представен вирусът SARS-CoV-2, а т.нар. екстраклетъчни весикюли или екзозоми – частици, произвеждани от нашите собствени клетки, които съдържат нуклеидни киселини, липиди и протеини и които са свързани с редица полезни действия в човешкото тяло като транспортирането на молекули от имунната ни система и стем клетки, както и прочистване на клетките.Те варират в размер между 20 и 10 000 нанометра, но основно се срещат между 20 и 200 нанометра. Тук ще отбележем, че може би не е случайно, че израелското лекарство против коронавируса таргетира именно тях в предотвратяването на тежките състояния на COVID-19, предизвикани основно от цитокинови бури.
Без да навлизаме в детайли за екзозомите, ще кажем само, че те са по-голямата част от екстраклетъчните весикюли и са предмет в микробиологията, който е изучаван усилено в последните 50 години. Въпреки че малцина са тези, които са чували за съществуването им, в неучните среди за тях в последните години има написани и потвърдени над 14 000 труда, които описват действието, процеса на производството им от клетките и функциите им в детайли. Най-важното е, че те са на практика неразличими от вирусите, което е видно прекрасно под електронен микроскоп. (виж снимата)