Кои мерки на държавата помогнаха на бизнеса в пандемичната криза и кои - не
Бургаските депутати Петър Кънев и Димитър Бойчев са на идентично мнение по отношение ефикасността на някои от мерките на държавата за подпомагане на бизнеса. Представителите, съответно, на БСП и на ГЕРБ участваха в миналото заседание на парламентарната икономическа комисия, на което бе изслушан ресорният министър Лъчезар Борисов.
Той бе привикан да обясни за „реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията”.
Борисов изнесе традиционната статистика за раздадените средства от страна на държавата.
Областният координатор на ГЕРБ за Бургас Димитър Бойчев специално поздрави министъра за бързината, с която е приложена мярката „3 до 10 (хиляди лева)“ за микро и малките бизнеси.
„Тя наистина беше една много нужна помощ точно за малките предприятия, защото според мен точно тези предприятия са гръбнакът на нашата икономика. Те са над 90% от икономиката ни. Поздравявам Ви за това“, заяви Бойчев.
Той обаче за пореден път повдигна критично въпроса за действията на Българската банка за развитие (ББР).
„Мисля, че доста голям ресурс е отделен за гарантиране на кредитите, които минаха от Програмата през Българската банка за развитие. Виждам, че тя вече е започнала и има сключени договори, но мисля, че там контрагентите – партньорите на Българската банка за развитие – по-скоро частните банки, не са много щастливи. От една гледна точка и те имат доста финансов ресурс, но като че ли не са много щастливи и не се впуснаха с желание най-малкото да презентират тази програма. Мисли ли се в тази посока? Какъв е Вашият поглед за темповете, с които върви отпускането на тези кредити през Българската банка за развитие“, попита Димитър Бойчев.
Според него успешна мярка била и т.нар. кредитна ваканция.
„Мисля, че това е доста сериозна помощ за бизнеса. Мисли ли се и в тази посока – да увеличим сроковете за тази кредитна ваканция“, попита депутатът от ГЕРБ.
Икономическият министър обясни: „В България това не е банкова ваканция, това е мораториум към кредитите. Компаниите, които отговарят на изискванията, могат да ги разсрочат. От първия етап на този мораториум разсрочените кредити са почти 9 милиарда.“
Лъчезар Борисов добави, че е работа на Българската народна банка (БНБ) да прецени дали да се удължи мораториумът. „Като експерт“ обаче той считал това за нецелесъобразно.
За ББР Борисов каза, че са променили дизайна на процедурите още в края на миналата година, за да може да станат по-атрактивни.
„По отношение на компаниите разширихме обхвата – стигнахме и до големите. Вдигнахме лимита на кредитите – от 350 хиляди на 1 милион за малки и средни, и до 2 милиона за големи компании“, изкоментира Лъчезар Борисов.
Петър Кънев, който е председател на Икономическата комисия, от своя страна направи обстоен анализ на казаното от министъра и на мерките за бизнеса.
„Г-н Бойчев каза няколко неща и аз искам да се присъединя към тях“, заяви Кънев по отношение колегата си от ГЕРБ.
Грантовата схема „3 до 10“ действително сработила много добре.
Депутатът от „БСП за България“, който ще води листата в Бургас и на предстоящите избори, обаче отправи и сериозни критики.
„Знаете моето отношение към темата 60/40. Аз не я приемам и мисля, че това е философски грешно измислена мярка. Там трябваше да бъде 80/0, 90/0 - така, както е във всички други държави“, отсече Петър Кънев.
За мерките, свързани с ББР, той заяви: „Според мен трябва да спрем да коментираме работата на Банката за развитие по темата въобще, защото, разберете, след една година, след 700 милиона ресурс да говорим за раздадени 130 или 160 милиона няма никакъв смисъл. Няма логика да се мъчите половин година да подписвате договори с 13 банки, да гарантирате нещо, за което те са заринати с пари.“
Според него е заблуда, че държавата облекчава бизнеса с гаранциите, които тя дава през ББР.
„Знаете, че съм шеф на един от големите работодателски браншови съюзи, имаме няколко случая и хората реват – отиват по същия начин, но банките ги тормозят с всички видове изисквания, все едно, че вземат кредит от тях. Това че Вие гарантирате нещо…“, изкоментира Петър Кънев.
Той отново призова ББР да бъде игнорирана като източник на помощ за бизнеса.
„Какво означава, че сте вдигнали за големите предприятия от половин милион или 400 хиляди на 2 милиона? Ами те големите предприятия в България са 690. За тях 2 милиона са еднодневните или едноседмичните джобни пари. Поне не се занимавайте с това“, категоричен бе бургаският народен представител.
Той разкритикува Националната агенция за приходите (НАП) за бавенето на мярката „20% (от оборота)“ .
„Значи НАП могат спокойно, когато трябва да ми вземат данъците на мен, да ми намерят адреса, да ми намерят есграона и всичко останало, могат спокойно да пуснат съобщения на 2–3 милиона души, а не могат на 40 хиляди човека да им платят“, недоволстваше Петър Кънев.
Във връзка със затварянето за пореден месец на ресторантите той призова: „Ами платете им в началото на февруари, защо трябва да чакате да изтече месецът? Така или иначе ние сме ги затворили. Мярката е хубава. Ние я коментирахме още лятото, ако си спомняте, но много късно влезе.“
Петър Кънев, подобно на колегата си Бойчев, обясни, че БНБ заслужават похвала.
„Не бързайте да отписвате БНБ, призова той, - БНБ е институцията, която реално направи нещо. 9 млрд. лв. бяха отложени във времето. Трябва да Ви кажа, че 9 млрд. лв. са невероятна помощ за фирмите, в сравнение с тези 130 или 160 млн. лв., които дава Българската банка за развитие. Спрете да се занимавате с Българската банка за развитие! Неработеща философски е цялата мярка.“
Според него управляващите трябва да престанат и да говорят толкова бравурно за мерките, които прилагат.
„Спрете да размахвате – 1 милиард, 2 милиарда, 3 милиарда! По-обрано говорете за това, което давате! Вашата работа е долу-горе като в онзи виц: „Советские часы самые быстрее в мире.“ Безсмислено е. Малко по-спокойно... Действително българският бизнес до момента някак си оцеляваше. Тепърва навлизаме в един много тежък период“, прогнозира Петър Кънев.
Тъй като бе анонсирано, че това е последното изслушване на министъра в комисията в това Народно събрание, Петър Кънев се обърна към Лъчезар Борисов за довиждане: „Искам още един път от името на комисията да Ви благодаря, защото сте един от министрите на икономиката, който винаги, по всякакъв повод е бил отворен към нашата комисия. Мисля, че и винаги, когато Вие сте искали нещо, сте чукали на отворена врата. Желая Ви успех в новото политическо раздаване и Господ здраве да Ви дава!“
Та за какво ни е Европейски съюз, какво ни помогнаха чиновниците от Брюксел, какво направи правителството и парламента, за да се отлепим от дъното, на което сме закотвени, откакто сме влезли в ЕС?
Магистрали ли, пътища ли - а народът още повече обеднява...
Направете нещо на "ползу роду", както са го правили навремето благодетелите на нацията, като Евлоги и Христо Георгиеви, като Коджакафалията...Ей,няма да се наситите, но откъдето дошло,натам отишло и знайте, че народът помни и ще се опомни!!!
Боко си осигури гласоподаватели с тази некъдърна администрация. Обаче цялата тази жажда за власт и управление ще изяде на българина главата и след 4-ри години правителството на Боко и ГРОБ ще си отиде. Но понеже българина е сляп, глух и мълчи, ще търпи още един мандат наказание. Пригответе си вазелин мили братя и сестри мои!
Българите се разделят на нещо като нови класи - държавни служители и всички останали работещи.
Държавният служител в сегашната епидемия почти не работи, най-много 2-3 дни от седмицата ходи до службата си, взима пълна заплата плюс помощи и ДМС (допълнително материално стимулиране), които администрацията на Борисов щедро раздава предизборно. (Разбира се, винаги има някъде изключения).
Администрацията и техните семейства могат да решат изборите. Но не това е най-важното. Те се оформят като някаква каста, която си брани интереса, добре им е в тези епидемични мерки.
От хората на държавна заплата само лекари и медсестри получават заслужено допълнителни помощи, дори са малки за риска, който поемат (и не се знае как ги разпределят и колко до къде стигат).
Но в администрация, държавна, общинска, дори Гражданска защита или агенции, служби, заплатите и ДМС си вървят, работа почти нямат. Например в съдебната система прокурори и съдии взимат по няколкохиляди лева заплати и не работят. Колегите им юристи, адвокати, плащат наеми, а делата им се отлагат непрекъснато, и фирмени, и др.
Така е с всякакъв дребен и среден бизнес - наемите си вървят, помощи не стигат до тях, обещани пари от началото на кризата миналата година още не са получили, мярката 80 на 20 за хората на заплата е бизсмислена, масово съкращават работещи, защото няма смисъл да ги държат и т. н.
В страната се очертава партия на администрацията, която и без друго е калинкизирана, и най-дребното назначение в малък град става с политическа протекция от местните хора на ГЕРБ.