Поредно проучване сочи: Строгият локдаун и затварянето на бизнеси не помагат, а вредят

Поредно проучване доказва категорично, че строгите локдауни не работят. Въпреки че поддръжниците на затварянето на държави настояавт, че тази практика „спасява животи“, реалните данни сочат съвсем обратното. На национално ниво статистиката е категорична – страните, имплементирани строг локдаун не би следвало да имат занижени бройки на случаи с коронавирус на база 1 млн. население. 

Доказателство за това са държави като Великобритания и Италия, където затварянето бе въведено доста по-рано от останалите европейски страни, но броят на жертвите там продължава да е един от най-високите в света. Същата е ситуацията и в някои от щатите на САЩ, които въведаха строг локдаун, като Ню Йорк, Ню Джърси и Масачузец, където данните са подобни.

Проучването, публикувано този месец в Европейския журнал за клинични разследвания, чиито автори са Еран Бендейвид, Кристофър Оу, Джей Батачарая и Джон Ф.А. Йоанидис, разглежда разликите между т.нар. „строги нефармацевтични интервенции“  и „нестроги фармацевтични интервенции“. Заключението е следното:

„Не намираме ясен и категоричен положителен ефект от строгите нефармацевтични интервенции към ръста, наблюдавам в страните. В нито една от 8-те държави и в нито едно от 16-те сравнения между тях и Швеция/Южна Корея, ефектът от локдауна не бе положителен в намалаяването на броя заразени и смъртните случаи. Обратното – колкото по-строг локдаунът, толкова по-голям дневният ръст“

Това заключение сочи, че теоритичните ползи на цялостната философия за локдаун са грешни. По думите на един от авторите – Еран Бендейвид: „Концептуалният модел на този подход е такъв, че преди изграждането на какъвто и да е имунитет в обществото, поведението на индивида е най-важната движеща сила в прекъсване на заболеваемостта. В този смисъл нефармацевтичните интервенции може да действат като катализатор за промяна на индивидуалното поведени. Лекият локдаун е възможно да има позитивни ефекти само тогава, когато индивидите са склонни да спазват мерките. Така реално строгите локдауни, които въвеждат сериозни рестрикции, не водят до по-добър резултат, ако не бъдат спазвани. Те обаче биха имали потенциала да доведат до такъв.“

В превод – леките мерки, окуражаващи предпазливост сред хората, вероятно намалят разпространението на вируса. Следователно по-строгите мерки със сигурност ще доведат до по-добър резултат. 

Това обаче определено не се случва в световен мащаб. Авторите на изследването предполагат, че местата, които имат по-малка смъртност са тези, в които населението е било насочвано плавно как да се предпазава, като властите са поставяли лесно постижими цели – например ограничения на големи публични събития, както и международни пътувания. Въвеждането на по-рестриктивни мерки, например затварянето на заведенията, след тези обаче не води до никакъв положителен ефект. Au contrair – има обратен ефект.

Това съвсем не е първото изследване, което води до такива заключения. През май 2020 г. изследователи от The Lancet излязоха с информация, че строгите локдауни не предпазват възрастните и най-застрашените от вируса хора, както и не намалят смъртността от COVID-19. През юли същият аутлет съобщи: „Авторите на изследването откриха негативна връзка между броят на дните в локдаун и общият брой заразени на милион души. Колкото повече време е минало преди въвеждането на строгия локдаун, толкова по-малък е броят на случаите на милион населени“. През август пък стана ясно, че от друго изследване „затварянето на границите, пълният локдаун, разширеното тестване не се асоциират със смъртността от COVID-19”.

В друго проучване, публикувано в списание “Advance” с автори Стефан Хомбург и Кристоф Кунбандер, се стига до заключение, че данните сериозно сочат към това, че локдаунът във Великобритания не е предотвратил експлозивното разпространение на коронавируса и е бил неефективен в това да намали заболеваемостта и смъртността видимо.

Тази тенденция изглежда се вижда навсякъде по света и според друго проучване, публикувано от Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ) „...смъртността от covid-19 следва една и съща тенденция по целия свят. Ако това не бъде включено като факт при взимането на решения, се рискува локдаунът да се превърне в единственото средство за борба със смъртносната пандемия“. Въпреки всички тези факти, поддръжниците на хипотезата, че затварянето е единственият изпитан метод в борбата с коронавируса, твърдят, че е „по-добре да сме в безопасност, отколкото да съжаляваме“, което е крайно непродуктивен подход за взимане на решения. Защо?

Защото локдаунът, вече доказано, има много висока цена за здравето на хората – физическо и психическо. Както Бендейвид казва – вредите от тях включват „...глад, свръхдози, пропуснати ваксинации, завишена смъртност от липса на лекар за хора с хронични проблеми, домашно насилие, самоубийствени тенденции, както и редица икономически последици, които потенциално могат да имат огромен принос в развитието на други заболявания“.

И неслучайно данните за сериозно завишената смъртност през годината сочат, че само една до две трети от завишената смъртност може да е свързана медицински с covid-19. 

Кумулативният ефект от всичко това може да е огромен. Според Бюрото за икономически изследвания, всички вреди от локдауна само в САЩ ще доведе до над 900 000 смъртни случая по несвързани с covid-19 причини в следващите 10 до 15 години. 

Данните към момента са категорични – задължителните строги локдауни на държавите по света не постигат желания резултат. Оказва се, че хората в риск, които имат депресия, онкологични заболявания, проблеми със сърцето и други животозастрашаващи заболявания са били подложени на страдания без доказана причина. Това бе направено и продължава да се прави до днес, за да се угоди на настоящия политически наратив, докато решенията се взимат от купчина грешни предположения, „полу-изпечена наука“ и политическа арогантност.

Автор: Раян МакМакен

Източник: https://www.zerohedge.com/covid-19/another-study-shows-yet-again-lockdowns-dont-work

Превод: Георги Русчев