Решават следващата седмица дали да облекчат или удължат мерките след 31 януари
Следващата седмица ще бъде взето решението дали да се удължат селд 31 януари противоепидемичните мерки или да бъдат облекчени дори по-рано. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, цитиран от БНР.
Той уточни, че това ще стане на базата на данните от изминалата пълна работна седмица, в която и децата се върнаха в детските градини и учениците от 1-ви до 4-ти клас - в училище.
По думите му основната цел е да се търси балансът между това да се намали рискът и да не се прекратяват всички социални дейности, "което води до тежки последици".
"Тенденцията се пречупи, но е рано да се каже, че е окончателно. Очевидно е, че успяхме да намалим броя на новозаразените, така и на хората, нуждаещи се от медицинска помощ, а и на тези, които го карат най-тежко и попадат в интензивни отделения", каза Кунчев.
Той посочи, че заради т.нар. британска мутация на коронавируса, която доведе до скок на заразените във Великобритания, не позволява да се дават прогнози как ще се развие пандемията въобще в Европа и в частност в България, предава днес.бг.
Кунчев подчерта, че заради това мнението му за предстоящите парламентарни избори е да се направят тогава, когато реши този, от когото зависи - президентът, без да се обляга на медицинската експертиза, защото тя не може да каже кога е по-благоприятният период за това.
"Радвам се, че интересът към ваксините е голям и предпочитам този вариант - да има търсене и ваксините да не достигат, отколкото да е обратното", заяви доц. Кунчев.
Той очаква до 10 дни и ваксината на "АстраЗенека" да получи разрешение за употреба в страните от ЕС.
Доц. Кунчев отново обясни, че преболедувалите хора могат да бъдат имунизирани, без това да е риск за тях, но не е необходимо да се прави на етап, в който ваксините не са достатъчни за масово имунизиране. Той препоръча хората с изградени антитела от срещата им с коронавируса да следят нивата на им и да се ваксинират, когато титърът на антителата се понижи.
"Предстоят доставки на ваксини от "Модерна" - първите количества са 2000-3000 до 5000 дози, постепенно ще се увеличават и през април очакваме 220 хиляди дози от тази ваксина", подчерта Кунчев.
Той съобщи, че до момента информацията за профила на ваксината на "Пфайзер", която вече е поставена на 14 хиляди души, е много добра, има само 5 регистрирани случая с нежелани реакции, но те са в рамките на очакваните - болка в областта на убождането при ваксинирането и леко схващане на ръката, но отшумяват в рамките на часове или на 1-2 дни.
Във връзка с проведената имунизация на общински съветници в Сандански доц. Ангел Кунчев беше категоричен, че НОЩ следи за отклонения от плана за ваксинация и нарушенията ще бъдат наказвани.
Според него при развила се вече пандемия и засягане на всички страни е грешка да се прекъсва изобщо движението на хората, но подчерта, че изискването за отрицателни резултати от тестове и карантиниране е необходимо.
Основополагащата емоция, управляваща всички дейности на егото, е страхът. Страхът да си никой, страхът от несъществуването, страхът от смъртта. Всички дейности на егото целят да елиминират този страх, но егото най-много може да прикрие временно страха чрез любовна връзка, нова придобивка, или с победа в нещо си. Илюзията никога не може да бъде удовлетворена. Единствено истината за това кой сте вие, ще ви освободи — когато я осъзнаете.
Защо страх? Защото егото се появява при отъждествяването с формите и дълбоко в себе си знае, че трайни форми няма, че всички те са мимолетни. Така че винаги изпитва чувство на несигурност, дори ако, външно погледнато, изглежда уверено в себе си.
Егото никога не може да бъде в хармония с настоящия момент, т.е. в хармония с живота, тъй като самата му природа го принуждава да игнорира, да се съпротивлява, да обезценява Настоящето. Егото живее за времето и се захранва от него. Колкото по-силно е егото, толкова повече време от живота ви обхваща то. Почти всяка мисъл в ума ви е посветена на миналото или на бъдещото, вашето усещане за аза се оказва зависимо от миналото, а вашата идентичност — от бъдещето, за да се осъществи.
Егото се отнася към настоящия момент по три начина: то го приема като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.
Когато този модел се утвърди — а това се случва доста често, — настоящето придобива вида на препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Така се раждат нетърпението, фрустрацията, стресът, които в нашата култура представляват всекидневната действителност, нормалното състояние на много хора. Животът, който е сега, се възприема като „проблем“ и се оказва, че човек живее в свят на проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да може той да е щастлив, осъществен и наистина да започне да живее — или поне така му се струва. Обаче главният сред тези проблеми е следният: в момента, в който един проблем бъде разрешен, възниква друг. Работата е там, че докато на настоящия момент се гледа като на препятствие, проблемите няма как да свършат. „Ще бъда такъв, какъвто ти искаш да бъда — казва Животът или Настоящето. — Ще се отнасям към теб така, както ти се отнасяш към мен. Ако гледаш на мен като на проблем, ще бъда проблем. Ако гледаш на мен като на препятствие, ще стана препятствие“.
В най-лошия случай — също доста често явление — настоящият момент се смята за враг. Когато мразите това, което правите, оплаквате се от това, което ви заобикаля, проклинате нещата, които стават или са станали, или когато вътрешният ви диалог се състои от „трябва“ и „не трябва“, от укори и обвинения, значи спорите с това, което е, и именно този спор е проблемът. Вие превръщате Живота във враг и Животът ви казва: „След като искаш война, война и ще получиш.“ Вие изживявате външната действителност, която е отражение на вътрешното ви състояние, като враждебна.
що пак ни разваляте рахатлъка
аман от специалисти вече
ко ти пречат мерките ,бе