Алфа рисърч: ГЕРБ връща позициите си, срив при "Демократична България" и Слави Трифонов

Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението.

За разлика от тях, симпатизантите на ВМРО – НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%. Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани.

За президента Румен Радев годината приключва с положителен баланс в общественото доверие. През последните три месеца одобрението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%. След активното ангажиране на държавния глава с протестите обаче подкрепата за него е много по-силно белязана от партийни симпатии: сред привържениците му се открояват предимно избиратели на леви (БСП, АБВ) и нововъзникващи формации (Изправи се.бг, „Има такъв народ“, Възраждане).

Отношението на десни, центристки избиратели, както и на негласуващите към президента е преобладаващо отрицателно. В оценките за дейността на правителството и премиера се наблюдава лек ръст, но на фона на продължаващ сериозен превес на негативните мнения.

Одобрението за работата на кабинета остава в рамките на установените през септември 14%, но неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%. Най-изявени критици на правителството и премиера са привържениците на леви и по-радикални формации. Отношението на дясно-центристките избиратели е силно поляризирано: те са както сред тези, които повече от средното подкрепят правителството, така и сред най-недоволните от действията му.

Парламентът остава най-слабо популярната сред обществото институция със 7% положителни срещу 51% отрицателни оценки. Съдебната система е сферата, в отношението към която протестите успяват да предизвикат по-съществена промяна.

За първи път през последното десетилетие се откроява тенденция към ръст на общественото доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към прокуратурата. До лятото на 2020г. и двете институции се ползваха с относително идентични равнища на одобрение, със силен превес на критиката към тяхната работа.

През последната половин година обаче, съдът получава по-висока подкрепа за работата си (16% срещу 10% -12% за главния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за главния прокурор срещу 35% за съда.

Полицията е от малкото институции, чиято работа през последните месеци получава преобладаващо положителни оценки – 32% позитивни срещу 22% негативни. Протестите от лятото на 2020г. изостриха критичните оценки към управлението, но не успяха да дадат изключително важната за кризисни ситуации яснота за бъдеща управленска формула, нито за приоритетите и лица, които ще ги реализират. Това прави бъдещата политическа конфигурация заредена с много неизвестни.

43 на сто очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27 на сто биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова – коалиция с участието на БСП.

За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили. Нарастването на страховете от влошаването на пандемичната ситуация през декември и фокусирането върху мерките за преодоляването на здравните и икономически последствия от нея, води до спад в намерението за участие в парламентарните избори. 49.6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват.

В условия на множество неизвестни, разбираемо липсва обществен консенсус, дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент, или да се отложат. Евентуална нова вълна от зараза с КОВИД-19 би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните.

Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Реалният спад в намеренията за гласуване обаче е ясен индикатор за негативното отражение на една изострена пандемична ситуация върху избирателна активност.

Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.

КОВИД-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-то Народно Събрание. Нито един от двата основни сценария не може да бъде изключен.

Овладяването на здравната и икономическа криза, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в полза на управляващите. Обратното, евентуално катализиране на негативните настроения в обществото и формулирането на привлекателна за широки социални групи политико-ценностна алтернатива с ясно лидерство, може, от своя страна да върне тласъка в подкрепата за претендентите.