Васил Найденов: Никога не съм искал пари от държавата! Покрай колеги и аз бях в карантина

Едно от най-емблематичните имена на родната сцена - Васил Найденов - е роден на 3-ти септември 1950 г. в София. Пред "Труд" той дава емоционална изповед за всичко, което интересува хората. А Васко е без маска - открит, както винаги. 

- Г-н Найденов, с Богдана Карадочева изпълнявате една от най-хубавите празнични песни „Нова година“. На 31-ви декември ще я пеете ли отново на ваше участие, или този път ще посрещнете новата година у дома?

- На Нова година ще си бъда вкъщи – май всички ще сме си у дома при създалото се положение, а има и заповед да не ходим никъде и да пазим себе си и околните. Концертите са отложени, но от БНТ 1 ме поканиха за празничната им програма и снимахме „На случайна гара“ и „Нова година“, като с Богдана ще ни излъчат веднага след речта на президента. Аз избрах да изпеем тази песен, въпреки че тя може би е малко амортизирана, защото е изпълнявана толкова много пъти. Мои колеги даже направиха класация в едно радио за най-отвратителните песни и тя влезе в нея, което беше много смешно, защото никога и в най-смелите си сънища не съм си представял, че ще бъда редом до Марая Кери и Уитни Хюстън в класация. Песента ни с Богдана беше сложена в един коридор с тях, както и с класиките „Джингъл белс“ и коледната песен на Джордж Майкъл. Тези, които ни съпътстваха, бяха все „неизвестни“ световни певци, обаче ние тук сме царе на класациите - много ни бива в това отношение. Всички тези хитове ги слушаме от деца и света ги пее вече толкова години, а изведнъж да ги наречеш отвратителни! Меко казано, това беше много странно и смешно за мен, защото винаги съм вярвал, че всички стават по-добри около Коледа, но… Ядосах се, че даже Райна Кабаиванска я бяха тупнали в една неподходяща класация, а не трябваше да я пипат – има неща, които не трябва да се пипат! От какъв зор пипаш такива емблеми на България - не се връзват в нашите странни класации, малко повече уважение към човек, прославил България по света.

- Вие каква музика ще слушате в празничната нощ?

- Колкото и да е странно, но на мен ми харесват точно такъв тип песни, наречени отвратителни, или досадни в такива класации. Аз обичам да слушам подобни по детски наивни песни по празниците, които веднага те връщат в детството. Вярвам, че във всеки от нас живее едно дете, дори в престъпника. Този наивитет е изключително полезен, особено в това време, в което живеем и е хубаво да станем по-добри. Като че ли самата природа ни показа, че не вървим по правилния път. Едно време в соца щяхме да променяме природата – имаше плакати, строяхме язовири, но на тази устременост на човека да променя света изведнъж ни се показа точен пръст! Видя се, че сме зависими от природата и в един момент станахме много малки пред нея. Това изпитание в момента е много показателно и ни е дадено, за да бъдем по-смирени и добри, по-вярващи и да не пренебрегваме тези чисто човешки закони, които все повече забравяме в тази надпревара и урбанизация.

- Какво си пожелавате за 2021-ва година?

- Здраве си пожелавам – най-ценното нещо, както и да бъдем малко по-усмихнати и дружелюбни и малко повече да се себеуважаваме като българи. Здраве пожелавам и на всички до мен и около мен, както и на всички българи, също да бъдем по- предпазливи и повече да пазим себе си и околните, защото няма шега във всичко, което се случва. Макар че българинът е малко скептичен, дори слушах млади хора, живеещи в Англия да коментират по телевизията за вируса, че такова животно няма. Това беше направо тъпо и нелепо, защото е въпрос на елементарна култура и възпитание човек да има някаква отговорност. Някои колеги и познати също изкараха вируса, така че покрай тях и аз бях в карантина. По време на тази изолация мои почитателки бяха много грижовни и дори ми носиха храна, което беше много мило и малко странно. Оказа се, че мога и да не готвя през този период, както се шегувам, за което искам да им благодаря!

- Много ваши колеги не крият, че им е много трудно в тези месеци, когато нямате участия…

- За себе си мога да кажа, че никога не съм искал пари от държавата, или субсидии, не съм участвал и в европроекти. Аз съм завършил „Геодезия и картография“ и единственият проект, в който съм участвал е за Южния парк – аз съм го чертал в „Софпроект“, защото това беше дипломната ми работа. Тогава паркът започваше още от „Патриарх Евтимий“ и дори НДК не беше построен догоре. С други проекти не съм се занимавал - да ходя да прося пари и т.н. Щом си работил толкова години, трябва да си спестил нещо, за да изкараш материално през тази пандемия.

- Ставали ли сте обект на цензура по време на социализма и мислите ли, че днес отново има нужда от такива комисии?

- Може би в едно демократично общество не е необходимо да има цензура, макар че и аз съм си задавал този въпрос. Ние сме от едно друго поколение, докато при младите сега, като няма никаква цензура и се разгащват много. Преди години беше забранено дори да бъдеш с кецове, или да имаш къса пола, или по-различна прическа, но изведнъж се мина в другата крайност. Това е въпрос на култура, морал и семейство, в което си отрасъл. Аз съм спиран много пъти, веднъж заради едно шестмесечно турне в Русия, като причината беше, че мои колеги са купували там хладилници и печки. Как да им забраня да купуват!? Имаше какви ли не докладни и глупости с подобни обвинения. Друг път ме снимаха отдалече, като борче или брезичка, заради това че си бях купил обеца с диамант на „Евровизия“. След това, на „Мелодия на годината“ бях позициониран между брези - само и само да не се вижда. На друг концерт бях с кецове на сцената и ме накараха веднага да се преобуя, като Николай Колев спаси положението и ми даде неговите обувки, които обаче бяха по-голям номер, така че ми се наложи да ходя като китайка. (Смее се) Преди беше забранено с кецове, а сега пък ги гледам, че излизат само по сутиени и бански на сцената - няма лошо, но истината е по-средата… - В днешно време сме се нагледали на какво ли не… - Преди половин година влизам с моята група в една гримьорна и гледаме вътре момичета - по-голи от това не могат да бъдат и направо не знаеш какво упражняват, а те били балет и певица! Те ме огледаха много осторожно и явно ме познаха. Аз им казах: „Добър вечер“, а като ме разгледаха добре и след много мислене, те казаха само едно: „Да!“ (смее се). После получих и цветя от известен наш артист, който също беше там. След това Константин Цеков от ФСБ, който е мой аранжор и свири с мен, много ме бъзикаше и ми викаше, че щом са ме огледали и са ми казали - „да“, значи да не ме мислят, а и цветя са ми подарили...

- Какво определяте за ваш най-голям успех в чужбина?

- За съжаление сега нямаме концерти в Русия, но в миналото беше нещо невероятно. На едно турне там работихме и с Алла Пугачова, като пяхме 13 вечери подред в най-големия им комплекс „Олимпийски“, който събира около 35 000 души. Мои колеги коментират какви пари получавала Алла там, но те не могат да разберат какви пари дава, за да се получи едно такова шоу. Мащабът там е друг и затова ми е смешно като видя родни изпълнители да се фукат с някакви неща. Майсторът, който работи у нас, докато мажеше стените и ми зададе въпрос за едни рападжии, които ги дават, че карат коли за по 200-300 000. Попита ме: „Тези хора откъде имат пари за това, като не съм ги виждал на един концерт, а само по телевизиите!? Много пари ли изкарвате вие?“ Телевизията е измамно средство. Трябва да има малко повече кадърни хора и ги има, но те не могат да се преборят в медийното пространство.

- Как си обяснявате това, че младите днес се хвалят с милиони гледания, а не могат да напълнят зала едно на НДК?

- Хвалят се, че са световноизвестни на няколко континента и с тези гледания и глупости, а в следващ момент не могат да напълнят не зала, а стайче за 100-200 човека! Би трябвало да имаш мярка и да знаеш къде се намираш. Младите наблягат на рекламната част - колко са им любовниците, какъв секс правят, колко зъби имат… но не може цял живот да тарикатееш и да се правиш на търговец, защото това не е математика и въпреки всичките им усилия народът не припада по цялата работа. Трябва да го има и търговското, но ме плаши тази емоционална импотентност на млади хора, които казват, че това е музикалният бизнес. Много от тях харесват не толкова самата музика, колкото славата около нея и не си дават сметка, че тя понякога е толкова временна.

- Вашите нови песни излизат с големи паузи между тях и въпреки това всяка от тях става любима на хората, както стана и с „На случайна гара“. Явно сте намерили рецептата за хитове, която толкова търсят всички изпълнители?

- Общо взето, това на мен ми идва от самосебе си, не съм го мислил никога дали ще стане или не. Шансът ми е такъв, че аз съм работил с най-добрите композитори, аранжори и поети. Нашата професия е групова и да работиш с кадърни хора е важно. Аз бая съм пътувал, дори пътувах повече, отколкото трябва при създалото се положение, защото съм и длъжен, все пак имам екип с хора. Ако финансово аз съм по-добре, то тези хора имат да изхранват семейства. Днес всичко е много променено, като концертен живот и дано да можем да върнем поне част от това, което за някои от нас преди беше ежедневие.

- Съгласен ли сте с вашия колега Стоян Захариев, че в момента има нужда и от музикална карантина, та ефира да се изчисти от кича и пошлостта и на хората да започне да им липсва истинската музика?

- Стоян е интелигентно момче и винаги е точен в преценките си. За съжаление не можем да преборим тези връзки, плащания и комбинативност, както и това желание на някои хора на всяка цена да вървят напред и нагоре. Аз съм бил доста пъти жури в различни конкурси и има наистина и много талантливи певци, но тези по-кадърните са по-скромни и колебливи, а тези с по-малко талант са много амбициозни. Аз също никога не съм бил от нахалните и винаги заставам зад талантливите млади хора. Сред тези, които харесвам са Орлин Павлов и Ненчо Балабанов, който написа и една песен за мен - „Вали“. Като певец, той още не е направил истински пробив, а е изключително интересен и добър изпълнител. Лошото е, че лицата, които виждаме най-често в ефир, не винаги са тези, които трябва да виждаме, но ги налагат много усилено.

- А какви бяха отношенията ви с Емил Димитров , който на 23-ти декември щеше да навърши 80 години - имаше ли някаква конкуренция между вас?

- Емил много ме обичаше и нямаше конкуренция между нас. Към мен той винаги е бил уважителен и грижовен, защото аз бях по-млад и дори не ми е минавало през акъла за конкуренция - Емил беше толкова голям! За мен беше огромен комплимент, когато той ме покани да пея на негов концерт в зала „Универсиада“. Там ми даде да изпълня песен на Давид Александър - един изключителен красавец и певец, защото имаше негови песни в своя репертоар. Аз съм гостувал на Емил и на вилата му, а когато имах концерти в Плевен, където той е роден, след това обикновено вечерта излизахме да се почерпим някъде.

- Вярвате ли в чудеса?

- Вярвам в чудеса и веднага давам един пример, когато миналата година бях на концерт в Лондон. По принцип малко ме е страх да летя в самолет, защото съм имал разни случки, затова пих уиски с лед и пресипнах. На всичко отгоре същата вечер бяхме на вечеря и се наложи да говоря много, защото непрекъснато ми задаваха разни въпроси, а над мен духаше и вентилатор… Стана така, че на другия ден не можех дори да говоря. При мен ситуацията е деликатна, защото още като ученик ми е правена операция, когато бях обгорен на девет места в гърлото. Точно преди концерта в Лондон нямах никакъв глас, но при мен дойде една дама, която беше помогнала да бъда настанен в един мезонет в близост до кралицата и ме завари в това положение. Тогава дори ми се налагаше да й пиша, защото наистина нищо не можех да кажа, а ми предстоеше концерт от около два часа в третата по-големина зала там. Написах й, че преди години пиех бисептол за гърлото, но в неделя в Лондон е страшно – няма лекари, а тя ми вика: „Бисептол ли - един момент“. Направо се шашнах, когато тя, въпреки че беше буквално на другия край на света, но веднага извади бисептол и ми го даде. След като го изпих се оправих и концертът се състоя. Вярвам, че това са едни необходими случайности, които ни помагат в трудни моменти.