Той не може да бъде забравен

Роденият на 1 януари 1926 г. в Айтос Николай Жишев*, смятан за най-могъщия човек на Бургаска област до 1989 г., почина на 10 януари 2014 г.

Тогава целият елит на БСП – Бургас изпрати до вечния му дом издъхналия на преклонна възраст бивш първи секретар на Областния комитет на БКП, който бе погребан с почести. На поклонението присъстваха народните представители Атанас Зафиров и Пенко Атанасов, областният управител на Бургаска област Павел Маринов, изп. директор на Пристанище – Бургас и областен лидер на БСП Николай Тишев, общинският председател на БСП-Бургас Евгений Мосинов и десетки партийни другари, близки и познати. Сред тези, които положиха цветя и венци, бе и зам.кметът на Община Бургас Красимир Стойчев, съпровождан от секретаря на общинска администрация Божидар Кънчев.

Прегледайте печата и ще установите, че седем години след неговата кончина никъде не е почетена бележитата годишнина от рождението на Николай Жишев. А той е един и от тази плеяда айтозлии, които няма как да бъдат забравени. Независимо от високите държавни и партийни постове, които е заемал, Жишев винаги е проявявал самосъзнанието си на айтозлия. Ето какво пише той в мемоарната си книга „С вълните на времето”, излязла от печат през 2006 г.:           

„На насрочените за 27.06.1971 г.  избори за народни представители, съветници и съдебни заседатели моята кандидатура за народен представител и за окръжен съветник бе издигната от моите земляци в град Айтос. Първият мандат бях народен представител от Сунгурларе. В същото време винаги съм изпитвал едно непреодолимо желание по-често да бъда в моя роден Айтос, да дишам неговия свеж въздух, да се срещам с моите приятели от младежките години. Затова с голяма радост приех предложението да се издигне кандидатурата ми за народен представител именно от Айтос. При подготовката за изборите посетих всички квартали на града и околните селища. Проведохме срещи в промишлените предприятия и кооперативните стопанства. Вечерта след изборния ден председателят на Общинската избирателна комисия ми връчи 2 удостоверения – за избирането ми за народен представител и за окръжен съветник. Предадена ми бе и папка с поръчения на избирателите”.

На страниците на книгата може да се проследи какво и колко от поръченията на избирателите са изпълнени за мандата, а и след него.

А ето какво заявява в словото си Николай Жишев след удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд” във връзка с 60-годишнината : „ …..На 1 януари 1945 г. бях приет с първия деветосептемврийски набор в партията на българските комуниисти. Своята първа революционна закалка получих в редовете на Айтоската партийна организация, която е един от най-старите боеви отряди на БКП в Бургаски окръг. ….Цели десетилетия Айтоската партийна организация водеше трудещите се в нашия роден град под своите бойни червени знамена. В деня на своя юбилей искам да отправя думи на признателност към моите другари от Айтос и Айтоския край, където започна моят път на ремсист, комунист и човек, и да благодаря за сърдечните приветствия и пожелания, отправени от трудещите се на родния ми град”.

Днес другарите и наборите на Николай Жишев естествено намаляват. Но не и земляците му, които не трябва да допускат да бъде заличено това, което той пряко и косвено е сторил за Айтос и айтозлии. В годините на т.н. демократични промени преобладаващата част от хората в Айтос, а и извън него, запазиха доброто си отношение към човека Николай Жишев и не тръгнаха да търсят евтини политически дивиденти чрез отричане и разграничаване от неговото дело и други форми на политическа мимикрия в противоречвото време след 10 ноември 1989 г. Заслугите на Николай Жишев към Айтос не могат да бъдат отричани и той не може да бъде забравен. __________________________________________________________________________

*Роден е на 1 януари 1926 в Айтос. От 1941 г. е член на РМС и се включва в нелегалната съпротива през 1944 г. От 1943 до 1944 г. е куриер на Окръжния комитет на РМС в Бургас. През 1945 година става член на БРП (к). Бил е завеждащ отдел и секретар на Околийския комитет на РМС и председател на Околийския комитет на ДСНМ в Айтос. Завършва Партийната школа при ЦК на КПСС.                                                                                                             

От 1951 г. е първи секретар на Околийския комитет БКП в Бургас. След това от 1953 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП. Бил е председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. От 1965 до 1971 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП-Бургас.

В периода 1971 – 1976 г. е министър на снабдяването и държавните резерви в две правителства. Председател на Българо-либийската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Между 1966 и 1990 г. е член на ЦК на БКП (кандидат-член е от VIII конгрес на БКП – 1962 г.), член на Държавния съвет (1981 – 1990). Първи секретар на Окръжния комитет (от 1976 г.) и на Областния комитет на БКП в Бургас след обединяване на Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи до пенсионирането си.

През 1990 г. е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия на БСП отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение от 27 април 1991. Излиза в пенсия.

От 1997 до 2006 г. членува в БКП „Георги Димитров“, а по-късно – в Партията на българските комунисти. Пише мемоарна книга „С вълните на времето“. Умира на 10 януари 2014, на 88-годишна възраст, в Бургас.

Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд на България“.