За хейта срещу Кобрата или защо пред казана на българите в Ада няма дявол*
Преди 39 години в софийския квартал „Младост“ се ражда момче. Момче, на което животът е отредил велики неща. Семейството му е скромно; на 12 години остава без майка. Таткото е спортист и убеден патриот, прославял България многократно. Спортната му кариера обаче приключва в края социализма.
Човекът кара автобус и такси, за да изхранва петте си деца. Трудно свързват двата края, малкият не се справя добре в училище. Бащата се опитва да запише детето си на тренировки, но в спортните клубове не го искат - тежи едва 40 кг, дрехите висят по слабото му тяло. Таткото не се отказва. Разчиства малкото мазе на панелния блок в „Младост“ 2 и започва да го тренира сам.
Успехите идват. Републикански, балкански, европейски и световни титли. Българското знаме се вее гордо над целия свят заради младия спортист. Медал след медал, титла след титла, безброй удари, никакво признание в родината.
За повече от 15 години блестяща спортна кариера заплатата на младия мъж нараства от 500 лв. на 800 лв. Когато успее да си я получи цялата. Тренира в мухлясала зала, набавя екипировката си сам, търпи всякакви лишения в живота си. В един момент му писва и решава да приеме едно от многото предложения, които има от чужди държави и клубове.
Заминава за Германия. За 7 години там достига абсолютния връх в професионалния спорт. Връх, който никой българин не е достигал. Многократно му предлагат милиони евро, ако вземе германско гражданство, за да може да се състезава освен за клуба си и за федералната република. Той отказва. Всеки път. Никога не пропуска да каже, че е българин и се гордее с това.
Снощи това момче, вече мъж, отстъпи на съперника си в мач за световната титла, гледан от милиони по цялата планета. Той получи признанието, което винаги е заслужавал, но не от сънародниците си. От света.
В родината му смятат, че „се държал като Бай Ганьо“, „не паднал достойно“, „лигавил се“, „хилил се тъпо“, „не си заслужавали трите лева да го гледаме тоя“. Историята на живота му…
Затова, мили мои, пред казана на българите в Ада няма дявол. Няма нужда.
*Коментарът е на Петьо П.Блъсков, зам.-главен редактор на вестник "Труд", заглавието е на Флагман.бг
Отговора на този въпрос е много важен, защото може да се окаже, че на друг, трябва да викаш "татко"!
Отговора на този въпрос е много важен, защото може да се окаже, че на друг, трябва да викаш "татко"!
И последно, той не представлява България, той представлява върхушката в тази страна. Представлява угоеният и дебеловрат депутат. Представлява поколението сикачии, защото има същото държание, същите прийоми и същата наглост.
Тази страна се е представлявала от Серафим Тодоров, Станка Златева, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова. Хора, които представляваха класа, възпитание, народ. Не ги обиждайте с Пулев. Толкова порочна патриотичност служи на бай Ганьо, без значение дали ще се излага като Борисов в Брюксел или като Пулев на ринга – Ганьо е Ганьо, верен на себе си.
Кобрата към Джошуа след мача:
„Remember who i am, remember who i am, да ти е*а майката!“
Харесвате ли го?
Ами като ми представят кувра и пачавра за невероятна жена и личност, не съм длъжен да я приемам за световноизвестна писателка, журналистка или професорка! Когато един тъп въздухар излага България(с простотията си и неспортсменско поведение), не съм длъжен да го харесвам, напротив! Още повече, че съм бил свидетел как се държи с обикновенни хора и какъв простак е, като част от ВИС-аджийска тумба. Много смешен измекяр!
Защо някой не хейтише Ивайло Маринов, Даниел Петров, Тончо Тончев, Александър Христов, Христо Форнигов, Герги Костадинов, Серафим Тодоров и други боксови шампиони?
Да не говорим за борци, щангисти, олимпийски и световни шампиони от които, никой, не си е позволявал да се държи така. Кобрата е абсолютен тъп селяндур и смешен боксьор.
Успехите идват. Републикански, балкански, европейски и световни титли