Ще въведе ли Тръмп военно положение в Америка

Докато в България сме се вглъбили в болести – наши и на наши близки; в предпразнична суета; в мрънкане, че моловете и ресторантите са затворени, и във всякакви, съпътстващи времето ни, обичайни дела, от другата страна на света – в Америка, тече важна битка. Тя все още е подмолна, не е изцяло видима, за мнозина е дори напълно незабележима, но набира сили ден след ден, нагнетява огромно напрежение и заплашва във всеки един момент да изригне на повърхността.

Може само да се гадае как точно ще се случи това, но напорът се увеличава буквално с часове и става толкова голям, че детонацията от него има всички изгледи да бъде ярка и осезаема за целия свят.

Това е битка между нормалността и либералния глобализъм. Между доброто и злото. Засега обаче хората – и в епицентъра на събитията, и по света - са разделени за това кое е добро и кое - зло. Либерално-глобалистичната пропаганда, която в последните 30 години бе почти единствена и необезпокоявана, успя да моделира у мнозина особено възприятие за добро и зло.

Доброто, настоява тя, е когато градове и цели държави се изпълнят с всякакви имигранти, дошли с повод и без повод. Когато целокупното население променя дневния си ред, за да обгрижва не интересите на страната си, а на имигрантите, понеже те са най-важната ценност на света. Добро, твърди глобалистичната пропаганда, е, когато единствена тема – от сутрин до здрач, дори в бедните страни – е не как да се задвижи икономиката и да се увеличи раждаемостта, за да се избегне демографска катастрофа, а Истанбулската конвенция и залегналите в нея джендър обучения на децата в детските градини.

Добро, настояват глобалистите, е тези дечица да бъдат насърчавани сами да избират пола си измежду 50-60 предложения.

Добро, упорства глобализмът, е когато политиката на идентичността е по-важна от интересите на обществото и на държавата. Добро, тръби глобализмът, е когато държавите постепенно се отслабват с тенденция да се закрият, защото цивилизационна ценност е техните функции да се поемат от аморфни наднационални органи и транснационални корпорации.

Добро, претендира глобализмът, е когато цели страни се опразват от население, подмамено да имигрира, понеже това е модерно и либерално. В тези страни остават само старци, с което бедността става още по-голяма, но това е добро. И не на последно място – добро е, декламира глобализмът, когато се налагат новговор, политкоректност и съпътстващата ги либерална цензура. Не малко хора се оставиха да бъдат глобалистично модерирани с изброените идеологеми. Към тях добавяме и онези, които обслужват глобализма срещу заплащане. Всички те виждат в протичащата (все още почти) невидимо битка доброто с глобалистично-либерални очертания.

И зад единия лагер, и зад другия стоят мощни структури, но видимото лице на първия е Доналд Тръмп. Вторият има доста повече физиономии – Сорос, Рокфелер, Ротшилд, Клинтън…

На пръв поглед изглежда, че вторият лагер има преимущество във всички сфери – негови са и медиите, и финансовите лостове, и до голяма степен съдебната власт, поради което е едва ли не въпрос на дни да победи. Реалностите обаче са съвсем други. Докато президентската институция е в ръцете на първия лагер, той е с едни гърди напред. Чрез нея управлява сили, много по-мощни от всякакви медии и всякаква финансова власт. Той държи армията, полицията, националната гвардия и всички останали лостове на управление. Той може да обяви военно положение, да изкара танковете по улиците и по силата на военновременните закони за нула време да приключи и с медийната, и с финансовата, и със съдебната мощ на втория лагер. Дори и с основните му и задкулисни лица. Затова и, макар да са подчинили почти всичко, либерал-глобалистите са се вторачили в президентската институция със зъби и нокти. Те искат и политическата власт. Искат я на всяка цена и веднага. Затова и бяха организирани тези масови фалшификации – основно в щати, управлявани от демократите. Трябваше да е сигурно, че Тръмп ще бъде изметен от Белия дом.

Вече има достатъчно промъкнали се данни, изпуснати думи и цели изречения - че битката, макар и все още невидима с обикновено око, се води на живот и смърт. Първият сигнал бе даден чрез глобалистичните медии, които в нощта след изборите цензурираха речта на американския президент, в която той обясняваше, че е станал жертва на масови фалшификации. Прекъснаха я, а водещите обясниха, че го правят, защото съдържала лъжи. Това се превърна не просто в норма на медийно поведение в следващите седмици, но цензурата само се засилваше. Социалните медии започнаха да редактират президентските публикации, да добавят към тях свой текст, или направо да ги ограничават.

Ютюб пък директно обяви, че започва да изтрива всички видеа, съдържащи твърдения за фалшификации на изборите в САЩ. Изглежда либерализмът е решил, че е крайно време да свали овчата си кожа.

На този фон – само 6 дни след изборите, Тръмп уволни мекушавия си военен министър Марк Еспър и назначи десантчика Кристофър Милър, за който се знае, че има ястребово отношение към глобалистите и е лично предан на президента. Не е имало, няма и едва ли някога в света ще има държавен глава, който се готви да сдава поста и няколко дни преди това просто така – за разнообразие, сменя министъра на отбраната. Освен ако държавният глава няма специални планове, в които това министерство да заема важно място.

Ако изредените податки, че в Америка наистина се случва нещо сериозно, не са достатъчни, то ето още. Във втората половина на ноември, когато много от данните за масови фалшификации на изборите вече бяха изнесени на бял свят, но пък стана ясно, че съдебната система в отделните щати, в която до голяма степен работят хора, назначени със съдействието на различните неправителствени организации на Сорос, не иска да се занимава с тях, Тръмп помилва генерал Майкъл Флин. Генерал Флин бе негов съратник до момента, когато глобалистите му организираха съдебно дело по обвинение, че е скрил свои контакти с руски официални лица. Либералите очакваха, че пред перспективата да лежи дълго в затвора, той ще им предостави някакви данни срещу президента – може би за негови връзки с Русия, въз основа на което да придвижат мечтания импийчмънт. Флин обаче се оказа корав и мълчалив, и бе тикнат в затвора. Тръмп можеше да го помилва още тогава. Или месеци по-късно. Но го направи точно сега. Това бе много важно послание – от една страна пуска на свобода опасен военен, когото глобалистите не понасят и от когото се страхуват. От друга – освобождаването му точно в момента поставя Флин директно в лагера на президента. Ясно е, че той е нужен и че от него се очаква да свърши важни дела. И Флин ги свърши.

В края на ноември стана ясно, че десантни части, организирани от генерал Флин и другия генерал от най-тясното обкръжение на Тръмп - Томас Макинърни, са атакували сървърна ферма във Франкфурт. В нея – на принципа на облачно съхранение, са били базирани всички данни от фирмата за машинно гласуване „Доминиън“, наета да брои вота в САЩ. Преди това вече бе изнесено, че тази фирма е свързана с Демократическата партия, с една от фамозните ѝ фигури – Нанси Пелоси. Освен това бе станало ясно, че фирмата е с регистрация в Испания, че е обявила фалит и че междувременно е купена от компания, в която основния пакет акции държи директно Китайската комунистическа партия. Наред с това изтече и запис от разговор, за който се твърди, че е между представител на глобалистите и на фирма в Китай, която трябва да отпечата определен брой фалшиви бюлетини за изборите.

При тази информация сървърите във Франкфурт се оказаха безценни. Затова и операцията по завземането им трябваше да е без грешка. Медиите не писаха за нея. Самият Тръмп само бегло спомена в последната си голяма реч, че сървърите на „Доминиън“ са при него, разучават се и в тях има „фрапантни данни“ за измами и фалшификации. Но ген. Макинърни бе по-словоохотлив. Той разкри, че  Германия са били пратени специални части на американската армия. Те са нахлули във въпросната сървърна ферма, която се оказала охранявана от ЦРУ.Завързала се истинска битка, по време на която били убити петима войници и един служител на ЦРУ.

Данните от тези сървъри, каза генерал Макинърни, показвали, че Китай и Иран, като държави, и отделни лица в Русия, са замесени в опит за преврат срещу президента Доналд Тръмп. Малко след изявлението му различни източници от обкръжението на Тръмп разкриха, че е била арестувана директорката на ЦРУ Джина Хаспел. Официално потвърждение досега не се е появило. Но и опитите това да бъде опровергано, са също толкова неубедителни. Агенция „Ройтерс“ написа, че се е свързала с пресаташето на ЦРУ, който я уверил, че г-жа Хаспел не е арестувана. Обаче и никой не я е виждал от края на ноември. А Джина Хаспел не е от стандартните потайни шпионски лица. Тя обича да е публична фигура и да се появява насам – натам.

Споменаването, че в сървърите се съдържат данни за опит за преврат, идващ от чужбина, може да се тълкува и като знак какъв сценарий ще поемат събитията в Америка съвсем скоро. През септември 2018 година Тръмп подписа изпълнителна заповед за борба с чуждата намеса в изборите. Тя му дава право, при достатъчни данни за такава, да обяви военно положение. Изглежда това се обсъжда съвсем сериозно в президентството, за което разбираме пак от генерал Макинърни. Ето какво разказа той в предаването на Джон Фредерикс по радио Джей Еф.

Колкото и да е превърнала Тръмп в посмешище, пропагандата на глобалистите няма как да скрие едно – той не изглежда като президент, който смята да сдава властта. Както и със смяната на военния министър, няма, не е имало и няма и да има държавен глава, който на изпроводяк да стяга редиците си чрез огромни митинги. В събота във Вашингтон се проведе вторият „Марш на милионите“ в подкрепа на Тръмп. За разлика от предния път, сега такива митинги имаше в цялата страна. Този път нервите на глобализма не издържаха и те пратиха срещу проявата своите отрочета „Антифа“ и „Животът на черните е важен“. Четирима поддръжници на Тръмп бяха нападнати и намушкани с ножове. Кола пък се вряза в тълпа активисти на „Животът на черните…“ Това обаче са все още само малки проблясъци от все по-осезаемата, макар и невидима с просто око, битка между доброто и злото в Америка. Тя няма да свърши просто така, както и тези избори там не бяха просто поредните.

Въвеждането на военно положение, особено в такава мощна империя, не е фасулска работа. То не се изчерпва само с обявяването му. Ако от него се очакват резултати, то няма да бъде само пожелателно, като повечето карантинни мерки у нас. Истинското военно положение изисква отчетлив план за завземане и обезвреждане на най-важните центрове на противника. В случая това са основните глобалистични новинарски и социални медии. Необходими са бързи арести. Нужна е експедитивност, както при завземането на сървърите във Франкфурт, при която отсрещната страна да бъде обезвредена, преди да е успяла да реагира. На Тръмп му трябва хленчещ Байдън, който по телевизията признава фалшификациите и доброволно се отказва от претенции за власт. Дали точно така ще се развият събитията е спорен въпрос. Но няма спор, че Америка е стигнала критичната си точка, в която две сили – на доброто и злото, повече не могат да съжителстват заедно и едната трябва да бъде изметена от сцената. На този етап обаче много хора, както в Америка, така и извън нея, все още виждат доброто през очертанията на глобализма. Затова и битката се очертава да е мощна, а отблясъците от нея да обхванат целия свят.