Невена Коканова - жената, която никога няма да си отиде

Ако беше сред нас, днес невероятната Невена Коканова щеше да навърши 82 години!

Невена Коканова е една от най-обичаните и талантливи актриси у нас, наричат я още Първата дама на българското кино.

Тя е родена в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене. Започва кариерата си в средата на 50-те години.

По това време Невена е на 18 г. и без да е получила специално актьорско образование започва работа като стажант-актриса в театъра в Ямбол.

Има над 50 роли в киното, сред които са екранизациите на романа "Тютюн" и "Крадецът на праскови"; "Инспекторът и нощта"; "Момчето си отива" и "Отклонение". Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев.

Невена Коканова умира от рак през 2000 г. Ще запомним Невена с нейните думи, които и до днес кънтят в ушите ни: „Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява”.

Спомнете си за величието на тази голяма българска актриса, нейната неугасваща красота и мъдри мисли: 

"Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели страници, върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде накъде? Това е моят си живот."

"Аз съм артистка, животът е моето хоби."

"Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие. Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт."

"Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен."

"Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми."

"Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!"

"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!"

„Постигнах успех много рано. Това възпита у мен и чувство за отговорност. Успехът винаги е поддържал у мен известна строгост. Взискателност към самата мен. Склонност към самоанализ. Без самодисциплина успехът е еднократен, мимолетен. Човек никога не може да бъде убеден предварително в успеха на каквото и да е начинание в изкуството.“

„Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът по-дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази.“

„Самочувствието е увереност. Да си уверен в себе си. Имам самочувствието на щастлива актриса – бях отрупана с роли, за които може само да се мечтае. Киното ми даде популярност. То има много повече врати, много повече зрители, които допуска до себе си, отколкото тесните театрални двери. Негативната страна на самочувствието обаче е самозабравянето. Стремя се да се опазя от него. Където ме поканят в страната ни, отивам. Убедена съм, че навсякъде има хора, които ще ме радват с присъствието си.“

Източник: Една.бг