Хартиеният учебник отива в историята

Хартиеният учебник отива в историята. Това става възможно с прилагането на образователния модел 1:1, който набира скорост у нас.

В момента не са малко учениците, които "изяждат" учебника с кориците само за да изкарат хубави оценки, а след няколко седмици вече са забравили половината от изучените литературни произведения или урока по география и как се борави с карта. Така, след като завършат, гимназистите не са натрупали много знания или пък не могат да ги приложат в практиката. Парадигмата на учене обаче може да се промени с помощта на модел 1:1, при който учителите и ученици разполагат с компютър пред себе си. Той дава възможност на педагозите да се откажат от хартиения учебник и да сложат край на зубренето на уроците, а вместо това учениците сами да разработват проекти по учебната програма, пише вестник Монитор.

Моделът 1:1 съществува от началото на 90-те години в САЩ, а в България е внедрен преди три години. „След като учениците могат да си носят сами учебници и да си четат каквото трябва в библиотеката, няма проблем да го правят от дигитален източник.“,смята Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение, който има основна роля за внедряването на 1:1 у нас. Първите български паралелки, които започват да работят по модела през 2018-а, са в 8-и и 9 -и клас в 7 училища – пет в Пловдив и по едно в София и Бургас. Вече такива има и в Благоевград, а броят на класовете, които се пренасят в облака нараства на 50 или около 1500 ученици в четирите града. В 10 от паралелките моделът се прилага и при по-малките ученици от 5-и до 7-и клас. До март ще се очаква облачните технологии да бъдат внедрени в Хасково, Добрич, Варна, Гоце Делчев и Разград. Така работа по модела ще стартират общо 150 паралелки, в които се обучават около 4000 деца

Паралелките по модела 1:1 стават и двигател на цялостната промяна в училищата, служейки за пример на всички останали, коментира Ангелов.

Осмокласниците в Езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив са първите, които стартират работа по модела през 2018-а. Хромбуците за тях пък били осигурени от училището. От там търсят нов модел за учене, след като преди 4 години школото прави анкета сред зрелостниците за удовлетвореността им от петте години в гимназията. Тогава в отговорите си учениците споделили, че не искат да зубрят уроци, искат учителите им да бъдат в час във времето, в което живеят, че искат повече практически задачи, тъй като нямали никакви умения, след като завършат. Така от училището си поставят за цел да превърнат учениците от потребители на готово учебно съдържание в създатели на такова.

„Моделът налага трайна и смислена промяна, работя изцяло в облачна среда. Отдавна не работя с учебници. Всички уроци, които преподавам правя сама. Черпя информация от много повече ресурси, за да я споделя с учениците. Учебниците не са им необходими“, сподели Елена Вързилова, учител по български език и литература на първата 1:1 паралелка. Този модел отхвърля помагалата и при подготовката си учениците следват само учебната програма. „Пагубно е да изпитваме ученици на първа и втора точка от урока. Те осъзнават това. Целта е учениците да осъзнаят, че имат свободата и трябва да я използват градивно.“, смята учителката. Тя залага на проекто-базираното обучение и обърната класна стая. Така всеки ученик работи със своето темпо и открива своите силни страни при изпълнението на дадена задача – един рисува, друг прави проучването, а трети неговия анализ.

Задачите и проектите, с които трябва да се справят учениците, са много по-различни от традиционните. За да се справят с тазседмичната проектна задача учениците е трябвало да отговорят на въпроса „Какво знае българинът за Васил Левски”. За целта те се разделят на групи от до 5 души, всеки прави собствено проучва, след това описва в таблицата на групата какво и как е направил, а накрая представят проекта си по оригинален начин. Госпожа Вързилова даде пример с ученичка, която е била в училището, в което преподава майка й и разпитала учителите, учениците и случайни хора на улицата, а накрая обобщила информацията във видео. За да се справят с анализа на одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" на Вазов, десетокласници е трябвало да разгледат изпратени от учителка точки в Google Earth и да открият какво ги свързва – тя подбира точки, в които Левски е организирал революционни комитети в България.

Миналата година пък разделя два класа на групи, които трябва да изчетат 20 тома от творчеството на Вазов в рамките на два месеца. Всяка група има свой шаблон, в който описва прочетеното. В края на задачата те нанасят маршрути в Google maps с творчеството и живота на Вазов.

По време на дистанционното обучение миналата година зрелостниците пък създават сайт за подготовка за матурата. Вързилова използва и сега ресурсите, поместени в него. Учителката подчерта, че този модел може да работи там, където има целенасочена политика в училището. „Нашият директор организира вътрешна квалификация. Обучените учители обучиха останалите, те започват да споделят опита си на доброволни начала. Стъпка по стъпка екипът внедри платформата.“, обясни тя. Вързилова уточни, че преди през 2018-а да заработи моделът учителите минават през 2-годишна квалификация.

Работиш по задачите по всяко време и място

Предимствата пред паралелките, работещи по модела 1:1 са много. Ресурсите за учене са споделени и всеки от групата работи, когато пожелае и има време. „Всички работят в един файл и оставят коментари в него. Това дава възможност за учене по всяко време и на всяко място.“, обясни Вързилова. Тя даде пример със свой ученик, който ѝ праща снимка от влака, а в същото време кара онлайн уроци. Срещите за консултации пък се уговарят между учител и ученик в календара на Google. Освен това, на педагозите не им се налага да губят всеки път последните 5 минути от края на часа, за да обяснят какво е домашното. Те много бързо могат да го качат онлайн. Домашното пък никога не може да бъде загубено или забравено, защото през акаунта си децата имат достъп до файловете, по които работят от всяко едно устройство.

Хромбуците са с тъчскрийн и това пък дава достъп на учениците до бяла дъска. Всичко, което напишат на екрана може да се види на нея. Така учениците могат да пишат на бялата дъска без да стават от чина си, а по време на пандемията тези, които са вкъщи, ще виждат всичко, което техните съученици виждат в клас без да има камери, които да снимат. Педагозите могат да използват и изображения с добавена реалност.

Хромбуците имат плейстор, но учениците имат достъп само до приложения, за които имат разрешение. Така те няма как да си инсталират сами Нетфликс или игри.

По-добра обратна връзка в „в облака“

Центърът за творческо обучение изследва по какъв начин моделът 1:1 влияе на образователния процес. Те сформират 40 ключови въпроса към ученици, учители и родители и четири ключови сфери - „Аз и моята работа със съдържанието“, „Аз и моята работа с другите хора“, „Аз и продуктите, които произвеждам“ и „Аз и моята самооценка“, за да проследят как се променя работата.

От там стигат до извода, че обратната връзка на учители с учениците се подобрява. „56% от учителите от едно училище, които работят по 1:1 казват, че имат обратна връзка, докато при останалите са под 40%. Те са убедени, че могат да достигнат до всеки ученик, както и че те им пишат, когато имат въпроси.“, посочи Александър Ангелов.

Нагласите към модела също се променят. Първоначално само 22% подкрепят категорично новият начин на обучение на децата им, но след три месеца те вече са 56%. „Родителите разбират, че учителите могат да си свършат работата и могат да бъдат по-добри, те разбират, че не учебникът учи децата, процесът е важен и той зависи както от учителите, така и от учениците.“, сподели Ангелов.

Работата по модела влияе и на адаптацията им при превключването към дистанционно обучение. Според изследването около 65% от учениците, работещи по 1:1 са категорични, че безболезнено и бързо са се адаптирали към условията на обучението от вкъщи. При традиционните паралелки те са значително по-малко – около 40%. Около 60% от родителите също смятат, че децата им са свикнали по-бързо с онлайн уроците благодарение на модела. Елена Вързилова също сподели, че през март учениците ѝ преминават към онлайн уроци без да се стресират. Те вече са свикнали да работят с облачните технологии, разликата, че тогава започват да го правят вкъщи, а не в класната стая.