„Камчия“ продължава бързо да спада – вредят ли сечи в Котленския Балкан?

Основният източник на вода за питейно-битови нужди по Черноморието продължава да спада сериозно и през последния месец, показва справка на „Флагман“. Язовир „Камчия“ вече е с полезен обем от 33,010 млн. куб. м, което е 20,99% от капацитета му. За месец спадът е близо 7 млн. куб. м.

След последната ни публикация по темата от 23 октомври, водоемът в нито един от дните не е увеличил обема си – т.е. средноденонощният приток винаги е бил по-малък от съответния разход. Обикновено разликата е близо 100 пъти! Това показват ежедневните бюлетини за състоянието на водите на сайта на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Най-добрият ден е бил 13 ноември – тогава притокът е бил само 3,5 пъти по-малък от разхода.

Пред „Флагман“ в началото на месеца министърът на околната среда и водите Емил Димитров-Ревизоро обясни, че вече има решение на Министерски съвет за ремонт на язовирите „Ахелой“ и „Порой“. Те трябва да подпомогнат водоснабдяването на Бургас.

В „Камчия“, ако въобще не вали, вода има за до май 2021 г., каза още Емил Димитров.

Сметката обаче показва, че при този темп изчерпването на полезния обем ще се случи дори по-рано.

По отношение на „Порой“ и „Ахелой“ Ревизоро обясни, че може да започнат „всички действия по оправянето на мокрия откос на стените, водовземните кули и затворните клапи, за да може сега зимата, като има вода, да се понапълнят“.

През това време щели да се изградят пречиствателни и помпени станции на двата язовира.

Според месечния информационен бюлетин за състоянието на водите за ноември на сайта на МОСВ: „В режим на неотложност и съгласно Решение на Министерски съвет, МРРБ следва да предприеме необходимите действия и да отремонтира водовземни кули, основни изпускатели и всички останали значими съоръжения на яз. „Порой“ и „Ахелой“, за привеждане в готовност с цел акумулиране на водни обеми през настоящия зимен сезон, които посредством пречиствателни станции, помпени станции и довеждащи тръбопроводи да се подадат към деривация „Китка“.“

Защо обаче „Камчия“ не се пълни? Дали това се дължи на липса на валежи в района на Котленския Балкан или на нещо друго?

Възможно ли е да е налице опасна сеч на гори? Както е известно, наличието на дървета е важно за задържането на водите и пълненето на притоците.

Наскоро излезе и разследване, според което у нас една десета от сечите се извършвали „легално престъпно“. Става въпрос за превишение на разрешените количества. Горските си затваряли очите, като оправданията за незаконната сеч в повечето случаи били: събиране на сухи паднали дървета, преходни обекти, разширение на короядни петна и най-вече неверни данни за горите, технически грешки и неточна горска инвентаризация.

Зададохме няколко въпроса на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ): Дали имат задължение да съблюдават и контролират по-специално сечите на гори във водосборни райони? Какво сочат анализите им за притоците на яз. „Камчия“? Констатирали ли са незаконни сечи в района? Издавани ли са през последните 10 или 20 години разрешения за сечи, които да са засегнали водосбора при „Камчия“?

От ведомството на министър Десислава Танева ни върнаха отговор.

„Държавните горски територии, попадащи в санитарно-охранителните зони около яз. Камчия, се управляват от „Югоизточно държавно предприятие“, „Държавно горско стопанство – Карнобат“. Дейностите, които извършва стопанството, включително и сечите, се провеждат в случай, че са предвидени в съответен одобрен горскостопански план. В него са заложени забраните и ограниченията по заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони и преди одобряването му задължително се съгласува с МОСВ“, посочват от земеделското министерство.

Съгласно Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, провеждането на сечи в пояс II е ограничено, а в пояс III режимът е ограничен при доказана необходимост. В посочените зони няма установени нарушения като незаконна сеч, твърдят още от МЗХГ.

„Изпълнителна агенция по горите прави анализ на състоянието на горските ресурси по видове собственост, който ежегодно се публикува в Годишния отчетен доклад за дейността на ИАГ. По данни на Агенцията, общата площ на горските територии непрекъснато се увеличава, като към 31.12.2019 г. възлиза на 4 149 351 ха, докато към 31.12.2005 г. е била 4 076 464 ха.

Разрешенията за сечи се издават на база горскостопански планове и програми, които се съобразяват с конкретните ограничителни режими на съответната територия.

Базата данни с всички издадени позволителни за сеч е безплатна и свободно достъпна на електронната страница на Изпълнителна агенция по горите, в раздел „Регистри – Позволителни за сеч“, http://new.iag.bg/cgi-bin/PSech_Index.cgi. Информацията се синтезира на база предварително подадени област, община, населено място“, посочиха още от земеделското министерство.

Преди десетина дни на парламентарен контрол депутатът от БСП Кольо Милев алармира за извършена сеч в района на Котел на над 2000 куб. м вековна букова гора.

Известно е, че язовир „Камчия“ се пълни от притоци именно в Котленския Балкан.

В питането си до Десислава Танева, депутатът Милев посочи: „През последните дни излезе публична информация, че в района на Горско стопанство–Котел има изсечени над 2000 – 2500 кубически метра дървесина или букова гора на над 130 години. Вярно е, че отговорът на Горското стопанство е, че тази гора е планирана да се изсече, тъй като наистина е на такава голяма възраст, но все пак, това са вековни букови гори, които са във водосборна област и са в района, както на Медвенска река, така и за осигуряването на водоподаването на река Луда Камчия.“

Кольо Милев попита проверена ли е законността на дадените разрешителни за сеч и на нейния фактически обем.

„Направена ли е преценка за спецификата на терена, който представлява вододайна зона? Коя е фирмата изпълнител? Осъществен ли е контрол за изпълнението на дейностите по дърводобива“, попита още депутатът от БСП.

От отговора на министърката стана ясно, че сечите са разрешени.

Депутатът Милев обаче направи извод, че съмненията за нещо нередно у гражданите от района на Котел и Сливен остават.

Не стана ясно дали случаят касае язовир „Камчия“.

Надеждата е в следващите месеци в района да вали сериозно количество сняг, което според експертите е най-важно за пълненето на стратегическия водоем.