90 % от възпитаниците на Юридическия факултет на БСУ се реализират още в първата година след завършването си

Проф. д.н. д-р Мария Нейкова е декан на Центъра по юридически науки (ЦЮН) на Бургаския свободен университет (БСУ). Професор по административно право и процес. Доцент по административно право от БСУ, доктор от Военна академия „Георги Стойков Раковски” със специалност „Национална сигурност в сферата на правните аспекти на управлението на културно-историческото наследство при въоръжен конфликт“ и доктор на науките в сферата на сигурността.

Член е на Съюза на учените в България, Асоциация на завършилите колежа по отбраната на НАТО, Българска асоциация по криминология, Почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Ключов експерт по водещи европейски проекти. Носител на множеството награди, сред които – на министъра на вътрешните работи „Почетен кортик“ за управление при кризи, почетен знак за развитието на регионите в България и най-високото отличие на Община Тунджа – „награда за граждански принос“. Автор на 100 публикации в сферата на местното самоуправление, на административната реформа, национална сигурност и управление при кризи. Издала е и 6 книги, 2 от които са в съавторство.

Декан е на ЦЮН от 2018 година. Преминала е и курс на обучение за държавна администрация LENA в Париж и школата на МВР в Рим.

Проф.д-р Мария Нейкова е бивш областен управител на Стара Загора. Тя е единственият губернатор, който е запазил поста си в два пълни последователни мандата – от 2001 до 2009 година и първата жена областен управител.  След като приключва с държавното управление е поканена да предаде своя опит на студентите от Бургас, връща се тук и до днес не съжалява.

-Проф.д-р Нейков, какво променихте във Факултета, след като поехте ръководство през 2018 година?

- В мандатна програма на деканското ръководство са заложени няколко акцента. Първият – участие по международни програми и проекти, вторият – обмен на студенти и третият – обмен на преподаватели. Смятам, че и в трите посоки направихме много. Студентите ни успешно пътуват по ЕРАЗЪМ, чувстват се много доволни и конкурентни, колегите също имат възможност да изнасят лекции в чужди университети.

-С кои висши учебни заведения си партнирате по програма ЕРАЗЪМ?

-Партнираме си успешно с Московският държавен университет, университетите в Търнава (Словакия), Осло, Вилнюс, Солун, Скопие, Риукоку в Киото (Япония)  поддържаме добри връзки с колеги в Турция – Къркларели и Одрин,  Полша и държавния университет в Санкт Петербург. Смятам, че вървим в правилната посока, защото осигуряваме възможност на нашите студенти и преподаватели да натрупат международен опит.

-Доволни ли сте от нивото на образованието в ЦЮН?

- Качеството на обучение във Факултета е на първо място и не правим никакъв компромис. Считам, че подготовката на студентите от ЦЮН е на много високо ниво. Заявявам го най-отговорно, а за това говорят постиженията на нашите възпитаници. Студенти, завършили ЦЮН на БСУ, са административните ръководители на районни, окръжни и апелативни съдилища и прокуратури. Имаме и трима наши възпитаници във Висшия съдебен съвет (ВСС), а също така и министри, депутати, областни управители, председатели на общински съвети. Според мен това красноречиво говори за нивото на образование. Заради това, ние като преподаватели няма как да не сме горди като виждаме как нашите кадри се реализират.

-А какви са магистърските програми към вашия факултет?

-Разбира се най-атрактивно е обучението по „Право“, „Държавна и местна администрация“, „Публична администрация“, „Митническо разузнаване и разследване“, „Администрация и управление на сигурност“, „Защита на личните данни и класифицираната информация“. Друга е   „Национална сигурност“ към която съм особено пристрастна. В момента виждате, че всички кризи са заплаха не само за националната, но и за регионалната и глобална сигурност. Магистърската програма е изключително успешна. Голяма част от ръководителите на служби и полицейски управления са наши възпитаници. Най-новата, но изключително актуална е „Държавна и местна администрация“. Считам, че местните власти има какво да научат, защото са най-близо до хората. За съжаление не всички са наясно що е то местно самоуправление и местна администрация. Лично аз съм застъпник на тезата, че трябва бъдат унифицирани услугите, които се предоставят на гражданите. Много може да се работи, дори в администрациите, които са считани за еталон.

Ще ви дам и един пример – с промените в Административно процесуалния кодекс се наложи принципа на служебно събиране на доказателствата, съгласно което ако един гражданин има нужда от административна услуга от дадена администрация нейно задължение е да си набави всички документи, а не да разхожда гражданите от гише на гише. На малко места обаче го правят.

-Как успявате да се адаптирате в новата среда на висшето образование – има много свободни бройки в държавните ВУЗ-ове, а Вие все пак сте частен, с по-скъпи семестриални такси, но въпреки това имате достатъчно студенти?

-На първо място е преподавателският екип, който привлича студентите. При нас преподават доайените в правните науки и хора с богат практически опит – доказани професионалисти. На второ – имаме прекрасна и много модерна многофункционална сграда. За разлика от много други университети, които не можеха да осигурят големите зали, за да спазят изискванията за дистанция, ние го постигнахме. Освен това бяхме сред малкото висши учебни заведения, които предложиха електронно обучение по няколко канала. В Мудъл платформата бяха качени лекциите и другият канал е Teams, където реално се провежда обучението в онлайн среда.

-Колко процента от студентите ви се реализират, след като завършат образованието си?

-Смело мога да кажа, че близо 90 % от нашите възпитаници се реализират по специалността си още в първата година след завършването си. При нас има изключително добро взаимодействие между бивши и настоящи възпитаници на университета. Към БСУ е създадена асоциация на завършилите, която създава възможност бившите, вече успешно реализирали се възпитаници на университета да помагат на обучават на студентите. Много често ги наемат на стаж, а след това предлагат и трудови договори. Използвам възможността да благодаря на колегите за изключително доброто партньорство.

-Кои действащи юристи преподават във ЦЮН?

-Голяма част от колегите, които преподават са практици. Започвам от зам.-декана на ЦЮН доц.д-р Светла Маргаритова, която е адвокат за защита правата на човека.  Други са проф.д-р Момяна Гунева – светило в наказателно-правната материя, бившият конституционен съдия проф.д-р Тодор Тодоров, проф. д-р Силви Чернев, бивш председател на Арбитражния съд към БТПП, проф.д-р Александър Драгиев, проф.д-р Симеон Тасев, проф.д-р Веселин Цанков, доц.д-р Радостина Иванова, която е почетен консул на Австрия в Бургас, доц.д-р Красимир Коев, , доц.д-р Славка Димитрова, доц. д-р Мила Иванова. Екипът е много силен – симбиоза от по-възрастното поколение и младата вълна като доц.Христо Павлов, д-р Ваня Стаматова, д-р Анна Чолакова. Налагаме практика и хора от съдебната система, с богат опит, да консултират нашите студенти. Изключително успешна е формулата с председателя на Ямболския окръжен съд Васил Петков, който също е наш възпитаник и консултира студентите преди държавните изпити, те са впечатлени от него. И други наши успешно реализирали се кадри подготвят настоящите ни студенти за държавните изпити.

-Изненадахте ли се от наградата, която Ви връчи адм.ръководител на Окръжен съд-Бургас Росица Темелкова навръх 1 ноември – Ден на народните будители?

-Определено се изненадах. Както вече имах възможността да кажа, приемам това отличие като атестат и признание за доброто взаимодействие между институциите и оценка за работата на нашите възпитаници в съдебната система.

-Мандатът ви като декан на ЦЮН изтича в края на 2022 година. Какви цели си поставяте?

-Ще продължим да работим интензивно по международните си контакти и работата по проекти. Разбира се качеството на обучението е на първо място. Ще наблегнем на повече практика и практици.  Ще предложим  и още няколко магистърски програми.

-Какви нови магистърски програми искате да въведете?

-Считам, че в тази ситуация полезна би била програма „Управление при кризи“, защото всички сме потърпевши от действията в настоящата ситуация. Кризисният мениджмънт липсва, а използват компетенциите на професионалистите в тази посока. Има български учени, които са тук и готови да предадат опита на следващите поколения, така и на управляващите, които очевидно имат нужда от това. В момента те са игнорирани, никой не се възползва от академичния им капацитет, за да се разработи най-малкото план за действие при кризи. Да, полагат се усилия, но те изглеждат хаотични и непоследователни.