С Бог в сърцето и с нокаут в ръцете: Вълнуващата история на Йордан Янков-Руския

Бойните спортове в България започват да добиват все по-разнопосочна слава. Татуирани яки момчета (често част от футболни агитки) тренират в залите, но не толкова да жънат успехи на ринга, а за да изпълняват поръчки и да раздават улично правосъдие.

Тези т.нар. „бойци” все повече заприличват на своите предшественици от 90-те години. Следващите редове обаче са за истинските спортисти, за добрите примери. Такъв е Йордан Янков - Руския. Споделя, че навремето също е тръгнал по лошия път, но силната вяра в Бог успява да го спаси и да промени живота му, пише списание "Спринт".

„За съжаление, в нашите среди има момчета, които тренират, за да избиват комплекси и да станат някакви батки. Когато започнах навремето, не го направих с идеята да ставам световен шампион. Тези цели дойдоха постепенно. Започнах да тренирам кикбокс, за да подобря техниката си с ръце. Тогава работех като охрана на дискотеки и тръгнах със съвсем различна идея. Но ето че Господ е имал друг промисъл и впоследствие станах това, което съм днес. Не одобрявам уменията, придобити в залата, да се използват за улични боеве. Един истински спортист трябва да бъде личност, пример за останалите.Това е задължение и отговорност. По-малките те гледат и ти подражават. Ако правиш лоши неща, значи пропагандираш лошото. За мен истинският спортист трябва да бъде пример към добро.“

Днес, след 16 години на ринга и вече на 36, Руския е сред най-титулованите състезатели в бойните спортове у нас.

Кариерата му е впечатляваща. Трикратен световен и трикратен европейски шампион по муай тай, Янков два пъти е на крачка и от световния връх в кикбокса, но печели сребърни медали. Руския дори сменя стила през 2016 г., когато след скандал Българската конфедерация по кикбокс и муай тай спира правата му за две години. Тогава Янков излиза на европейското първенство по санда и печели сребро, което е единственият медал за България от този спорт.

Бургазлията е носител на множество трофеи от български и международни гали по кикбокс. Споделя, че всичко е нямало да е възможно без вярата във Всевишния. Казва, че се моли преди всеки мач, включително и за противника си.

„Ние не сме врагове. На ринга се кове истинско уважение. Когато противникът е достоен, той печели твоето уважение дори и да те е победил. Това е спортсменското мислене, разликата между спорта и улицата, където могат да те пребият или дори убият от бой. Това вече е животинско мислене.“

Боецът признава, че се моли по няколко пъти на ден. Благодари на Бог още щом отвори очи рано сутринта.

Не пропуска неделната литургия, като ходи на църква с цялото си семейство. Възпитава децата си да вярват в християнските ценности, в православието, а у дома молитвата преди всяко хранене казва 3-годишната София.

„Аз съм вярващ от много малък, но през 2012 година усетих, че имам нужда от духовен водач - изповедник. Тогава Бог ме заведе на точното място. Започнах да ходя на служби и преди да замина на едно световно първенство в Бразилия през 2015-а реших да се изповядам за пръв път. Не съм вярвал, че ще ми се случи нещо подобно. Щом започнах да говоря, усетих тази благодат на Светия Дух. Разплаках се със сълзи като малко дете. Излях цялата си душа, всичките грехове, които съм правил. След като излязох от храма, се чувствах лек като перце. Почувствах Божията благодат!“

Същото е и на ринга. Всяка молитва успокоява душата, след което Янков може да се фокусира единствено върху съперника. Цитира вдъхновено Псалм 90: „Който живее под покрива на Всевишния, той пребъдва под сянката на Всемогъщия.“

„На война и в бурно море няма невярващ човек. Така е и в нашия спорт, доста от бойците са дълбоко вярващи хора. За съжаление, у нас голяма част от момчетата са вярващи, но има някакво притеснение, може би останало от комунизма. Той уби в българина това, което османлиите 500 години не успяха да убият – вярата в Бога. Обществото стана по-атеистично. Сега постепенно нещата се нормализират и все повече млади хора се връщат към вярата, към Господа и там търсят утешение. Чрез молитвите Господ дава сила на човека. Вижте житията на Свети Георги, на Свети Димитър. Не се считам за воин на Христа. Всички сме раби Божии и сме родени от допущение Свише. Има много примери със семейства, на които лекарите казват, че не могат да имат деца, но с едно чудо Господ им дава рожба.“

Янков е единственият български спортист с професионални мачове в пет различи стила - муай тай, кикбокс, санда, бокс и ръкопашен бой.

На последната много интересна дисциплина става трети на открит турнир в Москва на въоръжените сили на Русия. Спомня си участие с националния отбор на голям международен форум. Там българите се явили по неговите думи с „анцузи за 11 лева“.

„Това обаче не ни попречи да ги размажем на ринга. Никога няма да забравя физиономиите на французите, които бяха дошли специално екипирани със световноизвестна марка, с физиотерапевти. Направо не можеха да повярват. Но трябва повече подкрепа от държавата. Направиха се нови стадиони и зали, сега и условията за ползването им трябва да станат по-достъпни за клубовете.“

Руския е сред малцината родни бойци,селектирани от международна продуцентска компания за популярната екшън видеоигра Golden Race (б. а. – Златна надпревара). През 2015 г. Йордан Янков заминава за Испания заедно със Стоян Копривленски, Атанас Божилов, Даниел Илиев и Любомир Симеонов – Любо Чука. Снимките продължават близо две седмици. От екипа закачат по цялото тяло сензори, които изследват показателите и копират движенията на бойците. По-късно те са пресъздадени в 3D формат за геймърите. Бойната игра е особено популярна на азиатския пазар.

Данчо има голямо семейство. Освен за 3-годишната София, със съпругата му Кристина се грижат и за малкия Самуил. Боецът споделя, че му се е наложило да си намери работа, защото само със спорт у нас трудно можеш да изхранваш семейство. Нещо повече, през последните години Руския успява сам да финансира и кариерата си в бойните спортове.

„Не съм разчитал на заплата от определен клуб и подобни приходи. Финансирах се като правех индивидуални тренировки и с пари от спонсори, които сам намирах. Не съм имал мениджър или нещо такова. Работех с няколко промоутъри, тъй като вече бях изградено име в средите. Плащал съм си подготовката, включително и лагерите в Тайланд, където се подготвях за световно, европейско първенство или някаква по-сериозна гала.“

През останалото време тренира в родния Бургас, където местната школа е много силна. У дома Руския има възможност да се подготвя със състезаващия се в елитната верига „Глори“ Стоян Копривленски и с капитана на националния отбор по кикбокс Атанас Божилов.

„През последните няколко години дори нямам личен треньор, помагаше ми натрупаният опит. Така спечелих едно световно първенство и имах много добри класирания като бронзов медал на световно, успях да взема и няколко гали. Имах и загуби, но спечелих доста титли. Аз съм щастлив човек. Всеки ден щом стана и преди да легна благодаря на Бога. Така учим и децата си – да бъдат благодарни.“