Конспирация за над 1 млрд. евро в ЕС

Всичко за лечението с хидроксихлорохин и защо богатите страни приеха, че ремдесивир е чудото в битката с коронавируса, разказва в интервю проф. Дидие Раут, директор на Университетската болница IHU Mediterranee Infection в Марсилия, Франция.

- Как продължава борбата с COVID-19, проф. Раут?

- Още в началото на пандемията богатите страни мислеха, че ремдесивир ще бъде лечението чудо срещу COVID-19. Оказа се, че не работи. Ремдесивир води до бъбречна недостатъчност. От публикуваните изследвания през последните 8 месеца трябва да си дадем ясна сметка, че не работи. Имаше очевидно политическо застъпване за ремдесивир – това скъпо ново лечение, и машиналното отхвърляне на алтернативата – лечение с хидроксихлорохин (HCQ). Това беше позицията на богатите страни (в Европа) като цяло, където обаче виждаме, че равносметката при смъртните случаи е по-тежка, отколкото другаде. С времето се появиха и проучвания, в това число и огромният научен скандал, наречен The Lancet Gate. Никому непознати в научния свят хора, които изфабрикуваха данни от неясни източници, се опитаха да обяснят, че се очаква смъртност от 10% при лечението на болни от COVID-19 с хидроксихлорохин. Никой не си направи труда да помисли. Френското министерство на здравеопазването веднага изостави HCQ. СЗО прекрати всички клинични изпитвания за HCQ и това наложи спирането и на две френски проучвания, касаещи препарата. Тези забрани не бяха вдигнати, въпреки че впоследствие статията в The Lancet беше разобличена и оттегледнеа и бе установено, че твърденията, че HCQ е токсичен, са неверни.

- Е, какво следва?

- Логично стигаме до един много важен въпрос. Добре, медикаментът очевидно не е токсичен – защо ситуацията през 2020 г. да е по-различна от тази през 2019 г., когато HCQ можеше да бъде купуван във Франция без рецепта? Какво се случи? Естествено, могат да бъдат задавани въпроси за това доколко медикаментът е ефикасен, да не би само г-н Раут да твърди това? Вече разполагаме с метаанализи (Meta-analysis on chloroquine derivatives and COVID-19 mortality), които ясно показват какъв е общият ефект върху смъртността и върху общото подобряване – те са винаги в полза на HCQ в сравнение с неупотребата на HCQ. Напомням също за най-голямото наблюдателно проучване (Hydroxychloroquine with or without azithromycin and in-hospital mortality or discharge in patients hospitalized for COVID-19 infection) върху близо 5000 души, което беше публикувано в Париж. След хармонизация на данните единственият научно значим резултат е, че HCQ няма вредни ефекти, не се наблюдава токсичност, а същевременно скъсява периода на хоспитализация. Резултатите показват: въпреки че пациентите, които са приемали HCQ и азитромицин, са били в по-тежко състояние, т.е. са вкарвани в реанимация веднага или в рамките на по-малко от ден, докато лекарството започне да действа, смъртността е била значително по-ниска в сравнение с пациентите без лечение (виж таблицата). Т.е. на практика е видно, подчертавам, че пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко състояние и въпреки това смъртността при тях е по-малка, а болничният им престой – по-кратък в сравнение с останалите. Този извод впоследствие беше потвърден и от дългоочакваното проучване на СЗО (WHO SOLIDARITY), показващо, че ремдесивир не работи, а привидно HCQ няма ефект, но в този труд липсваше нещо много важно , а именно – токсичността. Защото, докато HCQ не е токсичен, то при ремдесивир има висока бъбречна токсичност, която ни е добре известна.