Ердоган принуди Макрон най-сетне да се държи като президент

Благодарение на все по-опасния стил на поведение на Реджеп Ердоган, Франция е на път да се сдобие с истински президент. Емануел Макрон най-сетне – с огромна неохота – започна да играе тази роля. Досега той бе преди всичко глобалистът, на който единия крак, сърцето, душата и мислите са все в Брюксел – там, откъдето може да се контролира цял континент, пък и територии извън него. И който, поради моментна липса на подходящ пост в столицата на ЕС, а и заради конкуренцията на Ангела Меркел, временно трябваше да се задоволява с отредената му от братята Ротшилд проформа длъжност „президент на Франция“. Но с идеята по-нататък да го преместят в любимия му европейски център на глобализма.

Макрон това и правеше – изпълняваше с досада церемониалните си ангажименти в Париж, но във всичко останало – речи, дейности, решения, той говореше преди всичко с плам за Брюксел и ЕС, не и за собствената си страна. „Още Европа“ е любимият му израз. Дори появилите се и изчезнали „Жълти жилетки“ успокояваше пак с него.

Даже и сега, когато се сблъска с тежък системен проблем за Франция – радикалния ислям, който държавата, улисана в „още Европа“, сама си отглеждаше години наред, без да се притеснява, че го превръща във Франкенщайн, проформа президентът отново се пробва да го решава с любимия му Брюксел. Преди изобщо да заговори, че Франция трябва да се справя с последствията от собствения си нихилизъм, Макрон погледна със същия плам – натам, към столицата на либерал-глобализма. Той пак търсеше някакво решение на общоевропейско ниво. Когато човек е дал душата си под наем на глобализма, не познава никакви други лостове за справяне с каквито и да е предизвикателства, освен да търси Брюксел. Или съответните либерални кръгове в Демократическата партия на САЩ.

Само че бюрократите в Европейския съюз отдавна са станали резистентни към радикалния ислям. Причините може би са две. От една страна те са се вманиачили в глобалистката идея за превръщането на народите в пихтиести смески от африканци, мюсюлмани, жълти, оранжеви – всякакви, като изобщо са престанали да мислят с грижа за коренните европейски жители. От друга – няма как да не съзнават много добре, че сред проблемите, които стоят в основата на ерозията на ЕС, която рано или късно ще доведе до разпада на тази организация, един от най-важният са брадатите мюсюлмани с ножове, които режат гърла и цели глави. Затова като дявол от тамян тези глобалисти бюрократи се пазят да не човъркат темата „радикален ислям“. Европейският съюз отколе дундурка всякакви брадати с ножове – уж съответните служби ги следят, но в най-лошия вариант ги прибират за малко, а после ги пускат на свобода. Даже са им отредени специални квартали, където да си се радикализират на воля. Там полицейски крак не стъпва, за да могат брадатите да се чувстват спокойни да си организират турнири кой повече глави на неверници ще отреже. Неслучайно най-известният развъдник на брадати с ножове е именно в Брюксел – под носа на либерал-глобалистите – „Моленбек“. Той е най-яркият плод на ЕС; в известен смисъл – неговата най-съкровена рожба – ислямистката държава в държавата, намираща се в центъра на Европа. Където не важат нито белгийско, нито някакво ефимерно европейско законодателство.

Но да се върнем на Макрон. Той не само не намери разбиране в Брюксел на френския проблем с исляма, поради което не успя този път да го разводни в поредното бюрократично брюкселско говорене. Речите на Ердоган насочиха цялото внимание конкретно и само към Макрон. Така целият ислямски свят, на който Ердоган много иска да е духовен наставник, започна да припознава като враг на религията си не някакъв си аморфен Брюксел, а именно френския президент. Той бе пален като чучело по ислямските площади, негови портрети бяха горени и тъпкани с подметки, името му виси по заплашителни плакати. Френските, а не кои да е други, стоки бяха нарочени за бойкотиране в мюсюлманските държави. Горкият Макрон изпадна в най-големия кошмар пред всеки истински либерал-глобалист – да е въплъщение на национална държава, да го сочат с пръст като национален френски, а не някакъв си европейски, политик, а французите пък да чакат от него с национални мерки да решава национални проблеми.

Макрон, естествено, никакъв национален проблем няма да реши. Не се е родил на този свят все още либерал глобалист, който да се е научил как да решава проблемите в собствената си страна с наличните му държавни средства. Още по-малко пък съществува глобалист, който да е взел крути мерки срещу брадати мюсюлмани с ножове. Да, той ще се кълне в някакви ценности, ще посети всички лобни места на заклани французи, ще произнесе гръмки речи, но глобалистът си остава нихилист по презумпция. Той никога не би помислил да затегне граничния контрол, за да спре веднъж завинаги мюсюлманския теч през държавната граница. За глобалиста самото споменаване на израза „държавни граници“ е нещо немислимо. Самата идея те да се установят като такива, а да не са просто табелка насред магистралата, която да се подминава със 120 км/ч, предизвиква ортикарии в организма на всеки либерал глобалист. Мигар има на света жилищен блок, където апартаментите до един да са отворени и всеки да може да си влиза в тях, както и когато си реши, понеже долу на входа основната врата май се заключва!?

Границите на Франция ще продължат да са все така широко отворени, като ханджийски порти. През тях, поне докато глобалистите държат властта във Франция, няма да мине само този брадат мюсюлманин с нож за рязане на гърла, който не е пожелал да го направи. Глобализмът така е проял политическите системи на западния свят, че неусетно се е превърнал - също като викащите „Аллах акбар“, в огромна заплаха за неговото собствено съществуване.