Ръководството на СДС е абсолютно заспало, хората вече ни приемат за присъдружна организация на ГЕРБ

Костадин Марков е на 48 г. Бивш зам.-председател на СДС, понастоящем член на Националния съвет на партията. Марков бе и депутат в 43-ото Народно събрание. Потърсихме го за коментар на настоящата политическа обстановка.

- Г-н Марков, как гледате на протестите срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев?

- С любопитство, как да гледам?

- Дали им симпатизирате, имат ли логика?

- Определено симпатизирам на някои от исканията.

- Например?

- Например - за реформа в съдебната система. Симпатизирам и за някои промени, които трябва да се случат в управлението на държавата, въпреки че те не могат да ги формулират точно. Но е очевидно, че има нередности. В никакъв случай обаче генезисът на протестите не можа да ме направи техен поддръжник – начинът, по който тръгнаха; хората, които участват в тях; хората, които очевидно искат да се възползват от тях; a честно казано - и логиката им. Има избори през месец март и аз не виждам какво налагаше толкова бързи оставки. Изборите са най-хубавият момент, в който всеки може да каже какво мисли, за кого би гласувал. Не ми се мисли, ако сега – в началото на тази ковид-криза, протестът беше успял и имаше някакви неориентирани министри.

- A изненада ли Ви избухването на протестите, тяхната причина?

- За мен протестите избухнаха след едно излизане на президентa и един призив „мафията вън“ със свит юмрук - нещо, което един президент не може да си позволи...

- Всъщност те започнаха от „Росенец“...

- Не, не мисля. „Росенец“ беше един щрих. Може и да бъркам, но мисля, че протестите започнаха преди „Росенец“...

- Не. Първо беше случаят на „Росенец“ на 7 юли, след това прокуратурата нахлу в президентството...

- Значи двете събития са катализирали някаква енергия.

- Въпрос е и дали снимките и записите на Бойко Борисов също нямат някакво влияние върху това недоволство.

- Много неща имат влияние. Има искрено недоволство на протестиращи хора. Има хора, възмутени от шкафчето, от златото, от парите, които се видяха; има хора, които се възпалиха от това, което се случи на „Росенец“ - най-вече с българския флаг; има и немалка част, на които им беше омръзнало от затварянето вкъщи покрай карантината – това беше един повод да си излеят енергията. Но има и организирани хора. Никой не може да ме убеди, че т. нар. Отровно трио няма връзки с Васил Божков и няма сериозен пръст в организацията на протестите и от там.

- Какво дава основание да мислите, че „Отровното трио“ имат връзка с Божков?

- Единият е адвокат на момичето, с което той излизаше – ЛиЛана. На другия Божков е основен клиент - на неговите произведения на изкуството. На третия сайтът му е спонсориран от него. Така че по-голяма връзка от това – здраве му кажи! Да не говорим и за записа, който излезе – как се забавляваше човекът от Дубай, че може да манипулира тълпите.

- Наближава краят на мандата на Румен Радев. Като направите равносметка, по-добре ли щеше да е, ако Цецка Цачева бе станала президент? Предполагам, че сте гласувал за нея през 2016 г.

- Честно казано, аз бих гласувал за всеки, който би излязъл срещу Румен Радев, така че поне ми се ще да вярвам, че би било по-различно. Не мисля, че тя бе най-подходящата кандидатура, но тъй като работихме заедно в Народното събрание и горе-долу я познавам, смятам, че имаше компетентност. Друг е въпросът дали институция, която е лицето на нацията, получи най-добрите си кандидати в миналата президентска кампания.

- Т.е. не оценявате положително мандата на Радев?

- Не, оценявам катастрофално мандата на Радев. Още с първите му изяви в Народното събрание, където имах честта да чуя първото му обръщение, ми светна лампата, че нещо не е като хората; изтърваните нерви, злобата; заемането на политическа позиция, което не би трябвало президентът да може да си позволи; участието му в бунтовете – той направо ги катализира, всички си спомняме; обкръжението му и т.н...

- И все пак не заслужава ли уважение това, че макар и някак си сам той скочи срещу този модел в прокуратурата, в управлението?

- Струва ми се, че той реагира чак когато бе лично засегнат от нахлуването на прокуратурата, което, естествено, беше като слон в стъкларски магазин – те можеха съвсем спокойно да си свършат работата, без да ходят маскирани, с джипове и т.н. Не го възприемам като борец срещу мафията или срещу статуквото. По никакъв начин не го възприемам като такъв!

- Той все пак се опита да спре избора на Иван Гешев за главен прокурор миналата година.

- Така ли?

- Върна избора му, след което беше преизбран от Висшия съдебен съвет.

- Голям опит е направил, добре! Нямам коментар. (смее се)

- Ами това може да направи. Вие обаче бяхте депутат в предния парламент. В края на сегашния – ако трябва да ги сравните, по-надолу ли отидоха нещата?

- Тук ще има доза пристрастност и доза субективизъм просто защото в единия случай наблюдавах от близо процесите и участвах в тях, а в другия съм просто един страничен наблюдател. Но мисля, че в 43-ото Народно събрание имаше повече живот, повече битка, повече дебат; включително и в Реформаторския блок имаше много свежи идеи, които бяха защитавани яростно от колегите. Постигнаха се много реформи. Докато сега, общо взето, видях една по-здрава връзка между правителството и парламента и като че ли й беше по-леко на изпълнителната власт. Не че нашата роля в парламента е била да бъдем опозиция, но като че ли повече реформи се прокараха тогава. Сега ми се видя малко ентусиазмът, особено от страна на „патриотите“. Имаше и някои не добре обмислени действия...

- А СДС в момента правилно ли се ориентира в обстановката – продължава съдружието с ГЕРБ?

- Ами хубаво е, че все пак през последния месец излезе нещо от СДС, защото година и нещо не беше събиран най-висшият орган на партията – Националният съвет (НС), и сякаш тя беше заспала. На последния НС даже не посмяха да формулират ясна позиция – оставиха си вратичка и за друг вариант, не само за коалиция с ГЕРБ. Което според мен е добре, защото може да се обмислят и други опции. Но ръководството е абсолютно заспало – абсолютно следване на събитията, даже не ги и следва... А че СДС започна да се превръща в присъдружна организация на ГЕРБ, се възприема от хората още от евроизборите, когато си позволиха да нямаме регистрация и да влезем в листата на ГЕРБ. Оттогава постигнахме две неща – хората ни възприеха като присъдружна организация и освободихме окончателно нишата вдясно. И Христо Иванов се възползва чудесно от това. Според мен той не вдигна резултат чак толкова много от това, че го буташе бодигард в морето и той викаше „не ме пипай“, а от това, че освободихме тази ниша – на градската десница. Ако там имаше общо едни 10 процента, ние - прикрепяйки се към ГЕРБ, общо взето му ги подарихме.

- То на практика като че ли СДС отива на изчезване...

- Една партия, която е оживяла десетки години и е сигурно най-старата демократична партия, трудно може да кажеш, че отива на изчезване. По-скоро това ръководство направи всичко възможно да ни обезличи в очите на хората. Засега те си мислят за нас – „просто чакат поредните депутатски места в няколко области, правят някакъв пазарлък, ще използват енергията на ГЕРБ, по мързеливия начин ще влязат в парламента“. Пак казвам – изглеждаме като присъдружна организация. Трябваше да има политики и в подкрепа на хубавите неща, обаче и да се критикуват неща, които не отговарят на нашите разбирания и идеология. Аз например бяха побеснял, когато бяха тръгнали да правят държавни бензиностанции, а СДС си мълчеше. Но това е само един от примерите.

- Каква е прогнозата Ви за следващия парламент като пропорции и структура, ще излъчи ли правителство?

- Смятам, че ще успее да се сглоби правителство. Лично аз смятам, че ГЕРБ ще продължи да доминира. Смятам и че Слави Трифонов ще претърпи катарзис и ще се появи коалиция, която може би ще бъде маскирана като експертно правителство или нещо друго. Но в крайна сметка ще продължи да доминира ГЕРБ. Няма потенциал в БСП след тази вътрешно-партийна битка, която си спретнаха, след това напускане на депутати. Това съм го виждал в СДС. Когато Надежда (Михайлова - б.а.) спечели една такава кървава битка навремето, ние тръгнахме надолу. При тях мисля, че ще се получи същото. Мая Манолова – я влезе, я не влезе. Тя с едни налудничави прояви се появява тук-таме. Така че не виждам сериозен политически субект. Христо (Иванов) има сериозни тези, свързани с правосъдието, но пък него и на празна врата да го изведеш, ще пропусне. В политиката той е цар да пропуска възможности, не е орисан да печели.

- Според Вас ГЕРБ и Слави Трифонов ще направят правителство, така ли?

- Считам, че това е възможно, може би и със скритата подкрепа на някой друг субект. Между другото, допускам вариант – след определен натиск от външни сили, да се стигне и до правителство между БСП и ГЕРБ.

- А вариант ГЕРБ да не е в правителството?

- Честно казано, не виждам такъв. Като направих този бегъл анализ на останалите политически сили, не виждам кой би ги изместил от първото място. Дори и сега проучванията ги дават „на кантар“, но... не знам, обстановката е много динамична. Влизаме тепърва в убийствена криза, която нямам представа как ще се отрази на управляващите. Те поеха голяма отговорност. Лично аз, ако бях на мястото на Бойко Борисов, щях да хвърля оставка, за да мога да си съхраня партията. Не ми отива на мен да го кажа – никога не съм го хвалил, но мисля, че в случая постъпи отговорно, запазвайки властта.

- Допускате ли Борисов да е следващият премиер отново?

- Не. Той е уморен, самият той го каза. Даже мисля, че беше груба политическа грешка от негова страна това, че заяви, че няма да бъде премиер, защото считам, че голяма част от хората гласуват за ГЕРБ заради него. И смятам, че това свали част от процентите на ГЕРБ.

- Аз мисля, че той не е казвал директно, че няма да е премиер, но...

- Ами може би аз така го разбрах, може и да бъркам.

- И други хора така го разбраха...

- Но не смятам, че той ще е следващият премиер. Даже мисля, че вече се готвят кой да бъде. Особено при вариант с някакво експертно правителство ще се търси друг - медиатор и човек, който се харесва от различни политически окраски и хора.