Шпионските очи на КАТ - как ни снимат по пътищата
Войната по пътищата в България налага на враждуващите страни - полицаите и шофьорите, непрекъснато да се въоръжават с нови системи. Катаджиите купуват камери, а онези, които обичат високите скорости - антирадари и радардетектори.
И тази “игра” щеше да е много смешна и забавна, ако резултатът от нея не беше трагичен - страната ни държи едно от първите две места в Европейския съюз по брой на жертвите от катастрофи.
Защото нашата полиция седи с камерите в храстите и иска да лови диверсанти, а не монтира системите си на най-опасните участъци, където стават най-много злополуки. Не осветява и предупреждава със знаци километри преди опасното място, на което снима, за да накара всички да намалят, а камерата да засече само автомобила на истинския пътен хулиган, който не зачита правилата, може да няма книжка, да е пиян или дрогиран. Такива брутални шофьори трябва да гони, снима и глобява КАТ, пише вестник Труд.
Преди 11 години нашенската пътна полиция започна да снима с 15 стационарни камери по към 400 000 нарушители годишно. Сега разполага с около 230 различни системи и снима 1,5 млн. И какво от това? Не само, че не могат да си съберат и половината от глобите, не само, че не постигат никаква безопасност на движението, а и пълнят джобовете на някакви интернет търговци на уреди със съмнително азиатско качество. Наред с това в социалните мрежи се създават групи за съпротива, в които самите шофьори или корумпирани полицаи си съобщават местата на камерите и схемите на дежурствата.
Конспирацията трябва да спре, пътната полииция да започне да публикава всеки ден местата и часовете, на които снима, а информационнят знак Е 24, който беше премахнат от 9 юли 2017 г. да бъде върнат.
Впрочем - идеологът и моторът на премахването на този знак - бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, отдавна вече не е в парламента. Да се надяваме, че идва денят, в който всеки шофьор ще може да погледне право в шпионските очи на КАТ и да каже: “Ти знаеш ли, че имаш хубави очи?”
1. Стационарните камери на “Сименс”
работят от 2009 г. у нас. Те са 15 и бяха купени за 1 млн. лева и досега са се изплатили над 100 пъти. Пълното име на видео радарната система е “Sitraffic ERS 400” и тя има възможностите да засича и денем, и нощем и двете посоки на движение. Принципът на измерване на скоростта е базиран върху Доплеровия ефект. Всички снимки се снабдяват в радарната установка с невидим разрушаващ се воден знак. В КАТ обработват данните само на снимки, чийто воден знак е валиден. Ако два или повече автомобила се намират в зоната за обработка на данни на първата снимка, то софтуерът сам прави контролно изчисление. Ако и чрез него не е възможно еднозначно определяне кой е нарушителят, резултатът от измерването задължително се отхвърля.
2. Системата MultaRadar SD580
също е стационарна и е произведена в Швейцария. Камерите от нея са 8 и са на въоръжение от 2014 г. Системата следи до четири пътни ленти в едната посока и може ясно да определи в коя лента се движи превозното средство. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване, системата показва междинно положение. Радарният сензор работи според принципа на Доплер, т. е. антената непрекъснато излъчва сигнал с известна честота и го прихваща след отразяването.
3. Стационарна видео-радарна система “SENSYS SSS Droplet RS240”
е само една. Монтирана е в София на “Цариградско шосе”, където шофьорите трябва да намалят скоростта от 80 км/ч до 50 км/ч преди да стигнат на кръстовището на Орлов мост. Седи там от години и продължава да снима денонощно нарушители с 20 до 40 км/ч над ограничението. Радарът следи няколко пътни ленти едновременно на разстояние до 150 м в дълбочина. Скоростта се определя на база на Доплеров ефект, засича се на предварително зададена линия и се заснема снимков материал в случай на превишаването ѝ.
4. “3М Система за средна скорост”
е със стационарни камери, британско производство. Работят на принципа за снимане на автомобила на 2 контролни точки на определен участък от пътя. Средната скорост се изчислява от “мозъка” на втората камера, която снима преминаващия автомобил и разделя разстоянието между двете контролни точки на измереното време. Формулата се знае от всеки третокласник - скоростта V е равна на пътя S, изминат за единица време Т (V=S:T). Системата работи от 2015 г. само на един от тунел от магистрала “Люлин”, но и дълго време беше изключена заради проблеми с поддръжката є. Полицията предвижда да я разшири с още две отсечки в Пловдив и на тунела Траянови врата на магистрала “Тракия”. Камерите могат да следят също за платена ТОЛ-такса и дали автомобила има застраховка “Гражданска отговорност”.
5. Мобилната система ТFR1-M
е българска и се въведе масово през 2012 и 2013 година, когато 148 камери бяха монтирани в полицейските автомобили “Опел Астра”. Няколко години по-късно - през 2017 г., когато КАТ получи над 250 чисто нови патрулни автомобили “КИА”, стана ясно, че тези камери не могат да бъдат монтирани и да снимат от тях. В момента продължават да работят на доизживяване с опелите, като се правят опити за монтаж в “Шкода”, “Лада Нива”, “Грейт Уол” и други видове автомобили на полицията, но не се чуло да имат успех. Мобилните камери са много ефективни, защото чрез тях могат да се снима не само превишена скорост, а и много други опасни нарушения като неправилно изпреварване, отнемане на предимство, движение в насрещно платно или аварийна лента на магистрала и т. н.
6. “Толерантната” словашка система “SOITRON”
също е мобилна и се монтира в патрулните коли “КИА”. Катаджиите имат 23 такива системи и характерното за тях е, че засичат само превишения с 25 км/ч на разрешената скорост - тоест, дава се голям толеранс на шофьора, преди да бъде заснет и глобен. Състои се от две камери монтирани отпред и отзад в колата и преносим компютър. Освен за скорост, снима за всякакви други нарушения, прави клипове и проверки за застраховка “Гражданска отговорност”.
7. Лазерните унгарски камери ARH CAM S1
са стационарно-преносими от ново поколение, слагат се на тринога край пътя. Известни са като “барбекю”. КАТ има 28 такива и засега са най-мощното им оръжие. Специалния лазерен радардетектор за тези камери е много по-скъп от обикновените. Камерата записва всяко преминаващо превозно средство, регистрира неговата скорост и номер, обработва информацията и я праща в централна база данни, където се издава електронен фиш. Регистрира и други нарушения освен превишена скорост.
8. Руските “Кордон-М” са последният писък
на катаджийската мода. Те също са стационарно преносими на триноги. В началото на октомври първите 6 от тях бяха пуснати да снимат по пътищата в областите София, Ловеч, Русе, Пловдив, Варна и Бургас. Те снимат до 16 автомобила едновременно във всички ленти в двете посоки и са правени за големи “проспекти”, каквито има например в Москва. Те снимат целия поток и софтуерът им отделя онези номера на автомобили, които са в нарушение.
9. Камерите от уличното видеонаблюдение
по кръстовищата и булевардите могат да се използват от КАТ, за да бъдат глобявани шофьорите. Добре развити мрежи има в София, Пловдив, Стара Загора и др., но системите не могат да засичат скорост. B столицата бяха монтирани 40 камери специално за контрол на движението в BUS лентите. Преди дни бе съобщено, че до края на октомври общинският Център за видеонаблюдение ще бъде свързан с КАТ-София и там ще се получава картина от над 200 камери.