Искри в енергетиката заради затворени мрежи в индустриалните паркове

Парламентът направи първа крачка към приемане на изцяло нов закон за индустриалните паркове. Проектът е иницииран от вицепремиера Томислав Дончев и е предложен от Министерския съвет (МС). Той обаче предизвиква сериозно напрежение в енергийния сектор.

Тази седмица след дълга дискусия законопроектът бе одобрен на първо четене при мащабно съвместно заседание на парламентарните комисии по икономика и по енергетика.

„Този закон предизвика най-голям интерес последните години може би след Закона за публичните предприятия. Самият факт, че получихме от 18 NGO и държавни организации становища, самият факт, че тази зала е толкова пълна и се наложи да се изместим в голяма зала, за да съберем всички желаещи да говорят, показва, че този закон предизвиква много голям интерес“, коментира председателят на Комисията по икономика Петър Кънев, бургаски депутат от „БСП за България“.

Шефът на енергийната комисия - Валентин Николов от ГЕРБ, обяви, че законопроектът е важен.

„Но в частта енергетика има няколко притеснения, които трябва да изчистим. Тези съществуващи зони, които впоследствие могат да поискат да се регистрират в този регистър на индустриалните зони, който ще бъде фактически, и съществуващата към тях инфраструктура, при която в момента е лицензиант електроразпределително или газоразпределително дружество, – как ще функционират, по какъв начин ще избират доставчик? На мен лично тези неща не са ми съвсем ясни. И е хубаво да ги прецизираме в този дебат. И аз ще помоля между първо и второ четене г-н председателя на икономическата комисия - в работна група ако може да включите представители и на нашата комисия“, заяви Николов.

Петър Кънев се съгласи, че проблемът в този закон не е в частта по регламентацията на индустриалните паркове, а в преходните и заключителните разпоредби, през които се променя Законът за енергетиката.

По време на дебата стана ясно, че електроразпределителни дружества са против поправките. С резерви са и съответните неправителствени организации, както и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Конфликт предизвиква създаването на нови субекти и понятия в енергетиката, а именно - на затворени електроразпределителни и газоразпределителни мрежи на територията на индустриалните паркове. Казус е и ценообразуването в тях.

Има опасения, че такива затворени мрежи може да се сформират и извън парковете.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков подкрепи законопроекта, но се съгласи с КЕВР, че са нужни някои поправки между първо и второ четене. Той подчерта, че нормите са съобразени със съответните европейски директиви и тяхното транспониране.

„Към насочващия документ към самите директиви изрично е записано и това многократно със заинтересованите страни сме го описвали, че няма право да бъдат създавани такива затворени системи в молове, в големи жилищни сгради, апартхотели, каквото прецените. Естествено това е детайлно изключено при нас още в зародиш, защото, както споменах, изрично е записано, че само в индустриалните паркове може да има такъв тип системи.
Още повече, тук не създаваме нов тип оператор, а по-скоро подвид на съществуващ такъв, имайки предвид, че директно Директивата казва, че понеже този оператор ще има съвсем друг вид функции с по-малък обем от дейност, при него могат да бъдат изключени представяне на десетгодишен план за инвестиции, както и няма задължението КЕВР да определя неговите цени. Като в законопроекта естествено е заложено, че ако някой от консуматорите, който е присъединен към дадена газова или електроразпределителна система не е съгласен с цените, може да се обърне към КЕВР и тогава КЕВР е длъжен да определи цената. Това е също изцяло в съответствие с Директивата. По принцип в закона отделно е записано, че няма как този оператор да има по-висока цена от тази на съседните оператори“, каза Станков.

Той отговори и на опасения, свързани с действащите индустриални паркове.

„Това, което искам да декларирам пред всички вас, е, че по никакъв начин целта на законопроекта не е била, няма и да бъде ощетяване на съществуваща инфраструктура, отнемане на такава, приватизиране или каквато дума пожелаете.(...) Що касае останалата част от коментарите – никъде в законопроекта не ограничаваме бъдещите инвеститори или клиенти на този индустриален парк по отношение свободния избор на доставчик на енергия“, коментира зам.-министърът.

Той подчерта, че индустриалните паркове могат да бъдат обхванати от такива затворени зони и че това е в съгласие с европейските норми.

„Така че нека не изместваме центъра на говоренето. Едно е ясно – европейското законодателство не само позволява, то стимулира създаването на такива зони чрез чл. 38 и чл. 28 съответно в електрическата и газовата директива. По никакъв начин Министерството на енергетиката не е нарушило, а напротив – спазвало е изцяло и е допуснало и двете хипотези в закона. Естествено, още веднъж споменавам – има територии, в които обособяването в такива системи не е само в индустриални паркове, а в много други различни зони – на територии на пристанища, летища. Преценено е от наша страна, че индустриалните паркове, предвид мястото, на което се намираме в Европа – доста под средното за сроковете за присъединяване към такава инфраструктура... че в перспектива намаляването на административната тежест и посрещането на един инвеститор с готова инфраструктура, включително и енергийна такава и даване на шанс за директното стартиране и изграждане на неговата инвестиция, би подпомогнало много този процес“, каза Жечо Станков.

Той не приема и опасенията, че законопроектът ощетява процеса по ускоряване на газификацията.
„Относно това, което беше споделено от колегите от електроразпределителните дружества, ние - още веднъж казвам, не въвеждаме нови понятия, а подпонятия на съществуващите понятия. Когато фалира или не съществува зоната, би се случило същото, ако фалира или не съществува някое от вашите дружества. Поне така го тълкуваме ние закона. Колегите от КЕВР може би ще кажат каква би била процедурата. Във всички случаи, още веднъж споменавам, че вече съществуваща инфраструктура в момента не е обект и няма да бъде обект по никакъв начин на влияние върху бъдещите действия върху индустриалния парк“, заяви още зам.-министърът.

От „БСП за България“ изразиха резерви към преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.

Петър Кънев обясни: „Ако си спомняте, преди година и половина в Троян на едно изнесено заседание бившият (икономически) министър ни обеща, че такъв закон ще има. И ние категорично заявихме като комисия, че ще подкрепим закон за индустриалните зони. Това, което мен ме притесни и което го повтарям още един път, вчера го казах и на Томислав Дончев – ние въобще не сме срещу този закон; ние сме против начина, по който в преходни и заключителни разпоредби вкарвате промени в едни специализирани закони, какъвто е Законът за енергетиката.“

Кънев поискал от Дончев първо да се инициира промяна в енергийния закон, така че той да се напасне с бъдещия закон за индустриалните паркове.

„Той ми обясни, че схемата трябвало да бъде обратна. Така че представителите на нашата парламентарна група ще се въздържим в подкрепата, но ви обещавам, че между първо и второ четене (с колегата се разбрахме за малко по-дълъг срок за предложения) заедно двете комисии ще работим“, добави Кънев.

В крайна сметка и икономическата, и енергийната комисии подкрепиха законопроекта на първо четене с по 11 „за“ и 8 „въздържал се“.