1,2 млрд. лв. в следващия програмен период ще се насочат към пазара на труда, най-вече за квалификация на кадрите

Флагман.бг разговаря със зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова за основните мерки, с които ще бъдат подпомогнати останалите без работа заради кризата, родителите, които нямат възможност да работят дистанционно, младежката заетост, както и възможностите, които дава новият програмен период на ОП „Развитие на човешките ресурси“.

- Зам.-министър Русинова, какъв е резултатът от мерките в помощ на бизнеса заради кризата с коронавируса? Колко фирми са се възползвали към момента и колко са кандидатствалите за такава подкрепа?

- Около 300 хиляди души успяха да запазят работните си места на територията на цялата страна през последните няколко месеца, вследствие на икономическата криза, която възникна след затваряне на редица от бизнесите. Можем да кажем, че подкрепата с мярка 60/40 и 80/20 за определени сектори е един от най-ефективните механизми, защото тя успя да задържи ръста на безработицата до нива, близки до предишните.

През тази седмица бе приет новият вариант на постановлението за 60/40. То е удължено до края на годината. До 15 октомври фирмите могат да подават своите заявки, ако искат да им бъдат покрити разходите към края на септември, а след това по новия ред ще могат да се подават отново заявления. Основната разлика е свързана с това, че се стъпва на осигурителния доход от август месец, а не както преди, за да можем да бъдем актуални на промените във фирмите.

Зам.-министър Зорница Русинова: Борбата с кризата в новия програмен период насочваме към регионите, а не по сектори

Специално за Бургаска област виждаме, че има огромен интерес от фирмите. Бургас е и сред градовете, където виждаме и доста сериозен темп от една страна на регистриране на безработни в бюрата по труда, но и възможност хората да си намерят работа. Това е тенденция, която се запази от самото начало на извънредното положение – големите градове като Варна, Пловдив, Бургас и София да бъдат основно динамичните центрове за пазара на труда.

В област Бургас са подадени близо 1000 заявления от работодатели, като те обхващат възможността близо 18 хиляди души да запазят работните си места. По мярката, която обхваща специално хотелиерския сектор, подадените заявки касаят близо 5000 служители и самоосигуряващи се. В Бюрото по труда в Бургас, в чийто териториален обхват попадат общините Бургас, Камено и Средец, са запазили заетостта си в туристическия сектор около 1400 души.

Другата помощ е програмата „Заетост за теб“, която е свързана с подкрепата на хората, които загубиха работа в рамките на кризата на пазара на труда заради коронавируса. Това е възможността фирмите да наемат регистрирани хора в бюрата по труда. Основно това бяха хора, които останаха без работа в големите градове. При тази програма, освен секторното разпределение за туризъм, хотелиерство и транспорт, има и разпределение според регионите. До момента специално по тази мярка са подадени около 5000 заявки за секторите хотелиерство, търговия, ремонт на автомобили, мотоциклети и т.н., с около 13 хиляди свободни работни места.

Специално за област Бургас са намерили реализация над 2000 души в рамките на програма „Заетост за теб“. През следващите месеци предстои тя да бъде допълнена с нови възможности за фирмите, с оглед на това, че предстои оттук нататък да имаме по-сериозни проблеми с пазара на труда след приключването на летния сезон. Ще подготвим допълнителни облекчения на мярката „Заетост за теб“ в полза на хората и на бизнеса, като удължим периода на субсидираната заетост и дадем възможност особено за малките и микрофирмите да наемат повече хора, тъй като те са гръбнака на нашия бизнес.

- Какъв ще бъде фокусът на ОП „Развитие на човешките ресурси“ за новия програмен период?

- В момента ние активно работим, за да приключим подготовката на текстовете на новата ОП „Развитие на човешките ресурси“. Работим и по новите инструменти, които бяха предложени от ЕК – Плана за възстановяване и устойчивост, както и средствата, насочени само за борба с COVID-19 по REACT-EU, които ще бъдат допълнени към тези от сегашния програмен период. Предстои в края на месеца да изпратим текста за съгласуване с ЕК. В момента текат активни обществени обсъждания с местна власт, работодатели и неправителствени организации.

Основният фокус е свързан с възстановяване на икономиката и пазара на труда и справяне с последствията от икономическата криза заради коронавируса. Акцент ще бъдат и новите, споделени с останалите страни-членки приоритети на зелената икономика, както и на по-справедлива социална Европа, възстановяването Европа, спазвайки принципите на солидарността на Стълба за социална сигурност.

Основният акцент на средствата в следващия програмен период е свързан с възможности за обучение, преквалификация и шансове хората по-лесно да си намират работа. Средствата за пазара на труда са близо 1,2 млрд. лв., като голяма част от тях ще са насочени към това фирмите да подобрят условията на труд, да се подобри квалификацията на хората в тях, да се даде възможност за съвместни действия на социалните партньори, за да могат работодателите да подготвят хората, които работят във фирмите, да са по-пригодни за динамиката на пазара на труда. Силен акцент ще дадем на възможностите за обучение по дигитални умения. Обмисляме сериозно възможността в България да се въведе така наречената дигитална гаранция, т. е. всеки, който се обърне към нас, особено когато става въпрос за безработни, да има възможност да премине през обучения.

За нас основна целева група са и хората, които ще бъдат най-страдащи от икономическата криза – това са младите хора до 29 години, защото голяма част от ресурса за обучение и квалификация ще бъде насочен и към тях.

Не на последно място предвиждаме и сериозна подкрепа за сферата за социална закрила. Около 1 млрд. лева ще бъдат средствата, насочени към социални услуги и всичко, свързано със здравно-социалните услуги, които и в момента бяха предмет на финансиране. Основен фокус ще има и темата за ранното детско развитие, инвестициите в здраве, социално включване и образователни услуги за децата.

- Какви мерки ще влязат в новата стратегия за подобряването на условията за младежите в България, за да останат те да учат, работят и живеят в България?

- За нас младежите са от първостепенна важност, защото особено сега по време на кризата виждаме, че голяма част от тези млади хора или не заминаха да учат в чужбина, или се върнаха от други държави. Специално за тях най-ефективната мярка е схемата за младежка заетост и възможността да стажуват в реалния сектор. Тази схема се финансира от ОП „Развитие на човешките ресурси“, а от друга страна е програма „Старт в кариерата“, която наскоро стартира и се финансира с европейски средства. Това е най-добрият достъп на млади хора до пазара на труда, след като завършат средното или висшето си образование, да намерят реализация на пазара на труда. За държавната администрация се изисква висше образование и поне степен бакалавър. Над 20 хиляди младежи са минали през възможността със стажуване да намерят работа през това, което предлага Агенцията по заетостта по линия на Европейския социален фонд.

За следващия програмен период предвиждаме минимум 10% от новите средства да бъдат насочени към младежи. Това са близо 590 млн. лв., като отново акцент ще бъдат дигиталните компетентности, ключови компетентности, професионална квалификация, стажуване, възможности за чиракуване, възможности за обучение на работното място. Това са мерки, които наистина дават допълнителната подготовка на младите хора да започнат работа, освен формалното образование. Един от най-добрите инструменти, които имаме за младежи, е възможността ние лесно да ги насочваме към свободните работни места и да ги мотивираме. Активно работихме през последните няколко години да привличаме младежи, които са завършили престижните университети в Европа, да се върнат да работят в България. Тази година фокусът ни е съвсем различен, но в началото на следващата година планираме за пръв път да организираме онлайн кариерен форум, така че да можем да срещнем интересите на фирмите, в които има свободни работни места и възможностите на младежите да започнат работа или стаж в някои от българските компании.

- В какви области ще бъде този кариерен форум?

- Няма да има ограничение по отношение на типа работодатели. Активни са винаги ИТ секторът в този тип форуми, защото там недостигът на кадри е голям. Активни са в сферата на финансовите услуги, застраховането, фармацевтиката, промишлеността. Голяма част от недостига на кадри е свързан също и с възможността хора да намират реализация и в сектора на производството. Много се търсят все още хора с техническо образование, инженери и това е тенденция, която ще продължи и през следващите години.

- Разяснете за каква държавна помощ могат да кандидатстват родителите, които нямат възможност за болничен или работа от вкъщи.

- Най-голямото предизвикателство по време извънредното положение беше затварянето на детските градини и образователната система. Много хора трябваше да си останат вкъщи, за да се грижат за децата си, част от тях дори загубиха работата си. Затова фокусът на пакета от мерки, които сме направили, е свързан с постоянно търсене на начин как да подкрепим родителите. Освен възможността те да ползват болнични, въведохме една нова допълнителна месечна социална помощ. Тя може да се ползва от семейства с деца до 14-годишна възраст – т.е. до 8 клас. Ако родителят не може да ползва болничен и работодателят не може да му осигури дистанционна работа или е свършил платеният отпуск, ние даваме месечна помощ, която е равна на минималната работна заплата – 610 лева за едно дете, а за две и повече деца – 915 лева. Тази мярка се подкрепя и от допълнителните помощи, които тази година отпуснахме. Ежегодно министерството предоставя семейни помощи на родителите, когато децата са първи клас, за да можем да ги подпомогнем в началото на учебната година със закупуването на учебни помагала, дрехи и т.н. За пръв път тази година отпускаме и помощ за децата, които са в осми клас, като тя е отново на 250 лв.

- Има ли вече фирми, които са кандидатствали за възможността за обособяване на детски кътове на работното място и какви са критериите за това?

- Все още няма кандидати, тъй като схемата беше отворена в края на септември. Крайният срок е до 15 декември. Ние финансираме проектите на фирми с между 50 и 150 хиляди лв. За целта те трябва да организират кътове за отглеждане на деца като почасова услуга. Заедно могат да кандидатстват до 5 фирми с партньорство. Изискването е да се обособи този център за минимум 15 деца. На 23 октомври ще бъде проведен информационен ден и отново за съжаление ще бъде онлайн. Все още нямаме възможност за срещи на живо, защото най-важно е да запазим здравето си. Надявам се фирмите да бъдат активни и да ни задават въпроси.

- Колко души в затруднено положение са получили хранителни пакети в Бургаска област?

- В момента активно тече новият транш от раздаването на хранителни пакети. Това беше може би най-добрият инструмент по време на кризата – възможността да подкрепяме местните власти да организират ежедневно снабдяване с топъл обяд, патронажната грижа, но и хранителните пакети. От началото на тази програма са раздадени над 67 хиляди тона хранителни продукти на над 2 милиона нуждаещи се. Специално по време на кризата ние обхванахме допълнително 73 хиляди души – това са възрастни хора, самотно живеещи хора, които не могат да се обслужват, хора с ниски доходи, хората, които бяха задължително карантинирани. Специално за Бургаска област бяха раздадени близо 65 тона хранителни продукти, над 3200 души получиха подкрепа. Активно започнахме през тази седмица новия транш от раздаване на хранителни пакети. Той ще обхване около 450 – 470 хиляди души. Пакетите са с 16 вида продукти, като за пръв път въвеждаме новост. Когато семейството е с повече от 3 членове, с две деца, например, могат да получат два пакета от хранителните продукти. Те са разнообразни, съобразени са с изискванията на Българската агенция по безопасност на храните. Специално за Бургаска област предвиждаме близо 20 хиляди души да могат да получат тези пакети. На 19 октомври кампанията стартира за град Бургас с малко над 1 тон хранителни продукти, които ще бъдат раздадени на хора, чиито доходи са под линията на бедност, хора с трайни увреждания, хора, които получават помощи за отопление, за да ги подкрепим и подготвим за зимния сезон.

- Какъв е процентът на безработицата в Бургаско в момента?

- Въпреки че летният сезон приключи и в Бургас виждаме, че в началото на кризата имаше много регистрирани хора в бюрата по труда, все още за Бургаска област безработицата е по-ниска от средната за страната – 5,47%, като средната за страната е малко над 7%. В отделни населени места като Средец, Сунгурларе, Руен тя е доста по-висока. Най-ниска е в Поморие и Приморско, като тези две общини особено през летните месеци дадоха съществен ръст и принос в туристическия сектор. Най-голяма е групата на регистрираните в бюрата по труда безработни над 50 години и тези, които са без квалификация или със средно образование. Това е и причината голямата част от мерките ни да включват възможности да бъдат наемани такива хора. В Бургаска област виждаме и балансирана тенденция. От началото на кризата малко над 12 хиляди души са започнали работа, независимо от това, че продължават да се регистрират и безработни. Работните места са били основно в хотелиерство, ресторантьорство, в сферата на услугите и търговията, но има и в преработвателната промишленост.

- Колко са били заетите сезонни работници през Лято 2020 и какъв е спадът спрямо предния сезон?

- Статистиката в бюрата по труда показва, че за Бургаско са заявени близо 4 хиляди сезонни работни места. Виждаме съществен спад в сравнение с миналата година с близо 30%. Това, че част от големите вериги хотели не отвориха, дава отражение и на пазара на труда. Надявам се, че с мерките, които в момента прегрупираме, да можем да намерим възможности за хората, които са останали без работа, да се върнат бързо на пазара на труда. В момента водим активни преговори с Европейската комисия за новия пакет от мерки към сегашния програмен период за борба с кризата по REACT-EU. Там предвиждаме нов тип програми, които не са съобразени само с това кои са пострадалите сектори, но и кои са пострадалите региони. Обмисля се обвързване на определени индикатори за безработица със заетост, спад на производствата в досега икономически силните региони като Бургас, Варна или Пловдив, да бъдат насочвани инвестиции предимно за фирми от тези региони.