Стефан Диомов издаде книга, събира 60 свои песни в албум
Трагикомични истории събра композиторът Стефан Диомов в своята автобиографична книга, озаглавена „Белите и черните клавиши на моя живот“. В „Тази сутрин“ по бТВ маестрото сподели, че се кани да събере 60 песни, които още са в сърцата на меломаните, в троен албум.
„Оказва се, че коронавирусът има положителен ефект върху някои хора. Така поне твърди Диомов. След дълго бездействие по време на карантината той реши да събере в книга най-интересните истории от своя живот“, каза в началото на интервюто водещият Антон Хекимян.
Бащата на „Тоника“ пък обясни, че заглавието на книгата му „Белите и черните клавиши на моя живот“ е метафора, която използва, защото му са се случили какви ли не неща – и победи, и разочарования.
„Такъв е моят живот – черно-бял. Надявам се белите да са повече, а черните съм ги забравил. Опитах се да си ги припомня. Истинско приключение е да потънеш в спомените и да преживееш живота си още веднъж. Някой събития бяха избледнели в паметта, но си ги припомних“, сподели Диомов.
При мен има носталгия, но тя е по моята младост и по романтиката, която като че ли вече я няма, добави той.
Ние имахме по повече от 300 участия годишно, заяви бургазлията.
След като му бе попитан кога е усетил, че музиката ще е смисълът на живота му, той каза, че акордеонът, който родителите му купили, отворил портите към музиката.
„Слушах много радио Истанбул тогава и се възхищавах на хитовете на Том Джоунс, Пол Анка и т.н. Започнах да им разучавам песните. Неочаквано започнаха да ме канят на какви ли не забави. Бях без гадже, защото само свирих, а другите танцуваха, прегръщаха се. Това беше прекрасно. Оттогава изпитвам голямо удоволствие да създавам радост на хората“, сподели маестрото.
„Голяма радост за душата е това. Препълнените салони, усмивките на хората и това, че те пеят нашите парчета е прекрасно“, добави той.
„Възстанових някои от моите песни с по-модерен саун и скоро ще издам троен албум с 60 избрани парчета“, заяви Диомов.
„Тоника“ се появи през далечната 1972 г. като вокална група. Преди това имаше оркестър. След това се създадоха „Домино“, „Шик“, Фамилия „Тоника“, „Петте сезона“. Много състави минаха през мен. Радвам се, че това се случи, защото оставихме много песни след себе си!“, добави той.
„Лесно е да съчетаеш гласове, но трудно – характери. Винаги се намира причина за конфликт и трябва да го потуша. Бил съм все между чука и наковалнята, но мисля, че се справих“, призна бащата на „Тоника“.
„Въпреки „желязната завеса“ и цензурата, навремето се създаваха много хубави песни. Те се пеят до ден днешен и пълнят салоните“, добави той.
„Имаше моменти, които бяха като чудо и благодаря на Бог, че преживях такива неща! В книгата има много трагикомични истории. С Тони Димитрова пътувахме, отивахме на концерт в Сливен. Тя ме помоли да спрем, за да си купим праскови“, разказва маестрото.
„Слязохме и приближавайки към сергиите, пред нас застана шефът им и започна да вика „ще имаме гости – Тони Дачева е тук“. Тя както се беше усмихнала, радостна от факта, че я познават, изведнъж й замръзна усмивката, а аз започнах да злорадствам, защото си казах, че уж се прави на голяма звезда, а я объркаха с друга певица“, добавя той.
„И в това време същия човек се провикна „а, ама той и Развигор Попов е тук“, спомня си композиторът.
„Здравей, как си приятелю“ написах в навечерието на един наш бенефисен концерт. Тогава се събраха трите състава - „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“. Той бе след една 12-годишна пауза. Не бяхме се чували въобще през това време“, разказва той.
„Потърсих Пейо Пантелеев, който бе мой голям приятел. Възложих му да напише стихове за събирането и за разделянето на приятели. Събрахме се, но после не се разделихме. Успехът ни бе толкова голям, че продължахме да работим заедно“, каза още Стефан Диомов.