Децата в България са сред най-неуките в ЕС

В годишния си доклад за България за 2020 г. Европейската комисия прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическото състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да бъдат поставени във фокуса на управляващите, за да вземат мерки за разрешаването им, пише вестник Труд.

Образование

Качеството и приобщаващият характер на образованието в България продължават да са големи предизвикателства въпреки текущите реформи, пише в доклада на Европейската комисия (ЕК). Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС. Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати в трите области.

България освен това е сред държавите-членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху учебните резултати, а териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование. В България има тенденция учениците да се групират според това дали постиженията им са ниски или високи, както и в зависимост от социално-икономическия им статус, посочват от ЕК. България въведе редица мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с качеството и справедливостта на образованието, но все още предстои да се видят резултатите от тях.

Обхватът на държавната субсидия, предоставяна на детските градини и училищата, в които най-малко 20% от децата са от уязвими групи, беше разширен и вече включва и средните и професионалните училища. Приобщаването на ромите в образованието продължава обаче да бъде предизвикателство поради няколко фактора, сред които са училищната сегрегация и пречките, породени от крайната бедност, като 34% от ромите завършват само началния етап на основното образование, а 44% - прогимназиалния етап, пише в доклада на ЕК.

Въпреки че през годините бюджетът за образование бе увеличен, в него няма заложени конкретни цели, нито ориентираност към постигането на резултати, посочват от ЕК. Въпреки че се увеличават, публичните разходи за образование са сред най-ниските в ЕС - 3,6% от БВП (средното равнище за ЕС е 4,6%). От 2018 г. насам се увеличава финансирането на училищата в селските райони и училищата, които работят с уязвими деца. Изготвят се планове за удвояване на заплатите на учителите до 2021 г. в сравнение с равнището им от 2017 г. (заплащането следва да достигне 120% от средната заплата в България). Но учителската професия продължава да бъде смятана за непрестижна и в някои големи градове и конкретни области все още има недостиг на учители. Само 17,7% от учителите са на мнение, че обществото оценява професията им, и едва 60% от завършилите педагогика действително упражняват професията си. Това е проблем, тъй като почти половината от учителите са на възраст над 50 години.

Беше въведено задължение за участие на учителите в обучения за продължаваща квалификация, свързано с кариерното развитие. Въпреки това българските учители заявяват една от най-големите потребности от продължаваща квалификация в ЕС, което сочи, че е необходимо да се подобрят резултатността, наблюдението и оценката на качеството и ефективността на обучението.

Цифровите умения на младото население са слаби, посочват от ЕК. Само 53% от младите хора на възраст 16-19 години оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%.

По отношение на професионалното образование и обучение в някои случаи учебната програма е неактуална, поради което (заедно с недостига на квалифицирани учители с актуални знания и на необходимата материална база) уменията, придобити от зрелостниците, не отговарят на нуждите на предприятията.

Делът на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е все още малък (20,5% през 2017 г. при средно за ЕС равнище от 25,8%), пише в доклада на ЕК. Все още има значителна разлика между половете, като само 37% от завършилите висше образование в областта на НТИМ са жени, в сравнение с 61% общ дял на завършващите висше образование жени.

Непривлекателността на науките, технологиите, инженерството и математиката може отчасти да се обясни със слабите резултати на българските ученици по математика и науки, ограничените възможности за професионално ориентиране и дисбаланса между половете в тези области.

Участието в обучение за възрастни продължава да е сред най-слабите в ЕС, посочват от ЕК. Въпреки необходимостта от значително повишаване на квалификацията и от преквалификация на населението с оглед на очакваните промени на пазара на труда, дължащи се на цифровизацията и адаптирането към изменението на климата, през 2018 г. участието в обучение за възрастни беше на ниско равнище от 2,5%, което е значително под средното за ЕС ниво от 11,1%. Качеството на предоставяното обучение за възрастни и ограниченият капацитет за ефективно наблюдение на качеството са пречка за по-ефективното участие на възрастните в процеса на обучение. Фактът, че много инициативи за обучение на възрастни продължават да бъдат основани на проекти, поставя под въпрос тяхната устойчивост и стратегическия подход. Предвид неблагоприятните демографски промени и променящите се потребности на пазара на труда повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната сила остават приоритет, пише в доклада на ЕК.

Пазар на труда

Мерките за повишаване на квалификацията могат да бъдат от основно значение, за да се подготви работната сила за промените в нуждите на пазара на труда. Нискоквалифицираните хора представляват 17,4% от населението в трудоспособна възраст (или 677 хил. души), което е два пъти повече от наличните работни места, за които се изискват само основни умения (357 хил.), посочват от ЕК. В сравнение с общото равнище на заетост (72,4%), равнището на заетост на нискоквалифицираните хора е много по-ниско (46%).

Делът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, и на преждевременно напускащите училище продължава да бъде голям (съответно 19,1% и 12,7% през 2018 г.).
Ръстът на заплатите се запази висок, макар че заплатите за някои професии не се увеличиха, въпреки голямото търсене на кадри, посочват от ЕК. Номиналното възнаграждение на наето лице нарасна с 9,7% през 2018 г. и с още 7,8% през 2019 г. И през 2018 г., и през 2019 г. реалните заплати нараснаха по-бързо от производителността на труда. Изглежда обаче, че при някои нискоквалифицирани професии основната причина за недостига на работа ръка са ниските заплати, посочват от ЕК. В някои отрасли, за които беше отчетен сериозен недостиг на квалифицирани работници (например в производството на метални изделия, електрически уреди, машини и оборудване) средната заплата не изглежда осезаемо по-висока в сравнение с текущата ставка на заплащане в икономиката като цяло, пише в доклада за България. На 1 януари 2020 г. с административно решение правителството увеличи минималната заплата на 610 лв. (312 евро) от 560 лв. (287 евро) за миналата година.

Рамка за несъстоятелност

Българските органи работиха заедно с Европейската комисия по линия на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) върху реформата на рамката за несъстоятелност. Целта беше да се установят съществуващите пропуски в процедурите по несъстоятелност на фирми и да се изготви пътна карта с мерките, които ще бъдат предприети за отстраняването на пропуските, пише в доклада на ЕК. Тази мярка е част от ангажиментите, които българските органи оповестиха с оглед на намерението си да кандидатстват за присъединяване към ERM II. Министерството на правосъдието създаде работна група, която да изготви необходимите законодателни промени. В тази група участват множество заинтересовани страни с представители на правителството, съдебната власт, практикуващите юристи и академичните среди.