Готви ли се коалиция БСП-Демократична България-Мая Манолова
Шест политически сили са с най–сериозни шансове да влязат в парламента при избори сега. ГЕРБ и БСП са с почти изравнени шансове. Все още има сериозно ядро от твърдо решили да гласуват, които обаче още избират за кого и това може да обърне резултатите. Това сочат данните от новото национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 21 и 30 септември сред 1031 пълнолетни граждани.
Анализът показва, че ако тази ситуация се запази след изборите, може да бъде създадено правителство на малцинството - БСП, "Демократична България" и политическото движение на Мая Манолова - "Изправи се.бг".
Прави сериозно впечатление, че социолозите все още слабо отчитат влиянието на партията на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, която е припозната от 0,2 % от запитаните. Рейтингът на друга партия - "Възраждане" също рязко се топи и вече стигна до нива от 0,8 %. Все още не е измерено влиянието на бъдещата структура на Николай Малинов, който създава проруска партия. Очаква се тя да дръпне част от електората на БСП, коментираха пред Флагман.бг политолози.
От "Алфа рисърч" посочват, че две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модерна алтернатива на ГЕРБ, и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми, показва сондажът.
Продължава подкрепата за протестите, задълбочава се ерозията на доверие към институциите, премиера и правителството, неясен е изходът от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ. Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление.
Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Румен Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев.
12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на Демократична България, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проецират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двамата. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев. Президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение: 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20.3% одобрение рейтингът му е близо до нивата на Корнелия Нинова (19.8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на Демократична България Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% - подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% - изострянето й. На този фон безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% - песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи, сочи изследването на "Алфа Рисърч".
И това е социолог, който беше до скоро умерен и точен в анализите и никога, не си позволяваше такива "бълнувания". Да чухте някоя от телевизиите "рекламиращи голямото въстание и протести", да отделят 20 мин. за конентар на частичните избори? Няма, защото се доказва, че при спечелени всякакви избори и парламентарни вотове, криза няма!