Защо Мартин Хубенов от Айтос не се разкая за смъртта на Георги Костадинов

Животът на бургаското семейство Костадинови след 6 април м.г. не е същият. Вестта за тежка катастрофа, която отнема живота на Георги – техният син и брат и го остави завинаги на 27 години, преобърна света им, пише вестник "Черноморски фар".

Мъката е неописуема след трагедията край Айтос! Бургас изпраща 28-годишния Георги, Мартин все още се бори за живота

Тежкият инцидент става около 20.10 часа на пътя I-6 Айтос – Карнобат. Два мерцедеса, шофирани от млади мъже-връстници, се сблъскват челно. Инцидентът е  вследствие на неправилно изпреварване от страна на айтозлията  Мартин Хубенов,  който се е забива челно в колата на Георги Костадинов. Ударът е толкова жесток, че Георги издъхва на място, а Мартин е приет в УМБАЛ-Бургас.

Айтозлията Мартин връхлетял с Мерцедеса си срещу Георги, бургазлията нямал шанс да се спаси

Лекият автомобил „Мерцедес Е200“, управляван от Мартин Хубенов, се е движил със скорост около 181 км/ч и е предприел изпреварване, навлизайки в пътната лента на насрещното движение – посока Карнобат. В този момент там се е бил другият мерцедес, управляван от Георги, със скорост около 92 км/ч, последвал челен удар. Пристигналият на мястото екип на „Бърза помощ“ констатира смъртта на Георги Костадинов и откарва в болницата Мартин Хубенов, сочат данните за катастрофата.

Изготвената съдебно-медицинска експертиза от д-р Константин Янков - ординатор в отделението по съдебна медицина в УМБАЛ – Бургас сочи като непосредствена причина за смъртта на младия мъж несъвместимите с живота увреждания на сърцето и черния дроб.

Всякаква логика сочи, че ако Мартин  не беше карал с тази зверски висока скорост и навлязъл в насрещното, нямаше да се случи този сблъсък. Такива са жестоките факти, които променят живота на едно бургаско семейство. Сега делата се точат. В началото на октомври е насрочено ново заседание.

„Както и да протече това заседание – брат ми няма да се върне. Болката на нашата майка няма да намалее. Лично мен ме учудва по-скоро поведението на Мартин Хубенов. Той не се призна за виновен, не говори в съда, а и в държанието му не виждам доза разкаяние“, коментира д-р Николай Костадинов, брат на загиналия.

Въпреки че лекарите са корави хора, защото са свикнали да гледат по-различно на живота и смъртта, да ги приемат без излишни емоции, медикът не скрива болката, която се появява в ъгълчетата на устата  и очите му. Скованият жест към чашата с кафе също го издава.

„Не търся публичен линч. Говоря за болката от загубата. Двама души да се замислят, че животът е безценен и да отнемат крак от педала на газта. Още един да се спре преди да предприеме рисковано изпреварване и да се сети за смъртта на брат ми – пак е полза“, обобщава братът.

Връзката между този, който  остана за винаги на 27 и баткото е много силна. Разликата им е осем години. Така че грижата за по-малкото братче, помощта в дома и училище, всичко това изгражда усещането за братската обич и го прави неповторимо.

„Връзката ни бе осъзната и винаги сме разчитали един на друг. Той бе техникът в къщата. Помагаше повече на майка ни, просто защото отначало учих в друг град, после създадох семейство. Сега имам две деца. По-малкото той не успя да види“, надмогва болката  ендокринологът  д-р  Костадинов пред колегите от "Черноморски фар". Започва да говори за брат си като за жив човек: „Той обича кучетата – има боксер и питбул. Сега за тях се грижи приятелката му. Обича природата, приятелите…“

Все още Николай и майка му чакат Георги да се върне от работа от ВиК, където работел  като оператор. Да видят усмивката му.

Докторът често наум си води и диалог с Мартин – пита го дали се чувства велик на пътя, когато кара с непозволена скорост. Дали безотговорността му носи имунитет. Убеден е, че каквато и да е присъдата – болката за семейството няма да утихне.

„По-скоро ми се иска да видя в очите на този човек разкаяние, мъничко болка за нашата загуба. Но такива индикации няма“, разсъждава докторът и допълва факта, че въпреки установеното в обвинителния акт, Мартин не се признава за виновен.

В съда показанията на неговите близки пък граничат с абсурд, възмущава се докторът и дава за пример, как роднина споделя по време на заседанието, че му е дала тенджера, пълна с храна, която той закрепил на пода в колата. По нейната логика няма как Мартин да е карал с висока скорост, защото е трябвало да пази храната да не се разлее.

 Очите на майката Славка след катастрофата са винаги пълни със сълзи. След загубата на съпруга си, който е починал преди време, сега тя изпрати в отвъдното и малкия си син. „Синът ми беше обикновен човек, който остави много недовършени дела. Имаше много идеи за бъдещето си. Беше привързан към всички. Обичаше да играе с племенничката си. А в други моменти оставаше сам в стаята си – за да си подреди мислите, плановете“, разказва, давейки се в сълзите си тя.

Георги пораства много бързо след смъртта на баща си. „Той беше нашата опора, а ние неговата грижа. Георги полагаше грижи за 80-годишната си баба“, като в унес реди жената. Работата й малко я отклонява от черните мисли, но те нахлуват неканени по всяко време Тя се надява, каквато и да е присъдата – да даде време на онзи, който й отне момчето, да осмисли постъпката си. Да послужи и за урок на други, които също търсят адреналин в безразсъдното шофиране.

„Този човек отне правото ни да живеем, защото душите ни са  пусти и сякаш никога не е имало живот в тях. Ние всички толкова много обичахме Георги, че никога няма да има забрава", казва почернената майка. Тя знае, че за себе си никога няма да прости безразсъдството, дори за миг.