С кого ще се коалира Демократична България - с марсианци, с Единна Русия или с ИРА-извънредни…

Има силна покруса в протестно-демократичните среди относно предполагаемото допускане от страна на Христо Иванов, че ДБ би могла да се коалира с ГЕРБ без Бойко Борисов. Части на демократичната общност изпищяха толкова възмутено и тревожно, че самият Иванов се почувства задължен да потвърди, че не е казвал нищо подобно.

В събота, около обяд (часове след гостуването му в "Панорама", където обяви ГЕРБ за приемлив партньор, б.а.), се създаде нестабилен консенсус около схващането, че виновен за случилото се е всъщност водещият Бойко Василев, който задавал - цитирам - "глупави въпроси". В Германия не можело да чуеш такава глупост - т.е., такъв въпрос. Това е интересно твърдение - аз например съм чувал, че в Германия след следващите избори се готвят да създадат коалиция между ХДС/ХСС и Зелените - чувал съм го като най-вероятен вариант. От къде съм го чувал - Бога ми, не помня. Може да съм го сънувал, защото там нямало журналисти, задаващи "глупави въпроси". Ерго - няма и нужда да им се отговаря.

Авторите на понятието "герберясване" не допускат, че несъгласните с тях не са купени, може би просто мислят различно

Тези протестно-демократични лакърдии могат да се разтягат като дъвки безкрайно, но ако все пак се концентрираме върху "глупавия въпрос", много лесно ще си дадем сметка, че пред една партия като ДБ след следващите избори има четири основни варианта за поведение.

1. Печели изборите с относително или абсолютно мнозинство и съставя ново правителство. Шанс за реализация - НЕВИСОК.

2. Остава в глуха парламентарна опозиция - воюва от задните банки с недопустимо продължаващия олигархичен модел Доган-Пеевски-Борисов-... и т.н. Шанс за реализация - ВИСОК, но водещ в добре позната задънена улица.

3. Прави коалиция с някоя от основните политически сили в парламента - понастоящем изборът е между ГЕРБ, БСП и - евентуално - ДПС. Шанс за реализация - ВИСОК, с известен шанс за успех, но трудно продаваем на собствените избиратели.

4. Провал на изборите и невлизане в парламента. Шанс за реализация - НЕВИСОК, но зависи от това колко глупости ще се изприказват и ще се направят от изявени представители на протестно-демократичната общност.

На базата на тази проста сметка аз съм на път да задам втори глупав въпрос след въпроса "с кого ще се коалирате". Кой от тези четири варианта е едновременно реалистичен и е за предпочитане, ако допуснем, че основната цел на партията и нейните поддръжници е цялостно реформиране на институционалната система и системата на политическо управление на България? 

Отговор - ДА, познахте, този вариант е ДБ да се коалира с някого. Не искате с ГЕРБ? Значи искате с БСП. Не искате с БСП? Значи искате с ГЕРБ. Не искате нито с ГЕРБ, нито с БСП? Значи искате с ДПС, Слави Трифонов, Мая Манолова и ... моля, продължете списъка. И този вариант не ви харесва? Значи искате нещо друго - искате да се коалирате с марсианци, с Единна Русия или с ИРА-извънредни...

От тук нататък моите предположения се изчерпват. В заключение - една аналогия.

Политическият избор понякога прилича на уравнение с повече от едно неизвестно. Спомнете си крилатата мисъл на В.И.Ленин: "Комунизмът е = на електрификация + съветска власт"

От това уравнение можем да съставим още две и да получим система от уравнения: Електрификацията е = на комунизъм минус съветска власт. Съветската власт е = на комунизъм минус електрификация В четирите варианта на следизборно поведение на ДБ по-горе се опитах да загатна за подобна система от уравнения. Който даде отговора - ще яде много бой от съмишлениците си.

Това ще изглежда като наградите за най-добър виц за Ленин по повод неговия 100 годишен юбилей.

Първа награда - екскурзия до Сибир с връщане.

Втора награда - екскурзия до Сибир без връщане.

Трета награда - среща с юбиляра.

Огнян Димитров Минчев е български политолог, доктор на социологическите науки. Специализира Политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава Теория на международните отношения в катедра „Политология“ в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител.Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика