Зам.-председателят на Венецианската комисия: Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно

Експремиерът и настоящ конституционен съдия Филип Димитров говори пред transitionstories.eu. Димитров е заместник-председател на Венецианската комисия, както е известна Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа.

Младите хора, които подкрепят протестите и са на площадите вече повече от 2 месеца, е хубаво не само да повтарят 3-4 мантри, а да имат по-широко разбиране за нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат. Това каза в интервю за "Истории от прехода" бившият министър-председател, казва Филип Димитров.

"Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади):"сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни политици". Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо трябва да има някого предвид. Идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето дори и за млади хора не е препоръчителна. Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна и тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат. В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите - това са градски митове. Имам суетата да вярвам, че в тези години хората, които показаха високи качества - успяха. Много често тези, които не са успели приписват своя неуспех на държавата, на системата, на лошите хора и т.н. Моят съвет към младите хора е преди всичко да си подготвят нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно разбиране, на политическо мислене и на това кой им харесва", коментира Димитров.

Бившият премиер остро разкритикува опитите за съпоставка между настоящата ситуация и големите протести от началото на 90-те години: "Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Никога икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента (може би само след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война)."

Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре. Тук някой иска България да настигне останалите европейски страни - вероятно ние бихме могли успешно да се опитаме и в бъдеще да видим дали можем да стигнем до едно по-добро ниво от Словакия и Румъния. Идеята, че скоро ще надминем Германия, Франция или Холандия ми се вижда малко съмнителна и това е базирано върху исторически процеси, които трябва да бъдат взимани предвид. Мисля, че всеки 15- годишен момък иска да има физика на Шварценегер, но повечето я нямат", обясни той.

Относно критиките към България за върховенството на закона и 29-те въпроса, които евродепутати зададоха на представители на властта в България, конституционният съдия изрази мнение, че въпросът за върховенството на закона има две измерения. Едното е реалното измерение, в което е видно, че в България има много какво да се желае по отношение на прилагането на най-добрите практики на върховенството на закона. Според него по този повод е имало много коментари, предприемани са действия и в бъдеще ще бъдат предприемани още такива. Филип Димитров даде пример с това, че под мониторинг ще бъдат поставени всички страни-членки, а не само определени държави, каквато беше досегашната практика именно, защото този въпрос добива особена значимост в целия ЕС.

Заместник-председателят на Венецианската комисия съзира "яростна негативна кампания" към България, която се води не само в страната, но и извън нея. "Едва ли не излиза, че върховенството на закона не се прилага. Това е нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България. България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в страната нямало свободна преса? Всичката преса плюе правителството - от името на кого това е друг въпрос."

"Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо - това е смешно. Въпреки това тази тема непрестанно бива раздухвана. Има критики и по отношение на дейността на правоприлагането. От друга страна твърдението, че това е свързано с някакъв контрол от страна на изпълнителната власт изглежда доста съмнително. Преди 10 години в един свой текст бях написал, че трябва да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната ситуация с проблемите отпреди 1 век. Когато проблемът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт в момента е способна да влияе на българския съд. За съжаление допускам ситуации, в които на някой конкретен български съдебен състав може да влияе някой друг и това е проблем, разбира се. Влиянието идва от определени фактори, които за съжаление са безотговорни и не са свързани с изпълнителната власт", сподели Димитров.

Той е на мнение, че в съдебната сфера в България са постигнати много резултати и е "грехота да се твърди, че българският съд е корумпиран или ненадежден", независимо от факта, че има "гнили ябълки". "Същите неща, които се говорят за българския съд, ги прочетох неотдавна на една конференция в Оксфорд, представени от представители на други източноевропейски държави. Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме. В България сигурно някои неща може да бъдат поставени по-категорично, затова и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави консултации с добрите практики на ЕС. Дали те са ефикасни е друг въпрос, но старание в тази насока очевидно има. Дали те са достатъчно резултатни? За да има колебание сигурно не са. И затова Ви казвам - в първия, реалния аспект на върховенството на закона, има много какво да се направи. Що се отнася до другия аспект, който е насочен към дестабилизация на държавата - не трябва да се забравя, че има и такъв, защото в противен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой друг", допълни бившият премиер.

Относно последното решение на парламента за промяна в изборния закон, позволяваща въпроси, касаещи компетенциите на ВНС, да бъдат поставяни на референдум Филип Димитров поясни, че той е скептичен към ползването на референдуми по повечето въпроси, които са свързани с представителната демокрация.

"В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява директно и представително. В много европейски страни съществува ентусиазъм по отношение на референдумите и ако чуете мои колеги, включително и във Венецианската комисия, на тях им се иска, ако може всичко да минава през референдуми. Смятам, че това е погрешно. Референдумът е способ, с който може да бъдат изразени много отчетливи алтернативи и то когато емоциите и желанията няма как да префасонират отговора твърде много - става дума за употребата на референдуми в национален мащаб, тогава трябва да се борави доста внимателно. Нещата стоят по съвсем различен начин когато става дума за референдуми по въпроси като това какво да правим с дадена улица".

По въпроса с необходимостта от свикване на ВНС и промяната на сега действащата Конституция Филип Димитров изрази становище, че в последните 20 години: "куцо и сакато се упражнява над това как ще сменя Конституцията". За него голяма част от хората, които изменят Конституцията в своите речи, не са я чели. "От тази гледна точка мисля, че е хубаво да бъде поставен въпросът, за да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен лидер или президент на държавата, че иска да променя Конституцията или да прави нова Конституция - да се изясни какво точно се има предвид. Стана ясно, че за 20 години този диалог не може да бъде поставен по нормалния начин. Може би една остра провокация би могла да го направи възможен. Очевидно тази провокация идва в момент, когато много от чувствата са разбунени.

Не знам каква е вероятността да има ВНС. От друга страна при нормални условия никой парламент не е готов да обсъжда тази идея. Така че кога, ако не сега. Друг е въпросът, че ако говорим за съдържателната страна на нещата - аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но тъй като толкова много хора се изказаха, че мислят така - хайде да погледнем какво имаме на масата, за да чуем има ли някой, който да се съгласи".

Зам.-председателят на Венецианската комисия допълни, че Конституцията не трябва да може да се сменя "час по час" и затова трябва да има тежка процедура, която на правен език се нарича "ригидна Конституция". "ВНС е един такъв способ за ригидност на Конституцията. В САЩ няма ВНС, но там Конституцията също е ригидна, защото има такава процедура, че е много трудно да се правят изменения. Всички тези, които казват сега, че не трябва да се сменя Конституцията, съм ги чул да казват, че това е неотложна задача. Ако на някой толкова му е трън в очите ВНС сигурно има начин да бъде обсъдено как да бъде направено, но за мен важното в момента е да се проведе разумен дебат или, ако не може да се проведе в тези условия разумен дебат, то поне тези ентусиасти, които променят Конституцията, след като свърши тази процедура да престанат да говорят на тази тема".

Филип Димитров сподели, че правителството е изпратило писмо до Венецианската комисия с т.нар. "urgent procedure" относно предложената нова Конституция и в идните дни се очаква становището на комисията. По негови думи идеите за намаляване на мандата на главния прокурор и извеждането на прокуратурата от съдебната власт няма да променят факта, че прокуратурата винаги ще бъде в: "особено положение спрямо администрацията и няма да бъде част от нея". "Съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със съдебната власт и очевидно не може да бъде равностойна.

Дали ще бъде по-дълъг или къс мандатът на главния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че все пак главният прокурор има някакви функции. Идеята да бъдат кастрирани неговите правомощия напълно също не е добра идея. Има решение на Конституционния съд, има внесен законопроект, който е с определени ограничения и по-скоро възможности да може в изключителни случаи да се търси отговорност на главния прокурор. Идеята, че всяка втора седмица главният прокурор ще бъде подсъдим е малоумна и не трябва да бъде произведен законодателен акт, който да изхожда от тази презумпция. Друг въпрос е, че е редно да има начин да се търси отговорност и на главния прокурор, ако той "сгази лука" (и в този ред на мисли има съвети от страна на Венецианската комисия). Oтделянето на съвета, който отговаря за прокуратурата, от Висшия съдебен съвет е продължение на тази идея за двете камари, които бяха създадени с последното изменение на Конституцията.

Но пак казвам прокурорът никога няма да бъде носителят на третия клон на властта- съдебната власт, но той не може да бъде напълно откъснат от нея. Ако проследите вариантите в другите държави ще видите, че единият вариант е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, но винаги има някой който пази някъде. Или прокурорът, както е при нас, е свързан със съдебната система - той е магистрат и разбира се не е съдия и не може и не трябва да бъде такъв. Той е на банката наравно с подсъдимия, но има специални функции, които ангажират съдебната власт по един начин, който е несравним с възможностите на който и да е било друг. Ентусиазираните приказки на хора, които от днес за утре решават проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за критика или анализ на тези предложения", аргументира се конституционният съдия.

Бившият премиер се обяви за противник на предложението за намаляване на депутатите от 240 на 120. "Дълбоко порочната българска нагласа, която твърди, че депутатите "ходели на работа" в парламента, е възмутителна. Те са представители на нацията и не ходят на работа в парламента, за да изкарат там надница, а вършат много неща между които и това да дебатират в парламента. Работата им не е да топлят седалките, а да подготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато трябва да се гласува пак да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил "работодател" не е вярно. Той е възложител - те са негови представители. Свеждането до този Ленински начин на мислене, че държавата е като една фабрика, която ние трябва да управляваме - това е много вредно."

"Имайки предвид всички тези дълги години повтаряни погрешни конструкции може би е крайно време да се постави на масата този въпрос. Надявам се да не се реши в полза на 120 депутати, но така или иначе да се обсъди, за да се види нелепостта на тези искания, които срещат толкова голяма подкрепа сред голяма част от българската нация. Правят се някакви сметки колко на колко души били представители в други страни. Основното нещо, което трябва да има в парламента, е разнообразие на мненията. Ако направиш един парламент голям колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има дебат, да има различни становища и да има онова, което представляват функциите на парламентаризма. Ако някой реши, че 240 са му толкова много и иска да ги направи на 200 сигурно ще го преживея, но не е там въпросът. Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които искаха толкова дълго това и станаха повод в този проект за нова Конституция да се постави така ребром въпросът, е да си помислят как да намалят унищожаващите приказки по отношение на свои представители и да ходят на избори. А не след като се проведат избори да заявяват, че те са били честни само когато на тях им отърва. Сега като има избори и избраният е някой те са ок, обаче другите избори винаги били опорочени - как става това?", коментира Филип Димитров.

Относно отхвърленото предложение на ГЕРБ половината депутати в бъдещо ВНС да се избират мажоритарно, а останалите пропорционално, конституционният съдия сподели, че лично той е "за" мажоритарния вот, но този въпрос е по-скоро плод на традиция. "Предишното ВНС беше избрано по този начин. Вярно е, че в Конституцията пише, че ВНС се избира по общия ред (което означава редът, предвиден в закона). Така че право на законодателя или иначе казано на НС е да реши в единия или другия план ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни аргументи в полза на едно или друго решение. Така е решил парламентът, така ще бъде", завърши той.