Новата класова система в света отговаря и за България, вижте 9-те нива на власт и икономическа (не)зависимост

Наскоро дефинираната от Чарлс Хю Смит нова класова система на света отговаря перфектно и на случващото се в България. Вместо ниска, средна и висока класа, Смит дефинира цели 9 различни такива и описва конфликтите между тях, които рано или късно ще ескалират, достигайки до краха или рестарта на политическата и/или икономическа система. Тази прогноза, макар и леко мрачна, не е учудваща, тъй като тъкмо заради голямата пропаст между бедни и богати, през историята човечеството е ставало свидетел на не една или две революции със спорен резултат. 

Дефинираните от Смит 9 класа на обществето са писани за САЩ, но видно от случващото се по света, в Европа и дори в България, те изглежда отговарят почти едно към едно на класовата система в целия т.нар. „цивилизован свят“. Те са дефинирани, както следва:

Дълбоката държава. Хибридна асоциация от политически и икономически елементи и играчи, част от върха на обществото, финансовата и индустриалната върхушка, която реално управлява нацията или нациите, без да се допитва до населението, както формалният политически процес в демокрациите повелява. 
Според Смит, говорейки за САЩ, Дълбоката държава инкорпорира в себе си както меката сила, така и твърдата – от военния комплекс, през дипломацията, разузнаването, финансите, рекламите, енергията, медиите до образованието – система на глобална доминация.
Ключове елемент при Дълбоката държава е, че тя взима решения при закрити врата, след което те се ратифицират и имплементират от „повърхностното правителство“, в случая у нас - Народно събрание. Членството в този клас не е зависимо толкова от финансовото богатство на индивида, колкото от връзките и властта му.

Олигархия. Дали ще се нарече клептокрация или плутокрация – това е без значение. Всеки е чувал терминът „олигархия“. Това е много малка класа в обществото – 0.01% от населението – които обаче притежават по-голямата част от финансовите блага, обикновено над 90%. Те на практика притежават политическата машина и пишат правилата и законите, които би трябвало да управляват техните индустрии, да определят размера на данъците им и т.н. Тези закони обслужват техния интерес и пет пари не дават за благото на обикновените хора.

Новодворяните. Екстремно богатата класа от хора, които са директно под олигарсите. Те притежават значителна част от благата, но не управляват политическите процеси така, както олигархията го прави. Вместо това те използват лобисти, които да защитават интересите във властта. Новодворяните са влиятелна част от политико-икономическата класа и имат връзки по целия сявят.

Горната каста. Това са технократите, професионалистите, които поддържат статуквото за горните класи. Те служат както в правителствения, така и в частния сектор.

Държавна номенклатура. В Съветския съюз номенклатурата бе съставена от ключовите администратори на всички сектори. Сега тази класа се дефинира като добре платени правителствени администратори, дарени с влас и сигурност. Всички те заедно упражняват властта си, като си играят със системата и максимизират бъдещите си пенсии и настоящи доходи.

Средната класа. Трудно за дефиниране понятие, което в повечето страни от цивилизования свят вече се е размило. Това са хората, които от икономическа гледна точка имат такъв доход, че могат да си позволят собствено жилище, един или повече от автомобила и всички останали блага, които позволяват живеенето на средностатистически живот.

Работещите бедни. Класата, чиито доход е под този на Средната, така че не позволява едно или повече от нещата, гарантирани от дохода на средната класа. Хора без апартамент, под наем; работници; без автомобил; живеещи от заплата до заплата.

Зависими от държавата. Наричани „бедни“, това са хора, които често се оказват в по-добро положение от Работещите бедни. Класата се дефинира с това, че „членуващите“ в нея получават различни социални добавки, като помощи, хранителни пакети, майчински, пари за инвалидност и т.н. Нерядко тази група използва различни методи да изкарва допълнителен доход чрез работа „на черно“.

Мобилни креативни. Може би най-интересната класа от новодефинираните. Това е тепърва развиваща се група от хора, които ясно могат да се дефинират като тези, загубили вяра в държавата и вярващи само на мрежата. Това са хората, работещи за себе си, фрийлансъри, чиито умения не се ограничават само в една сфера. Хора, които могат да сменят работа в различни сфери от месец на месец. Често те влизат по доход в някои от другите класове на обществото – от горната класа до работещите бедни и дори зависимите от държавата.

И очевидно между различните класи в момента се наблюдава напрежение. Някои от тях работят една с друга, други се ненавиждат, трети не се харесват, но се уважават. Смит дефинира конфликтите към момента като четири на брой. 

Не е изненада, че Дълбоката държава, Олигарсите и Новодворяните не са в конфликт, тъй като общото при тях са властта и финансовото състояние, съответно и политическите интереси, които повече или по-малко съвпадат. 

Конфликт има обаче между Държавата и Горната каста, която плаща по-голямата част от данъците. Те мразят това, а в същото време са на мнение, че държавата не е способна да осигури на децата им нормално образование, здравеопазване, инфраструктура и средна социална сигурност. Горната каста също ненавижда и Олигарсите и Новодворяните, които плащат по-малък процент за данъци. 

В същото време Работещите бедни очевидно ненавиждат Горната каста и Олигархията. Те обаче мразят и Зависимите от държавата, голяма част от които живеят по-добре от тях, въпреки че не работят. 

Въпреки че звучи очаквано Зависимите от държавата да харесват положението си, голяма част от тях също мразят Държавата. Зависимостта обикновено води до омраза, а това само се подсилва от бюрокрацията и огромните количества документи, които са необходими за получаване на социални помощи.

Междувременно администриращите статуквото, технократите и професионалистите живеят в същия балон като Новодворяните. За тези групи важи правилото: „Системата работи перфектно за мен, значи трябва да работи перфектно и за всички останали“. Но истината е, че тя работи само за горния ешалон от обществото, който неуморно се опитва да защитава и поддържа собствения си балон на спокойствие. И в същото време се отдалечава все повече от грубата действителност на останлите 80% от хората. 

Казано просто, пише Смит, наблюадаваните класови войни в България и света са неизбежено следствие на живота в икономическа система, в която „всичко е позволено, ако имаш достатъчно пари, а печелившите прибират всичко“. И докато работещите бедни се бъхтят по цял ден да поддържат система, която не е проектирана в техен интерес, то супер-богатите просто продължават да трупат все повече и повече капитал. 

Победителите са защитени от системата и държавата, а загубилите са финансово разфасовани от смачкващи дългове и данъци или унижавани от зависимостта си към държавата. В крайна сметка това е порочен кръг, от който може да се излезе само, ако не участваш в играта. И това е най-големият проблем на системата, в която живеем. 

Превод: Георги РУСЧЕВ