Правим „прозрачни зони“, за да могат хората да се къпят в морето и при червен флаг, но трябва да спазват указанията
Васил Алексиев е старши спасител на плажа в бургаския квартал Крайморие, където ръководи екип от десет лайфгардове. Работил е 20 години към Пожарно-аварийна безопасност. 16 години от кариерата му е минала в Българския червен кръст, където е бил инструктор-преподавател по водно спасяване. Той е командир на екип по Бедствия, аварии и кризисни ситуации. Има общо 43 години стаж в областта на водното спасяване.
-Г-н Алексиев, тази година е необичайна не само заради коронавируса. Морето през 2020 г. е изключително непредсказуемо, видяхме мъртво вълнение да излиза още през май месец. На какво се дължи това, какво е вашето обяснение?
-Аз го обяснявам с промяната на атмосферните влияния, която афектира целия свят. От тази гледна точка се оказва, че ние вече не можем да прогнозираме какво ще е морето, така както беше едва преди няколко години. Затова при нас, при Водното спасяване, сме длъжни да имаме готовност още от първия работен ден до 30 септември да имаме зорко око и да следим ситуацията изкъсо.
-Много хора подценяват мъртвото вълнение и за жалост в последните дни станахме случаи на няколко трагични смъртни случая. Как могат да се предпазят хората от това природно явление?
-Многократно апелираме към хората, които идват на морето, да внимават, да проверяват и чак тогава да влизат във водата. Това важи особено за хората, които посещават неохраняемите зони и дори ивици, които не са регламентирани. Първото важно е да проверят как е дъното край брега. После да преценят дали още влезли до глезен морето „дърпа“ – това се разбира още в първите секунди. Чак тогава и не зависимо от техните умения, да взимат решението дали ще влизат в морето. Както виждаме, една малка грешка може да коства живот. Когато говорим за охраняеми плажове, там спасителите са сложени с цел превенция – те извършват вместо хората тези проверки и ако плажуващите спазват техните препоръки, е изключително трудно да се стигне до инцидент.
-Тази година, може би повече от всякога, се наблюдава неглижиране на спасителските указания. На какво се дължи това? Хората надценяват плувческите си умения?
-Ще ви го кажа с пример. Около обед днес на плажа, се наложи да обяснявам на две семейства, защо не могат да влизат във водата с дюшеци. Те ме питаха ядосано: „Къде е написано това?!“. На всички вишки и на табелите е написано. Те обаче не бяха съгласни – искаха да им покажа документ, мислеха си, че аз си измислям правилата, че съм ги нарочил и т.н. Без да е в моите задължения, аз се прибрах в административната ни сграда, взех наредбата, отидох при тях и им показах точка по точка какво и от кое министерство е написано. Хората бяха изненадани, но се убедиха в правотата на това, което им казвам. Накрая дори ми благодариха. Но не всеки случай е такъв. Голяма част от плажуващите дори стават агресивни, не ни вярват, не искат да се вслушат в съветите ни, стигат и до това да казват, че всеки може да сложи фланелка и да свири от ивицата. Това съвсем не е така и е много важно нашите съвети да бъдат чувани, защото ние сме там да спасяваме животи, а не да пречим нарочно на хората.
-Колко човека на ден средно се налага да бъдат вадени от вас на плажа в Крайморие?
-На нашия плаж имаме една максима, на която се опитвам да науча и младите: Не е важно колко човека ще изкараш от морето, а колко няма да се налага да изкараш. Тоест ние наблягаме много повече на превантивните дейности, апелираме към спасителите да обикалят, да наблюдават и да спират хората още преди те да са влезли във опасни води. Опитваме се да обясняваме на нормален език на хората, че в определени ситуации не е препоръчително да се влиза в морето на по-дълбоко от нивото на кръста, че има мъртво течение и т.н. По-голямата част от хората разбират какво им казваме, но винаги има една част, които пренебрегват напълно казаното и смятайки, че са добре обучени плувци влизат във водата.
-Какво представлява работният ден на един спасител на плажа?
-Започваме с подписване за присъствие, проверка на оборудване и заемане на позиция на определения за деня пост. Още в 8-9 ч. се проверява водната площ пред всеки пост. Продължаваме с наблюдението и преценка за начина на работа през деня. В 18 ч. прибираме оборудването и напускаме площта. Звучи еднообразно, но всеки ден е напълно различен, а работата ни – изключително отговорна, защото от нас зависят животи.
-В момента сме в условията на криза в туризма. Много хора идват от вътрешността на страната само за уикенда и ако уцелят лошо време с червен флаг, почивката им се оказва провалена...
-На плажа в Крайморие имаме протокол за работа и в такива условия. Когато морето е бурно, има червен флаг, но не е изключително опасно сме предвидили т.нар. „прозрачни зони“. Това са импровизирани басейни в охраняемата зона, които на практика представляват следното: въпреки флага и при изключително строг контрол, допускаме хората да влизат в морето само до кръста. Не можеш да спреш хората, дошли за един ден, да влизат в морето – те са дошли заради това, а не заради пясъка.
-Достатъчни ли са спасителите на ивицата? Новите изисквания казват, че е допустимо по 1 спасител на пост през 150 метра.
-Моето мнение е, че трябва да са по двама на пост. Така настоя да бъде и концесионерът Николай Димитров. Тук основното е, че в случай на инцидент, ако спасителят е един и се наложи да влезе в акция във водата, неговото отсъствие от поста „оголва“ цяла една зона. Ако при такава ситуация се случи така, че две или три деца започнат да се давят, както за жалост се е случвало многократно,спасителят трябва да вземе изключително тежкото решение кого да извади от водата и кого да остави. Такова решение не се взима с лека ръка и има своите много сериозни психически последствия. Затова Димитров настоя да сме по двама, за да опитаме да избегнем точно тази хипотетична ситуация. Апелирам към всички останали наематели и концесионери на плажове по Българското Черноморие – назначете по двама човек на пост, независимо от това какви са новите или старите задължителни изисквания, защото иначе рискувате непредвидим инциденти.