Ще блокираме около 18,30 часа бул."Иван Вазов" в Бургас, приемете го като мой граждански дълг!

Асен Бонджев e човекът, който се оформи като естествен водач на протестните действия на територията на Бургас през последната седмица - при "масовото плажуване" край Догансарай, присъединяването на бургаската група с поруганото знаме от гардове на НСО към шествието в столицата, той бе начело на защитата на президента Радев на бургаска земя от нападките на привърженици на ГЕРБ на морска гара, бе начело и при "масовия пикник" вчера пак до покоите на Доган. Защо за Асен Бонджев може да се каже, че е готов за лидер, зад когото могат да застанат младите и образовани хора? Той е роден през 1985 г. в Бургас. В биографията му, във Фейсбук, е записано, че е завършил Немската езикова гимназия през 2004 г.и право в Бургаския свободен университет. Учил е и в Германия - медийна информатика. Говори безупречно английски, немски и руски език. 7 години е живял и учил в Унгария, 1 година в Америка и 1 година в Германия. От Google научаваме, че е активист във фондация "Въздигане", чиято цел е да възстановява исторически паметници в България. Майка му е покойният вече нотариус Станка Стайкова. Дядо му е почетният гражданин на Бургас Асен Бонджев, осъществил най-дългото околосветско плаване в българската история – 485 дни без завръщане в България и без смяна на екипажа.

С Асен Бонджев разговаря наш репортер, по повод организираното от него днес временно затваряне на бул. „Иван Вазов“ в Бургас в 18,30 часа, като част от перманентния протест срещу Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. За себе си като работно място и занятие Бонджев казва, че има бизнес, свързан с предприемачество, "обича да дава добавена стойност на обществото".

-Г-н Бонджев, вие започнахте да се оформяте като основна фируга на протестите против Бойко Борисов и Иван Гешев в Бургас. Разпознаваем сте. Как се озовахте начело?

- Аз съм организаторът, не знам дали трябва да имам слава, просто го приемам като своя граждански дълг - да формираме гражданско общество. Това ми е мечта от дълго време, не е от днес. Слава Богу изглежда, че е настъпил моментът. Силно казано е, че съм оглавил протеста. Има много други фигури - млади, добре изглеждащи, образовани и интелигентни хора. Почти всички  са с образование от чужбина, които поради една или друга причина са се завърнали тук. Те са основната енергия и ядро на протеста. Относно моята фигура, понеже разбирам какво ме питате... чиста случайност е, че се озовах на протеста по-миналата събота. Аз просто отидох по-рано, за да проследя всички събития, свързани с масовото плажуване на Росенец. Носеше се слух сред тълпата, че протестът ще продължи в 18 ч. пред общината. Просто бях там. Мислех, че ще бъдем 20-30 човека, не бях сигурен дори дали ще отида. Оказахме се около 600 човека.

-Вие, вижда се, поемате в собствените си ръце същинската част, в която протестите в Бургас навлизат. Днес отправихте призив за блокиране на ул. „Иван Вазов“ в пиков момент, когато хората се прибират от работа - около 18,30 часа. Готов ли сте да поемете отговорността за това мероприятие?

-Аз, като организатор, съм подал уведомление за събитието още преди една седмица. Щом съм го подал, значи нося и отговорността. Макар че ние не смятаме да правим нищо нередно и нищо, което да не е мирно и цивилизовано. Единствената ни цел е да бъдем чути и бургазлии да знаят, че най-сетне има хора, които са непримирими. Създава се гражданско общество. Аз не искам да саботирам, да правя нещо, което не е редно. Моята личност и характер не са такива, а напротив – обичам да градя. Но това, което съществува в момента като държавно управление на национално ниво (на местно ниво е коренно различна темата) в лицето на Бойко Борисов, просто трябва да си отиде. И това не е само мое мнение, а на доста стотин хиляди граждани на България. Ние просто се присъединяваме към основния протест. Във всеки един град се случва едно и също нещо.

-Колко хора очаквате да ви подкрепят днес?

-Те няма да подкрепят мен. Хората ще дойдат в подкрепа на исканията и на гражданското движение. Всеки ден се събираме между 300 и 400 човека. Надявам се днес поне 200  да дойдат.

-Какво всъщност ще представлява митингът днес? Ще мине ли шествието през бул. „Богориди“, както обичайно?

-Събираме се в 18 ч. пред Община Бургас. 18:20-18:30 ч. ще се насочим към бул. „Иван Вазов“. Ще блокираме за известно време, но не така, че да изнервяме гражданите – това не е нашата цел. Ние искаме да покажем, че ни има. Описал съм доста добре в мотивите на заявлението каква е моята цел – да се сформира гражданско общество. За да могат будните на Бургас да знаят къде всеки ден се събираме. Това не означава, че всеки ден ще викаме, ще обикаляме из града. Сигурен съм, че след като тази власт си отиде – независимо дали чрез протести или чрез избори – от тази гражданска енергия ще се родят много красиви и стойностни неща. Ще се изгради нещо. Самите младежи на протестите ме питат: „Добре, какво ще правим след това, когато победим?“. Аз нямам още идея какво ще правим. Но със сигурност ще намерим какво да направим, за да оставим нещо за тези след нас. Не само да искаме оставки, а да градим. 

След като разблокираме булевард  „Иван Вазов“, потегляме по ул. „Булаир“ в посока Гъбката в Морската градина. Вероятно ще отидем и до терасата, а от там – надолу по бул. „Богориди“ към Община Бургас. 

-В нашата редакционна поща днес се появи покана от активистите на ПП „Възраждане“ Виктория Върбанова и Таня Ангелова, които днес, се оказва, че по същото време, на същия бул. „Иван Вазов“ са организирали автошествие. Вие готови ли сте да се присъедините към тяхното шествие и да сформирате по-мащабно събитие?

-Първо трябва да се запозная с тяхното събитие, за да коментирам. Но ние сме там всеки ден, така че до момента винаги сме били заедно и днес също ще бъдем заедно.

-В София действително има много хора на протестите. Но  в Бургас не се ангажира толкова обществено внимание към протеста. Около 200 човека идват реално.  Как си го обяснявате?

-Нека да попитаме кой е виновен за това. Къде е интелигенцията? Къде е гражданското общество? Къде са будните хора? Къде е предприемачеството? Къде са университетите? Там се зараждат тези средища на млади хора. Слава Богу, че в последните години се правят опити да се привлекат бизнеси в Бургас – за високвалифицирани работници в IT сектора. Защото доскоро ги нямаше и тях. Искам да ви кажа, че 200-300 човека за Бургас си е една малка революция. Бях на протестите срещу Делян Пеевски през 2013 г. в София и в Бургас – тук бяхме 50 човека. Днешните 200-300 е сериозна цифра за мащабите на този град. На фона на другите градове, разбира се, е несериозно, но имаме това, което имаме, а не това, което ни се иска. И 2000 да бяхме, каква щеше да е разликата? Просто щяхме да сме по-шумни. В момента всички в ядрото на протеста се познаваме и от тук нататък търсим съмишленици, за да може да се впрегне този творчески потенциал и да можем след време да започнем да работим за културата на града. Оставката може да дойде, може и да не дойде. Но ново правителство ще има най-късно април месец. Въпросът е от канализираната сега енергия да поникне едно хубаво, красиво дърво, което да дава плод за цял Бургас. Аз съм на чело на протеста, защото хората постоянно идват при мен и в един миг те пожелаха аз да съм отпред. Аз със сигурност съм  организатор, просто защото формирах и входирах уведомителното писмо към Община Бургас.

-Не се ли притеснявате, че при евентуална победа на каузата, политиците бързо ще яхнат успеха и ще се забрави кой е бил знаменосецът?

-А кое е победа на каузата? А кой ще го яхне успеха? Визирате ли някого? Знаете ли, аз бях на протестите 2012 г. за високите цени на тока. Бях пред Министерстовот на икономиката в София, бяхме и на ул. „Александровска“ в Бургас пред офисите на EVN. Тогавашните протестиращи нямат абсолютно нищо общо със сегашните. Днешните са изключително образовани, креативни, можещи, знаещи и предприемчиви. Те не могат да бъдат подлъгани. Напротив – те знаят какво се случва и няма как някой да ги „яхне“. За мен е чест да съм сред тези млади хора. Доскоро не знаех, че има такива образовани и умни младежи в града и това много ме обнадеждава. Защото намирам съмишленици. Какво ще се случи? Всеки ще избере за себе си. Но аз съм сигурен, че тези млади хора ще оставят положителна следа зад себе си. На протеста редовно идва едно момче, което е на 19 г. и иска да бъде учител. Аз искам да съм сред такива хора – млади, говорят на няколко езика, за геополитика, за технологии. Мисля си, че дори самата администрация на града би следвало да се опита да впрегне тази енергия на тези хора в нещо креативно. 

-Има ли нещо важно, което бихте искали да кажете пред Флагман.БГ преди протеста днес?

-Искам да се обърна към тези, които са в момента в изпълнителната и законодателната власт. Те знаят, че на даден етап и то много скоро, ще трябва да напуснат завинаги. Но с какви очи ще се завърнат по родните си места, ще погледнат съгражданите си, съседите и децата си? След време, когато внуците им ги попитат: „Ти какво направи за България?“, аз мисля, че тези хора ще запазят със себе си единствено позора, с който ще трябва да живеят цял живот. А това е един много тежък камък, който ще виси от вратовете им. Какво ще се случи е Божа работа. Но съм сигурен, че на следващите избори ще има нови политически субекти, които ще дадат възможност за изява на нашите образовани хора. 

Има една приказка „Самочувствието идва със знанието“. През 2012 г. нашият министър председател се ядосваше, че нашите младежи много напирали за IT специалисти, а имало много работа за овчари. Това как ви се струва? Сериозно ли е? Това е водачът на нашата нация. Той се възмущаваше искрено от това и не мисля, че могат да добавя повече. А да не говорим какво значи да спиш с 2 млн. евро в нощното  шкафче – на една ръка ръзстояние. Аз това го тълкувам по следния начин: лесно можете да видите дали един водач или лидер е загрижен за нацията си – вижте къде са му парите, къде е дома му и къде са децата му. На нашият парите са му на една ръка разстояние и то в брой, за да може, ако се „запали“ държавата, да ги събере в едно вързопче и да хване самолета за където му е домът. А къде? Той пак не е в България, както знаем е в Барселона. Той е подготвен буквално да се евакуира.