ГЕРБ остава без реална алтернатива, ще бъде отново първа сила

Тодор Галунов е професор, доктор на политическите науки и политически анализатор. Преподавател е в Катедрите „Политология” и „Национална сигурност” на Великотърновския универститет. Автор е на книги, интервюта, статии в научната периодика. В интервю за в. "Труд" проф. Галунов говори за политическата обстановка в България и битката на партиите за предстоящите парламентарни избори. Известният политолог коментира нагласите на родния избирател, стратегиите и шансовете на големите и по-дребните играчи в политиката и прави прогноза за вида на бъдещия парламент. Дебатираме още за външната политика и това как далечни от нас събития оказват влияние на вътрешната ни политика.

- Проф. Галунов, какво би се случило на политическата сцена у нас, ако сега бяха парламентарните избори?
- Настоящата политическа обстановка в България има няколко аспекта. На първо място прави впечатление, че традиционната партийна конструкция се запазва. Основните партийни играчи през последните години нямат особено развитие. И ако трябва да ги подредя в техния порядък, то на първо място може да се каже, че независимо от дългото управление, Политическа партия ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. Към момента нямаме основание да мислим, че това ще се промени утре, другия месец или след 2-3 месеца. На този етап ГЕРБ остава без реална алтернатива. Това е защото в България се утвърди нещо като специфичен почти двуполюсен модел. Имаме една политическа сила, която е първа вече над 10 години, и една трайно втора политическа сила- БСП. Някъде там се държи вечния балансьор ДПС. И това статукво не се променя особено. Единственият въпрос е какъв ще бъде коалиционния формат след всички видове парламентарни избори? Този двуполюсен модел е специфичен, защото не е изцяло двуполюсен заради наличие на трета сила и на няколко малки формации, които периодично менят своя политически рейтинг и участват по някакъв начин в българския парламент.

- Защо ГЕРБ успява да запази лидерската си позиция?
- Причините ГЕРБ да съхрани тази лидерска позиция са много. Външно-партийната причина е слабостта на българския партиен елит. БСП не можа да си повярва, че може да е водеща политическа сила. Левицата свикна с етикета „Номер 2”. Той се оказва донякъде и много удобен, тъй като ги няма отговорностите на управлението, но това не е в интерес на развитието на формацията. От друга страна ГЕРБ усвои възможността да запазва марката, но и да подменя голяма част от основните играчи. Ако погледнем еволюцията на формацията, се вижда, че в периода от 10-11 години, ГЕРБ успява да освежава политическия отбор и като единствената константна величина остава премиерът Бойко Борисов. Ако направим сравнение с първия формат на ГЕРБ, виждаме, че освен Борисов, трудно се откроява някой останал по върховете на формацията през цялото това време. При БСП се забелязват перманентни вътрешни борби, като в момента битката е най-тежката. В БСП като че ли са забравили, че през 9-месечния сериал до предстоящия вот техен равностоен опонент не е вътрешнопартийната конструкция на партията и проблемът между лидера и нейните съратници в организацията, а че имат други политически опоненти. Начинът, по който БСП се държи, показва, че и на тези избори няма никакъв шанс да измести първата политическа сила. С този отбор, с това напрежение вътре в партията, левицата вероятно няма да може и да повтори своя резултат отпреди 3 години. Тогава БСП направи 80 депутатски мандата, което е 1/3-та от парламента. А това за една опозиционна формация е много и автоматично я превръща не само във втора политическа сила, но и даде предпоставки да е много сериозна опозиция на всяко управление. В този вид обаче БСП ще дръпне назад, но въпреки това отново ще остане втора. БСП има достатъчно сила да бъде втора и да е пред останалите партии, но е и достатъчно слаба, за да изпревари ГЕРБ. Въпреки икономическата криза, пандемията, компроматната война, външнополитическите фактори, съм убеден, че ГЕРБ ще запази своите резултати и ще остане първа политическа сила в страната.

- Възможно ли е да прогнозирате мандатите?
- Много е трудно да се направят прогнози в числа относно мандатите. Все още не знаем всички нагласи, а и заради особеностите на системата за изчисляване на изборните резултати, са възможни отклонения. Въпреки това смятам, че ножицата между тези 95 депутата на ГЕРБ и 80-те на БСП може да е по-голяма. Разликата между броя на депутатите вероятно ще се увеличи в полза на ГЕРБ.

- Има ли личност, която ако се появи в политиката, би променила драстично настоящото статукво?
- Такава личност няма. Но, когато говорим в момента за политици в България, визираме двама- единият е премиерът, а другият е президентът. Държавният глава обаче автоматично го изключваме от тази партийна борба в парламентарните избори и остава самотната фигура на Борисов. А около него, вътре в партията не се вижда ясно политическа фигура и на този етап е безспорния лидер. При БСП не е така. Когато един човек стои толкова години начело на изпълнителната власт, за силата му има много фактори- харизма, начин на управление, способи за справяне с политическите опоненти. А тези опоненти като че ли всички бързат да тръгват един през друг надолу. Такива процеси има дори и вътре в партията. Имам предвид бившите съратници на Борисов, които при евентуално нов политически проект ще им бъде доста трудно занапред в политиката. Но трябва да отбележа, че повсеместно в българския политически живот и на управляващи, и на опозиция, няма голяма яркост на елит. Политиката стана еднаква, не се развиват ценностните системи, програмите на отделните партии, кадровият потенциал. Много е трудно на БСП или на други партии, които са били в управлението, да заявят: „Ние ще се върнем в управлението, за да направим това и това...!”. ГЕРБ, макар и в дясно-центристкото пространство, използва арсенал и политически идеи от партии, които са част от целия идеологически пейзаж. Не можем да кажем, че ГЕРБ е вдясно и толкова. Напротив! Когато е необходимо, включват и левите послания в действие. Може би заради тази гъвкавост на ГЕРБ, както и наличието на силна държавна администрация вече, повечето гласоподаватели ще дадат своя вот за сигурното и познатото, отколкото за новото. Трудно се прави нова политическа алтернатива в България.

- Направете анализ на по-малките играчи в българската политика. Какви са техните шансове за участие в състава на новото Народно събрание?
- Вече усилено говорим за няколко нови политически формата, но не сме убедени, че ще попаднат в новия парламент. Не мога да не отбележа, че и някои от парламентарно представените в момента партии, също отиват към по-малките играчи. Ако вземем патриотите, които са все още действащ коалиционен партньор, със сигурност вървят надолу. На този етап имат шанс да прескочат 4-процентовата бариера, за да влязат в парламента. Те са още във властта- това са патриоти и по-скоро ВМРО, въпреки че „Атака” и НФСБ формално са в коалиция. Техните проценти се стопяват около 4%, но все още стоят над бариерата. Другата партия, която е в парламента, но върви надолу, е „Воля” и те в този вид не могат да прескочат минималния праг. И опираме до „Демократична България”, която е представена в Европейския парламент. Особеното за „Демократична България”, а и за целия десен пейзаж е, че при тях все още много се върти ретроспомен от управлението на десницата преди 20 г. Като че ли в очите на десния избирател има опит за реанимация на старото. Те все още не могат да покажат, че са реалното ново дясно и много трудно могат да изместят ГЕРБ от дясната писта. Все пак има избиратели, които се определят като „синьо десни”, а не като „ГЕРБ десни” и могат да извадят формацията над 4-те процента, но не много повече от това. И те, както и ВМРО, са около тази граница, а може и малко над тях. Другата формация, която обаче не бих казал, че се откроява и за която се говори години наред, че ще се създаде, най-после е създадена. Това е партията на Слави Трифонов. При нея има неясни неща, защото дългото чакане на избирателя изчерпа част от потенциала на формацията, преди тя да започне да играе в политиката. За разлика от партиите, които вече изброихме и които вече са участвали в избори, партията на Слави Трифонов няма нито една изборна изява, на чиито резултати да се стъпи. Затова прогнозата е най-рискова. На този етап всички проучвания сочат формацията като участник в бъдещия парламент, но парадоксът е, че всички са около 4% и малко над тях.

- Мая Манолова също се цели в парламента. Има ли реални шансове?
- И Манолова, и Цветан Цветанов имат един и същ проблем, гледан от различен ъгъл. И двамата ще бъдат свързвани с предишните им партии. Тук спасение няма. Все пак Манолова си беше като острие на БСП. И двамата нямат шанс да бъдат етикетирани като ново явление в политиката. Те са прекалено познати имена в българската политика и обществената дейност у нас и това е главният им проблем. Как се прави иновация от лица, които вече са известни и на хората са им ясни техните способности и слабости. Много трудно биха били истинската алтернатива на сегашното управление. Манолова трябва да е алтернатива на своята опозиционна БСП, но от там вече трудно се къса, а и то не остана за късане. Цветанов трябва да говори неща, които ще са в противовес на това, което е твърдял до преди година. Не ги изключвам като част от бъдещия парламент. Но нека да изброим малките играчи- партиите на Манолова, на Цветанов, на Слави Трифонов, „Воля”, ДБ, ВМРО с Патриотите... това са шест формации. При положение, че ГЕРБ, БСП, ДПС, условно казвам трите партии заедно, привлекат 3/4 от основните гласове и от местата в парламента, за въпросните 6 партии остават 20%. При това положение ми се струва, че няма как всички тези шест малки партии, плюс трите основни формации да намерят място в парламента. Теоретично това не е невъзможно, защото процентите започват да не стигат. Изборната бариера от 4% може да остави на ръба на политическото нещастие от 3,9% няколко от тези формации, които изброихме. А и когато българският избирател тръгне да гласува, много често той изненадва и самия себе си- едни бъркат бюлетината, други в последния момент вземат решение кого да подкрепят. Заради това някоя партия дори и прогнозно да е около 5%, няма гаранция, че няма да я видим с 3,9% и да ги чуем да се вайкат: „Какво стана с нашите гласове, къде заминаха?”. В крайна сметка имаме интересен вот, който е предизвестен до първата, втората и третата партия и ще е по-интересно кой ще успее да се хване за тези вече сакрални за българския политически живот и мечтани 4%. Едва ли ще се появи нов интересен обект, защото няма време.

- Как виждате позицията на президента Румен Радев?
- Играта на президента в момента е точно за втори мандат президент. Всяка друга би била пагубна за самия него. Да не забравяме, че са различни елементите и похватите на партийния лидер, и тези на президента. Той има поста на държавен глава и от тази позиция Радев може да държи рейтинг, съизмерим с рейтинга на премиера. В момента, в който президентът слезе от този пост, тръгне ли да прави партия, автоматично ще му падне рейтинга. И ако някъде ГЕРБ са съгласни да загубят, то това е единствено президентската институция. Бяхме свидетели преди 4 г., когато за много наблюдатели беше изненада, че ГЕРБ си позволи и успя да загуби този пост. Българският опит показа, че предишни президенти, слизайки на нивото на партиен лидер, нямаха успехи.

- Външната политика също е сложна в момента. Как се прекроява светът в условията на пандемия?
- Да започнем с нашата Европа. ЕС е в много тежко изпитание, като нямам предвид медицинския аспект на пандемията. В чисто политически план в Европа се появи проблем. През цялото време на кризата с коронавируса във всяка държава се води един основен дебат. Да затворим ли границите, да карантинираме ли идващите, да решаваме ли въпросите сами за себе си...? А основният елемент на ЕС от създаването му е свободното движение на хора. Това изведнъж беше подложено на неофициална ревизия. Ако това положение продължи и занапред, ЕС може да направи опит за завой в посока на друга доктрина за Европа и тя да е не Европа Федерална, не Европа разбирана като всички да сме европейци, а в посока „Европа - национална държава” и да свие европейската дейност в по-минимални нива. Това ще бъде трудно, защото има тежък слой европейска бюрокрация. Тя си е тежък проблем на ЕС, защото в електронния 21 век да поддържаш такива високи нива на бюрокрация, не е целесъобразно. И заради това ЕС търпи критика от всички умерени европеисти и европесимисти. В тази връзки изплува подпроблем за Западните Балкани. Колкото и това понятие да не е географски точно, защото като кажем Западни Балкани, трябва да посочим и кои Балкани са северните, източните и южните. Тук България се опитва да бъде активна още по времето на своето председателство на Съвета на Европейския съюз. В същото време ЕС не може да си позволи много да изостава, защото е поставен в особено съжителство с голямата политика на САЩ, с Русия, с набиращата сили Турция и с далечния Китай. И в тази голяма политика е интересно какво става между големите играчи и референдума в Русия. Там се възприе политически завой, който е противоположен на европейската интеграция. Приоритет на националното руско право над чуждото. В ЕС е обратното- утвърдените европейски норми имат приоритет над националните. Оформят се два различни модела- единият национален, а другият е европейски. Не знаем обаче какво става в САЩ. Там предстоят важни избори за президент, но до голяма степен политиката на Тръмп или на опонента му ще определят политиката на Америка спрямо външния свят. Дали те ще бъдат активни в Европа, на Балканите и в други точки на света или ще бъдат малко по-сдържани в рамките на своята държава, тепърва ще видим. Това вероятно ще се отрази и на политиката в България. Светът така се построи, че далечни от нас събития, оказват влияние на вътрешната ни политика.