Слави вече е трета политическа сила – ключово е Борисов ще го легитимира ли като основен опонент

Димитър Ганев е на 33 г., доктор по политология, съосновател на изследователски център „Тренд“. Главен асистент в катедра „Политология“ на Софийския университет. Разговаряме за политическата обстановка преди наближаващите редовни парламентарни избори, които се очаква да бъдат през март 2021 г.

- Г-н Ганев, остава по-малко от година до редовните парламентарни избори. Има ли предпоставки за сериозно разместване на политическите пластове?

- Без всякакво съмнение, предпоставки за разместване на политическите пластове има по една много проста причина – в момента се намираме в преходен етап от здравна към икономическа криза. През последните два месеца в България и навсякъде по света се говореше само за едно – Covid-19, здравната криза, статистика на починалите, надеждата за ваксина и прочее... Като че ли това през последните две-три седмици намалява стремително и в момента сме в един преходен период. Само след няколко седмици вече ще забравим здравната криза, която ще е отшумяла (надявам се завинаги), и ще започне да се говори много повече за една друга криза – икономическата. Тази икономическа криза няма как да не засегне и България, ние не сме някакъв остров, част сме от европейската икономика, която ще бъде силно пострадала от ситуацията с коронавируса. В този смисъл, в следващите месеци все повече ще виждаме последиците от мерките, които предприехме и ние, и европейските държави. И съответно най-важното нещо, които ние няма как да предскажем оттук нататък, е какъв ще бъде мащабът на тази икономическа криза, какво ще бъде социалното недоволство от нея и съответно в какви политически искания ще се излее това недоволство.

- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче доста покачи рейтинга си по време на здравната корона криза. Очаквате ли сега падане на популярността му предвид идващата икономическа криза?

- Понеже имам принадлежност към социологическа агенция „Тренд“ и винаги съм се стремял да се уповавам на наши изследвания и данни и по-малко да предсказвам и пророкувам по някакъв начин (това доста често води до грешки), затова по-скоро ще се опитам да стъпя на някакъв исторически опит. Това, което се случи в България, е, че просто Covid-кризата беше една външна заплаха. По всички закони на политиката всяка външна заплаха и всяка външна опасност води до вътрешна консолидация и мобилизация. Борисов, правителството и Националният оперативен щаб без всякакво съмнение добре отиграха кризата с коронавируса. Има обективни данни за малкото заразени, за малкото починали на територията на страната. Това несъмнено доведе до ръст на обществената подкрепа за Борисов. В интерес на истината, не само ние, но и други колеги отчетохме това съвършено ясно. Трябва обаче да имаме предвид, че това си е кризисен рейтинг - рейтинг по време на криза. Да, разбира се, обществената подкрепа, като свърши кризата, няма да се върне веднага на същите нива, които бяха преди Covid-19. Можем обаче с категоричност да заявим, че навлизаме в икономически проблемен период, поради което и недоволството ще се вдига. Смятам, че рейтингът на правителството ще ерозира бавно. Не вярвам, ако няма някакъв скандал, да се стигне до много рязък спад. И тук въпросът е – колко бавно ще ерозира, дали всъщност ще се задържат тези нива, дали ще намалява постепенно всеки месец. Това практически е невъзможно да го предскажа на този етап.

- Предвид сериозните икономически проблеми, които се очакват, допускате ли Борисов за пореден път да подаде оставка като премиер?

- Не, смятам този вариант за много малко вероятен и то не по някакви икономически причини. Чувам тази интерпретация – че той сега щял да хвърли оставка, за да е на върха на своето доверие, грубо казано, преди да е връхлетяла икономическата криза, която може да му постопи рейтинга. Защо казвам, че според мен това няма да стане? Защото, за да се отиде на предсрочни избори, трябва по Конституция да се мине през връщане на мандата, съответно, разпускане на парламента и назначаване на служебен кабинет от Румен Радев. Ето тук е разковничето на въпроса. Кажете ми каква е политическата логика Бойко Борисов доброволно да предаде властта на един от най-големите си политически опоненти в лицето на Радев и да каже „ето, заповядай цялата власт, направи ти правителство“ в изключително важен момент, в рамките на предизборна кампания. Това е огромен политически риск, който не виждам защо Борисов трябва да предприема. Защото едно ново служебно правителство няма да бъде подобно на това на Огнян Герджиков, което беше доста балансирано и се справи добре с организирането на честни и свободни избори. В случая служебният кабинет би бил по-агресивен, вероятно ще се търси по-радикален министър-председател, а не толкова обран като проф. Герджиков. Такъв евентуален служебен премиер би могъл да предприеме цяла кампания – ще се рови в министерства, ще се изкарват някакви документи. Въобще, като цяло ще се прави кампания срещу ГЕРБ – все пак Борисов и Радев са политически опоненти. Именно по тази логика не виждам защо Борисов ще направи това нещо.

- Какъв е потенциалът на Слави Трифонов и Мая Манолова, които вече изглеждат като нови политически лидери?

- Много е трудно сега да се прецени потенциалът на Мая Манолова. Ще започнем теренно проучване с метод „лице в лице“ през юни, от което ще добием представа за него. За сметка на това Трифонов сме го мерили през последните няколко месеца. Корона кризата не направи някаква голяма разлика в припознаването на неговата партия. По-скоро той запазва стабилни нива по наши данни. Виждам, че колегите от „Алфа Рисърч“ изнесоха доста сходни числа на тези, които и ние получихме. Това дава всички шансове на Трифонов да е трета политическа сила до този момент. Оттук нататък големият въпрос е ще расте ли Трифонов, т.е. той ли ще обира този наказателен вот, ако щете, антистатукво вот, антиправителствен вот. Или той ще бъде трети играч, а основният дебат в месеците преди изборите ще се води между ГЕРБ и БСП. Това е от ключово значение – дали Слави Трифонов ще успее да предизвика Борисов да си говорят двамата, т.е. и Борисов да легитимира Слави като основен опонент. Или ГЕРБ ще търси по-скоро конфронтация с БСП, така че те ще бъдат основните двама играчи, които ще спорят за бъдещето на България.

- Цветан Цветанов също даде заявка за нова партия. Той според Вас има ли шанс да прескочи бариерата?

- Много е трудно да се каже без социологически данни. Когато говорим за Мая Манолова, трябва да имаме предвид, че тя все пак след местните избори запази едни добри нива на обществена подкрепа. Докато за г-н Цветанов това не може да се каже особено предвид факта, че само преди една година той излезе от много тежък скандал, който му нанесе имиджови щети. Оттук нататък много зависи – той ли ще е председател на тази партия, какво ще представлява тя, кои ще бъдат фигурите в нея. Това са твърде много неизвестни, за да можем днес да говорим за потенциал.

- „Демократична България“ ще пострада ли от появата на новите партии?

- Няма как да не пострада, защото все пак определени социални групи гласуваха за ДБ, след като тази коалиция бе много ясно заявена като опонент на управлението на Бойко Борисов. Вероятно част от тези хора сега ще предпочетат я Мая Манолова, я Слави Трифонов, но въпреки това ДБ си има своя електорат, който много трудно би могъл да припознае друга фигура или партия. Въпросът е дали този електорат ще излезе в своята цялост да гласува и дали ще им стигне да прескочат 4-процентовата бариера. Отговори на тези въпроси ще можем да дадем непосредствено преди изборите. Имайте предвид, че тези десет месеца, които остават до редовните парламентарни избори, са много, много политическо време.

- А има ли предпоставки за вдигане на избирателната активност? Т.е. нови политически партии да получат вот от негласуващи хора?

- Да, категорично е така. Не може да се прецени с колко, но по принцип винаги когато има нови политически играчи на терена, в зависимост от това и колко са силни, разбира се, се покачва избирателната активност. Давам ви пример: през 2009 г. Бойко Борисов се качи на вълната на общественото недоволство срещу Тройната коалиция и БСП и понеже беше нова партия, успя да изкара много хора, които не бяха гласували в последните няколко избора. Сега това ще се случи със Слави Трифонов - разбира се, вероятно не в такъв мащаб. Но ние социолозите гледаме внимателно и какъв е демографският профил на симпатизантите на партията на г-н Трифонов - това са предимно хора, които в последните няколко избора или поне в голяма част от тях не са гласували. Ето тези граждани, ако Слави Трифонов играе, както се очаква, ще излязат и ще гласуват, което ще повиши избирателната активност. С колко ще се повиши, е трудно да се прогнозира сега.

- Важен е въпросът и за най-голямата опозиционна сила – БСП. Там предстоят вътрешни избори, какво очаквате да се случи?

- Очаквам много тежка битка, която вече се е оформила – имам предвид доскорошните съюзници Корнелия Нинова и Кирил Добрев. Съдейки по публични изказвания на знакови лица от БСП, през последните месеци Добрев е успял да консолидира зад себе си вътрешно-партийната опозиция. Тя може да не харесва толкова много Добрев, но със сигурност не харесва повече Нинова. При някои дори се привижда желание за отмъщение срещу председателката чрез заместника й. Големи организации като пловдивската ще подкрепят ясно Кирил Добрев. Тук въпросът обаче според мен не е и до прекия избор, защото този избор ще се проведе в края на септември, доколкото разбирам. Въпросът е, че за да е легитимен той, т.е. за да бъде признат, трябва половината членове да излязат и да упражнят правото си на вот. Това ми се струва почти непосилна задача. Членовете по списъчен състав ги изкараха 83 хиляди. Това означава, грубо, да излязат поне 42 хиляди – това е абсолютно невъзможно, колкото и да правят организация с мобилни урни и прочее. Така че най-вероятният сценарий за мен е прекият избор да даде някакъв резултат, но да не избере председател, защото няма да излязат повече от половината членове. И съответно да се отиде, както е по процедура, на Конгрес. И този Конгрес вече ще реши кой да е председател, а там ми се струва, че шансовете на Нинова и Добрев са изравнени.

- Говори се в общественото пространство за задкулисно взаимодействие на Бойко Борисов с Делян Пеевски и Ахмед Доган. Според Вас налице ли е такова и то може ли да повлияе на рейтинга на ГЕРБ?

- Ако приемем, че последните двама са представители на ДПС, такова взаимодействие с ГЕРБ през годините е имало много. Не само този мандат, а и предния – от 2014 г. Диалог се води непрекъснато, но не вярвам в скоро време – следващите година-две-три, това да се официализира, защото тогава имиджовата щета за ГЕРБ би била не малка. И не знам дали Борисов е готов на такъв ход към този момент. Иначе, взаимодействие има, разбира се. ДПС в парламента подкрепят инициативи на ГЕРБ, но да коментирам някакви контакти на Борисов с Пеевски и Доган не би било редно, без да имам такава информация. Информирам се само от публични източници. Това ми е и работата.

- По-скоро говоря за правосъдието, прокуратурата, избора на Иван Гешев.

- Аз правя анализ само на база на публични факти. Тези лица не ги познавам, не съм говорил с тях. Така че не мога да коментирам неща, които са по-скоро слухове, не би било коректно от моя страна.