В България расте престъпна каста привилегировани, която заплашва да помете държавата*
В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият – четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите, който преди това за малко не го удря с колата си.
На следващия ден семейството е причакано, а бащата е пребит с бухалки и боксове, като се е наложило да бъде настанен и в болница. Жената също е с нанесени удари по лицето, главата и тялото.
Сериозен късмет има едно от децата, изпуснато от баща си по време на побоя. Жената е заплашена от майката на един от биячите, че скоро ще се върнат с още по-голяма група и тя ще бъде групово изнасилена през очите на мъжа си, след което ще го убият…
Инцидентът се случва на централно място във Видин, а побоят продължава близо 5 минути. Извършителите – цигани от видинския квартал „Нов път“, често попадащ в полицейските сводки, известен като средище на различни незаконни дейности.
Статистиката, свързана с подобни престъпления, от години не може да посочва етноса на извършителите. Расизъм е… Но поне е хубаво, че зад употребата за щяло и нещяло на тази дума се крие и простичката истина защо е расизъм. Расистки били тези данни, както и изнасянето им, поне според разни откровено вредни НПО-та, имащи немалка заслуга статистиките да са такива, както и според гласовитите привърженици на същите тези НПО-та. Расизъм го наричат, защото е пределно ясно какви ще са резултатите, ако отново в тези класации се посочва и етноса на извършителите. Истеричната реакция на разните организации всъщност потвърждава данните, които бяха известни преди много години.
А те са: Криминална активност на основните етнически групи при нанасянето на умишлени телесни повреди (на 100 хиляди души)
НАЙ-ПОТЪРПЕВШИТЕ – ВЪЗРАСТНИТЕ
Няколко дни преди битото семейство, медиите отразиха друг побой, свързан с поредното нападение над старец. Случаите на беззащитни старци, зверски изнасилени и пребити, не могат да бъдат обхванати в един материал, той би бил безкраен. Възрастни мъже и жени, жестоко клани и измъчвани от цигани. Заради лев, два, дори само заради удоволствието да бъдат унизени и животът на немощен, често пъти неподвижен човек, да бъде отнет.
„80-годишен мъж е в кома след жесток побой заради 200 лева; младежи пребиха възрастен мъж след опит за кражба в Старозагорско; мъж нападна и преби възрастен човек в Ямбол; след обир на дом, мъж се върна отново и преби с брадва пенсионер; пребиха възрастно семейство в Бузовград; пребиха майка и син; И т.н., и т.н. Това са няколко случаи и те са само от тази година. Няколко от хилядите.
Няколко случаи, в които жертвите са имали късмет, ако може въобще да се употреби тази дума. Но поне са живи. Други нямат техния късмет.
"86-годишна старица от Велико Търново е нападната, пребита и зверски изнасилена от цигани; 19 годишен циганин брутално изнасили и преби до смърт 70 годишна жена в Бяла черква; 18-годишен циганин блудства с 92-годишна баба в Звездец"...
И още стотици, стотици. Не само мястото няма да ми стигне, нервите няма да ми издържат да събера, прочета и напиша всички издевателства над немощни старци.
Криминална активност на основните етнически групи при изнасилванията (на 100 хиляди)
СТОТИЦИТЕ ПРЕБИТИ, ИЗНАСИЛЕНИ И УБИТИ ДЕЦА И ЖЕНИ
Много от най-жестоките случаи са отдавна потънали в забвение. За добро или зло, някои ги помним.
90-те години, бременна жена, прибираща се от работа. Застиганата и нападната от няколко цигани. Изнасилват я брутално, като използват и дебел клон, за да проникнат във влагалището ѝ, защото тя се съпротивлява, молейки ги да я пощадят, защото е бременна. Не получават пощада – нито тя, нито нероденото ѝ дете.
Достатъчно е да си припомним Вероника от Велико Търново, Виктория от Русе, седемгодишната Кристин от Сотиря, Андреа от Галиче, Алекс от Бяла… Когато се случи трагедията с тв водещата Виктория Маринова от Русе, определени лица се опитаха да извлекат политически дивиденти, като директно обвиниха управляващите за това убийство.
В социалните мрежи се завъртяха различни конспирации и безумни теории, в които хора, нямащи абсолютно никаква компетентност по темата, развяваха публикациите от разни сайтове. Сайтове, уж претендиращи за обективност, а в действителност откровено и умишлено манипулиращи аудиторията си.
Не всички са длъжни да са компетентни по темата, касаеща подобен род престъпления и извършителите им, но всички, които нямат поне минимална експертиза, са длъжни да не пишат глупости. Разбира се,не се случи нищо подобно. Напротив. Аргументите на тези, които имаха представа за материята, бяха умишлено заглушени, а самите те бяха набедени за поддръжници на управляващите.
Някои пък от най-вресливите се опитаха да пренапишат учебниците по криминалистика, правейки олигофренски „анализи“ как и какво си е мислил убиецът. И как нямало начин нормален човек да направи подобно нещо. Да, така е, човек няма как да го направи, тук бяха прави…
Според трети, убиецът бил поръчков. Поръчков убиец, душил и изнасилил жертвата си. Поръчков убиец, с по-ниско ниво на умственото развитие от някоя риба. Не е смешно, нелепо е, жалко е, противно е.
Профилът на циганина, изнасилил и убил Виктория Маринова, е съвсем типичен. Но как да го разбере тълпата, която просто бива повлечена от елементи, които целенасочено искат да манипулират.
„Тези престъпления се извършват от хора, които се характеризират като примитивни личности, силно подвластни на нагони и първични страсти, обикновено с проблеми в социалната адаптация и интеграция.“ И точка.
Точка, защото това се учи години и няма как никой, решил, че ще прави психопортрет на убиеца, да го направи след като просто прочете 2-3 статии от крайно субективни медии и журналисти, изгледа 5-6 предавания по телевизията или прочете десетина криминалета. Няма как да се метнеш на амбразурата и да извадиш логически издържани аргументи по тема, изискваща сериозни познания.
Умопомрачителната теория, че Виктория е поръчана именно от управляващите, подобно на изкуствено предизвикана лавина, беше умишлено предоставена на чужди медии и организации.
Организации, поставящи страната ни много назад в годишните си класации за свобода на медиите. Организации, които явно не познават и признават никакви методологии, нито имат граници в опитите си да дезинформират. Организации, които изготвят негативни и назидателни доклади, базирани на анонимни анкети (по-точната дума е доноси), попълнени от неясно как подбрани български журналисти.
Достатъчно е само да споменем, че според същите Украйна е с по-свободни медии от България. Украйна, в която ежегодно има близо 100 случая на насилие спрямо журналисти. Поставянето ни в една рискова група с Турция, в която убиват журналисти за мненията им, а стотици други са в затвора, не заслужава дори коментар…
Разбира се, има и редица други класации, в които България се нарежда сред първите 40 страни в света (от общо 162 държави) за 2019 г. на американския институт “Като”. Или изследванията на „Фрийдъмхаус“, както и официалните проучвания на „Евробарометър“, определящи страната ни като място, на което основни граждански права като свободата на изразяване и достъпът до информация са законово гарантирани.Но тези класации не получават почти никакъв отзвук в повечето от медиите ни.
Криминална активност на основните етнически групи при умишлените убийства (на 100 хиляди души)
Годината е 1994. 85-годишен старец е брутално завързан на кол, сложен над огъня. Умира в жестоки мъки. Добре прочетохте, 85-годишен старец, въртян като агне на шиш… Мястото е варненското село Кракра. Помните ли този случай? Не, нали?
Крайно ограничената обща култура на голяма част от извършилите битови убийства също води до ниска латентност. Данни от наказателни дела показват, че липсата на преценка води до отклоняване от първоначалния замисъл и до продължителни, мъчителни за пострадалите опити за използване на други средства. Поради объркването извършителите губят време и оставят следи, като по този начин улесняват разкриването на деянията (посоченият пример е: лице от ромски произход извършва убийство на възрастна жена от селото, в което живее. Извършителят е с много ниска култура и без образование, което допринася за избор на неподходящо средство – оголен електрически кабел на нощна лампа. Неуспешните опити жертвата да бъде умъртвена чрез ток продължават с часове, докато накрая престъпникът успява да я удуши с дреха.)“
Една от ключовите разлики между престъпността сред българите и циганите е съществената роля, която играе семейството.
Семействата на маргинализираните групи умишлено насърчават участието на децата си в организирана престъпна дейност. Става дума за цели кланове, специализирани в различни криминални дейности – грабежи, телефони измами, незаконна сеч, сводничество…
Много висока е именно младежката престъпност сред този етнос, а възрастовата граница непрекъснато пада. А и как да е иначе, когато децата израстват сред хора, за които агресията, лъжите и бруталността са модел на поведение, по който ги възпитават.
Сред основните социални фактори битовата криминална престъпност да се етнизирана (защото тя е етнизирана, колкото и да се опитват някои заинтересовани да твърдят обратното), е културата.
В съчетание с висока емоционалност и първичната възбудимост, това води до необратими последствия. Разбира се, дългогодишното бездействие и прекалената мудност на държавните институции е отделна и много дълга тема, която заслужава сериозен анализ. И не се ограничава до това или онова правителство, нито само до една или друга партия. Но поведението на отговорните институции е такова не само поради тромави процедури.
Стотиците нароили се след 90-та година НПО-та, успешно усвоили милиони за интеграция на обсъжданата в този материал малцинствена група, а в действителност постигнали една кръгла и заплашваща да помете всичко живо нула, умишлено се противопоставят на необходимостта държавата да предприеме по-твърди и категорични мерки спрямо въпросния етнос. Мерки, еквивалентни на престъпленията им.
Няма как да не се говори за етническата приндалежност на извършителите, напротив, трябва да се говори за нея! Защото това е ключово за овладяването на проблема, в противен случай просто си говорим за някакви престъпления, извършени от някакви жители на България.
Престъпления, които уж са случайни, инцидентни и неминуеми. Така никога няма да се стигне до първопричините, нито ще постигнем съществена промяна. Все пак, навсякъде по света се извършват престъпления, няма как да изчезнат напълно, нали така?
Поне такава е логиката на хилядите нароили се защитници на циганите – кои сериозно подплатени с финансов стимул, кои просто търсещи двеминутна слава, които с разни ментални увреждания.
Проблемът с циганите и престъпленията, извършени от тях, е много сериозен. Преплитат се култура, нрави, безнаказаност, много пари, НПО-та, политика…
С магическа пръчка няма да бъде решено нищо, убедихме се през изминалите тридесет години. С милионите, предназначени за интеграция на малцинството, които милиони попаднаха в определени ръце, също не се реши нищо.
Образование – да, има опити в тази посока, макар и трудни, макар и с приобщаване насила. Но как да поиска да излезе от гетото някой, който няма необходимото развитие на психологическо ниво.
Ядене, спане, размножаване, възможност за лесна и бърза печалба – разбирайте кражба, възможност за лесно и бързо задоволяване на нагона – разбирайте изнасилване, възможност да утоляване на първичното – разбирайте убийство…
Опитните криминалисти извеждат и две основни тенденции. Първата е, че спада възрастта при извършителите на подобни престъпления. 18-25 годишните са в пъти повече в сравнение с предишни години.
Другата тенденция, запазваща се през годините, е много ниската обща култура и образование на извършителите.
Битовата престъпност и институциите
Откакто Иван Гешев стана главен прокурор медиите редовно отразяват осезателно зачестилите акции срещу битовата престъпност, неговите изказвания, както и срещите му с пострадалите. Поне привидно, има опит този проблем да се адресира. Проблем, който една креслива, макар и малобройна, Facebook групичка от инфлуенсъри (известни с това, че не са известни с друго) определя като „кокошкарски изпълнения“, „дребни битови дрязги“ и „несъществени престъпления“.
Всъщност хиляди старци, а и не само, са подложени на ежедневен геноцид от любимия етнос на същите тези най-вресливи популярни лица в социалните мрежи. Обсъжданите действия на главния прокурор вероятно са извършени за набиране на симпатии и популярност в обществото.
Важното е, че всички потърпевши виждат нещо, което отдавна не се беше случвало. Някъде там горе, сред най-високите позиции в държавата, на която те са отдали целия си съзнателен живот, а тя, държавата, не е съумяла да ги опази, заета в опазване на правата на най-важния етнос, от който просто по една случайност са и извършителите на тези престъпления, някой най-накрая ги забеляза. И докато е ежедневие да четем за изнасилени, пребити и убити от цигани, приоритет на обикновения човек няма как да са борбите между олигарсите.
Защото обикновеният човек се забавлява с вицове, мемета и истории за този или онзи мастит бизнесмен, тази или онази успешно реализирана любовница на крупен магнат, барабар с роднините и до девето коляно, но обикновеният човек вижда тези хора само по телевизията.
Нека е елементарен обикновеният човек, както много пъти са го определяли същите популярни лица, нека е простоват, нека е някаква си незначителна единица на тази територия (както същите с нескрито презрение обичат да наричат България).
И докато не поставим в определени разумни рамки битовата престъпност, особено касаещата възрастните хора и не се справим с чувството на безнаказаност на етноса, който е виновен за почти 100% от същата тази престъпност, обикновеният човек ще е зает с оцеляването си, а борбите на върха, източените банки и грабежите за милиони ще останат на заден план за обикновения човечец.
Това е същият обикновен човечец, който често е определян като тъп, идиот, прост, българин (да си българин е обидно, ако не знаете), глупак, смешник. Същият, за чийто глас се борят всички партии, а някои се и чудят защо той никога не си дава гласа за тях…
*Заглавието е на Флагман.бг, тексът на conservative.bg
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
кокошкаря и изнасилвача до политика и олигарха.
По официални данни на ден се регистрират десетки битови престъпления, но от тях се отсяват най-пикантните (за етноса), за да може да се насочи омразата и да се избиват комплекси. Това сигурно ще бъде изтрито, защото истината боли, но поне някой ще го е прочел.