Как кадрува правителството и натиска ли оръжеен бос, тровен от руснаци

На 14 април президентът Румен Радев посети завод за производство на оръжия край Трявна, собственост на дружеството „Емко“ на бизнесмена Емилиян Гебрев. Последният стана световно известен, след като според разследване на наши и чужди служби е бил тровен от руски специални агенти по подобие на случая "Скрипал". В Трявна представител на предприятието обвини икономическия министър Емил Караниколов, че нарочно не дава отговор на заявка за износ на произведена продукция, което е продължение на тенденциозно отношение към „Емко“. Това можело да остави стотици работници на улицата и то в кризисна ситуация. На 22 април „Флагман“ изпрати въпроси по темата до икономическото министерство, но отговор оттам няма до ден днешен. Затова на брифинга в Министерски съвет в петък попитахме Караниколов какво се случва с казуса. Повдигнахме и въпрос към вицепремиера Томислав Дончев за начина на кадруване в държавата. Той обаче прехвърли и тази тема към икономическия министър.

Ето какво попитахме и как отговориха представителите на правителството:

- Г-н Караниколов, по отношение на военния завод в Трявна, на 22 април съм Ви задал въпрос през пресцентъра. Все още нямам отговор. Каква е причината, нещо притеснява ли Ви?

- Ще проверя. Извинявам се, по принцип не би трябвало, но наистина ще проверя, не мога да ви кажа.

- Моля дайте ясен отговор, защото от завода искат от Вас „да“ или „не“, за да продължат процедурата. Вие ги оставяте във висящо положение. Каква е причината?

- Към момента реалното състояние на сделката е, че тя е разрешена, след като в Междуведомствената комисия е получен протокол от проверката на определена институция, която извършва този вид проверки и същата не е констатирала твърдения, които могат да доведат до спиране на тази сделка. Т.е. сделката е разрешена.

- Разрешена ли е? Защото миналата седмица Емилиян Гебрев каза, че все още е във висящо положение.

- Още един път повтарям – след извършена проверка, която компанията „Емко“ знае от кой е извършена, защото те са осигурили достъпа, има протокол, който е входиран и вследствие на този протокол сделката е разрешена.

- Имам въпрос и към г-н Дончев за кадруването в органите. Виждаме в Българската банка за развитие (ББР) какви проблеми има, както и в Държавната комисия по хазарта. Назначават се някакви хора, случват се някакви неща – отстраняват се и никой не носи отговорност за назначенията. Предвиждат ли се някакви промени в механизма за назначаване – конкурси или нещо подобно, защото се създава впечатление, че се поставят хора, спуснати неясно от кого, извинявам се за израза?

- (Дончев:) Бих могъл да коментирам темата, но в случая поради неговото желание ще делегирам правото на колегата Караниколов да отговори.

- (Караниколов:) Благодаря за въпроса! Както знаете, преди коронавируса България активно работеше за приемната (към Еврозоната – б.а.), и сега продължава да работи. Но ние много активно работехме и за членство в ОИСР. Това беше едно от задължителните изисквания, за да може България да подаде документи за даване на дата за започване на преговори. Ние го направихме и тогава, ако си спомняте, беше приет и Законът за публичните предприятия. Съответно той имаше подзаконови нормативни актове, където сроковете съвсем скоро изтичат, като правилници, наредби... В този закон е уредено как оттук нататък ще бъдат назначавани, освобождавани бордовете – те ще бъдат с мандати. Т.е. ще помоля да видите този закон, той вече е приет и от Народното събрание. Подзаконовите нормативни актове са излезли и правилникът мисля, че е излязъл или остават още няколко дни. Което означава, че оттук нататък трябва да се правят във всички държавни дружества конкурси. Има си процедури, които са одобрени от ОИСР – кой участва в комисиите. Ще ви помоля да се запознаете с този закон и от него ще видите оттук нататък - дори и да има назначен борд, трябва да се правят нови конкурси. Моля да се запознаете с нормативния акт.

- Аз го знам закона, но видяхме новите назначения в ББР – те се направиха по старите правила...

- И по съгласуване с ОИСР, ББР не е предмет на този закон. Веднага ви казвам защо – защото банковите институции, моля да обърнете внимание, се контролират по други механизми, включително и от международни институции.

- Защото ББР специално отпадна от закона, спомняме си тази поправка.

- Аз току-що Ви обясних. Има друг регулатор за банките и той не може да бъде държавен.

- (Дончев прекъсва спора:) Уважаеми колеги, бих ви призовал за нарочна, отделна дискусия по темата, защото това няма пряка връзка с темата на днешния брифинг. Имаме огромно желание да отговорим на всички. Молбата ми е все пак да не превръщаме жанра в безкраен.

Коментар от автора: Законът за публичните предприятия очевидно се отнася за предприятията, а не за контролните органи на държавата, каквато е, например, споменатата Комисия по хазарта. Регулациите пък, свързани с банките, едва ли обхващат и назначенията в управителните им тела. Освен това ББР е държавна квазибанка, която е създадена с цел подпомагане на малкия и средния бизнес. Т.е. тя можеше да остане под обхвата на закона, ако това не бе отпаднало на второ четене в парламента след предложение на депутата от „Атака“ Десислав Чуколов и въпреки критики в пресата и отпора на народни представители от БСП.