Как извънредното положение превърна България от парламентарна в телевизионна република
Флагман.бг представя част от месечния доклад на Института за стратегии и анализи. Заключенията са изключително интересни и засягат динамичните политически процеси през април.
Април беше първият месец, в която България изцяло живя в извънредно положение. Това бе и времето, когато европейските държави стартираха дебат за разхлабване на мерките за социална дистанция и ограничения в придвижването. Дори в епоха на глобална дигитална свързаност социалната изолация се оказа явление, несъвместимо със съвременния свят.Основният въпрос на обществено-политическия дебат претърпя корекция – от мерки за социална дистанция до как ще живеем с новия вирус и кога да чакаме създаването на ваксина.
В употреба влезе понятието „нова нормалност“ (Педро Санчес). Светът ще се връща към нормалността, но това ще бъде друга нормалност на съвместен живот с вируса до неговото медицинско обезоръжаване.
България не влезе в негативен сценарий, при който жертвите се увеличават стремително и здравната система рухва. Страната ни реагира навреме и се подготви за кризата. Преценката на Борисов бе много точна в тази посока.Сплотяването около рестриктивните мерки бе отчетливо през втората половина на март, но са налице признаци на умора в обществото.
Въпреки все още високите нива на страх, повечето българи не биха желали удължаване на извънредното положение след средата на май (Галъп).
Заради особеностите на кризата (рискове, начин на разпространение) началото на извънредното положение се радваше на безпрецедентен обществен и политически консенсус, който започна да се разпада в неговия край.
Основната причина е в политиката "проба-грешка", което в конкретната обстановка бе в полезрението на цялото общество и прави скриването невъзможно.
Правителството знаеше как да влезе в извънредното положение, но не знае как да излезе. Излизането е основният въпрос сега пред изпълнителната власт.
Здравето остана приоритет, но се засилиха тревогите за загубата на пари и социален статус. Сондаж от средата на април показа, че 46% не издържат или биха издържали още месец (АФИС). Срокът изтича в средата на май.
Правителството изпуска шансовете за траен рестарт в доверието, които се отвориха през март с бързото въвеждане на мерките. Доверието, което отчитат социолозите сега, е кризисно и ситуационно.
Коефициентът на разпространение на вируса, който показва колко човека заразява един вирусоносител, трябва да е водещото при решението на българските политици. Немски вирусолози изчисляват, че при коефициент 1, рискът от италиански сценарий е реален. Информацията за този коефициент у нас се появява спорадично и последно бе 1,4.
Основният инструмент за овладяване на кризата е масовото тестване. По този най-важен показател България закъсня и е на последно място в Европейския съюз и региона.
Добрата новина е, че у нас има най-ниска заболеваемост от COVID-19 в ЕС по показателя заразени на 100 000 души. По показателя смъртност на 100 000 души страната ни е на 3-то място след Словакия и Латвия.
Правителството попадна в собствения си капан да се харесва максимално на всички. В края на месеца, когато други държави след строга карантина отпускат мерките, у нас случаите на заразените се увеличават. Регистрираме първото разминаване между премиера и Щаба за прилагането на мерките (отварянето на парковете).
Мерките за социално дистанциране бяха адекватни на ситуацията. Без пътна карта за излизане от кризата обаче те станаха непосилна тежест, включително от психологическа гледна точка.
Извънредното положение превърна България от парламентарна в телевизионна република.
Най-честото послание на премиера през месеца бе: „Целта е да ви запазя живи и здрави, нищо друго няма важно в момента.“Той постоянно е в движение, демонстрира активност, изпраща и посланията „действам“, „държа всичко под контрол“.
Борисов измисли собствен политически фолклор с джипката, „мазнинката“, постоянни пресконференции по всички въпроси. Джипката стана институция, докато конституционните институции се изпразваха от съдържание.
Според социологията Борисов генерира невиждана за себе си подкрепа, която не бе получавал повече от десетилетие. Не бива да се забравя обаче, че това е изцяло кризисен рефлекс.
След много силен старт Националният оперативен щаб започна да прави комуникационни грешки. Яркият пример бе извънредният брифинг преди полунощ, за да се опровергае невярна информация от социалните мрежи. Появи се понятието „брифингатура“ (хибрид между брифинг и диктатура).
В професионалните среди лидер на опозицията срещу щаба се очерта доц. Мангъров. Той има медиен излаз, хората го разпознават, има и немалко поддръжници.
Парламентът беше неглижиран от управляващите.
Проваленото изслушване на Борисов (21 април) бе лош индикатор за посоката на демократичните процеси. На практика бе суспендирана Конституцията, според която Народното събрание упражнява парламентарен контрол, а министрите са длъжни да отговарят.
Пресконференции, било то и извънредни, не могат да бъдат ерзац на парламента. На 28 април при повторно свикване на парламента, този път успешно, премиерът даде стегнат отчет.
Депутатите от всички парламентарни групи демонстрираха солидарност в кризата, като се лишиха изцяло от заплати. В същото време е налице крайност, която игнорира допускането, че „политиците живеят само от заплати“ (по израза на президента Радев).
Президент и премиер минаха в старото положение на тотална конфронтация и мерене на его. От сблъсъка Радев-Борисов отсъства рационалният елемент.
За първи път от появата на Радев в политиката, Борисов го изпревари по рейтинг (Галъп, Сова Харис). Серия от социологически проучвания показаха, че рейтингът му върви надолу.Президентът поставя акцентите там, където изпълнителната власт показва слабост – хаотична комуникационна стратегия, неубедителни икономически мерки, липса на достатъчно прозрачност. Гледната му точка отчита ветрило от настоящи и бъдещи проблеми.
Главният прокурор имаше плътна публичност. Иван Гешев натрупа точки със задържането на биячите на журналиста Слави Ангелов. Снимките на ултрасите (татуировки, мускули) бяха красноречеви, посланието на Гешев - ясно: „Мутренските времена свършиха“.Държавното обвинение показа характер и в случая с убийството на Милен Цветков и преформулираното обвинение, което предвижда от 15 до 20 години затвор.
Криза в партия ГЕРБ донесе депутатът Лъчезар Иванов – оказа се, че синът му е един от спътниците в джипа-убиец, отнел брутално живота на журналиста. Към нито един друг човек в ГЕРБ Борисов не е проявявал по-голяма толерантност. Явно любимецът му в партията се казва Лъчезар Иванов.
С осуетяването на изслушването на премиера Борисов (21 април) парламентарната група на ГЕРБ демонстрира отказ от парламентаризъм. Депутатите не се регистрираха в зала, което е прийом на опозицията и в никакъв случай на управляващи. Управляващи да не се регистрират в зала, за да провалят заседание, е феномен.
ДПС успя да се впише в положителния контекст на коронакризата. На видимо ниво дневният ред се припокри с националните приоритети.
За първи път от години на преден план излезе депутатът Делян Пеевски, който концентрира цялата партийна активност върху и около себе си. Той разгърна широкомащабна благотворителна кампания с обхват не само в България, но и в Северна Македония.
С приближаването на парламентарните избори и края на кризата партиите от патриотичния сегмент ще търсят всякакъв начин да изпъкват, защото се стопиха в сянката на Борисов.
Слави Трифонов рязко втвърди опозиционния тон. За първи път категорично обяви, че ще участва в предстоящите парламентарни избори. Атаките му срещу Борисов са остри и персонални. Продължаваме да смятаме, е шоуменът не може да бъде полиическа алтернатива.
Трагедията с журналиста Милен Цветков бе съпреживяна във всеки български дом. Случилото се бе наречено „убийство“, „екзекуция“, „атентат“.
Властта реагира ситуационно и рутинно, като обеща по-високи наказания.
Гражданското търпение стигна своя праг. Трябва рестарт на цялата система, контрол (видеокамери, дронове), който изключва субективния фактор и правоприлагане.
България се закова на 111-то място по свобода на медиите. Снимката на Милен Цветков с маска на лицето и послание „Маските не са за да ви пазят, а за да мълчите“ стана слоган на цяла фейсбук-кампания.
На фона на неясната прогноза за разпространението на вируса и ефектите върху икономиката, очертаващото се ново противопоставяне между Китай и САЩ в дебата кой носи вина за пандемията, допълнително ще влоши условията за развитието на световната икономика. Заплахата за въвеждане на нови санкции срещу Китай от страна на САЩ вече събудиха недоволство в азиатските страни, които са силно обвързани с китайската икономика. Освен револвиращи икономически спадове, пандемията ще преначертае структурата на световната икономика към повече национална икономика.
Промяна настъпва и в икономическите отношения между Китай и ЕС. ЕС насърчава своите държави-членки да въведат политики, които да ограничат зависимостта от китайски внос.
Свиването на заетостта не само в забранените за дейност сектори, но и в останалите, показва, че кризата няма да е секторно локализирана, а повсеместна.
Въпросът с изолацията на гражданите не е свързан само с дисциплината, но и с възможността да се изолираш. Данните на Евростат от април показват, че 41,6% от населението в България живее в пренаселени домакинства, които не позволяват самоизолиране. В Нидерландия този процент е едва 4,1%.
В края на април мерките в икономическата област изглеждат по-скоро обещание за мерки, отколкото реално финансиране, получено от целевите групи; рестриктивни и ограничителни условия, които намаляват броя на допустимите кандидати, тежки административни процедури, трудно реализуеми при ограничения капацитет на администрацията.
Въпреки внушителния размер на обявените мерки, 89% от предвидените суми са под формата на кредити, до които по-голямата част от фирмите и гражданите няма да имат достъп поради вече висока задлъжнялост, включително към бюджета.
Докато всички агенции повтарят, че предприетите мерки от правителствата за възстановяване и насърчаване на икономиките ще са от ключово значение за ограничаване на икономическата криза, в България все още няма ясна пътна карта и стратегия както за най-засегнатите сектори, така и на икономиката като цяло.
Коронакризата затвърди водещата роля на Германия в Европа. Германия най-добре се справя с мениджмънта на безпрецедентното предизвикателство – високо организирана страна, с отлична здравна система, с бързи и адекватни икономически мерки. Европейският съюз е на кръстопът, а накъде ще поеме ЕС зависи от Берлин и развитието на политическите процеси вътре в страната. Два ключови политически въпроса търсят решение – кой ще е лидер на ХДС и кой ще е кандидат за канцлер на коалицията ХДС/ХСС.
Мащабът на заразата в САЩ разклати позициите на Доналд Тръмп. Американският президент е единственият от големите световни лидери, който не можа да намери верния тон по отношение на коронакризата – и в тайминга, и в мерките.
През месеца бе съобщено, че в Китай са започнали практически изпитания на новата китайска криптовалута. Окончателното й име все още не е определено, въпреки че в редица публикации новата китайска „криптовалута“ вече се нарича CBDC (China Bank Digital Currency).
В бъдеще портфейлът за криптовалутата може да замени паспорта на гражданите, давайки достъп до всички обществени услуги и дори възможността с него да се гласува.
Появата на масово работеща платежна система, основана единствено на достъпа до обикновения Интернет, но без риск от блокиране на акаунти (както потребителски акаунти, така и банкови кореспондентски сметки в Централната банка) и напълно неконтролирана от Вашингтон, би променила цялата сегашна глобална ситуация.
Почти сигурно е, че американските власти ще ускорят разработването на практическо взаимноизгодно споразумение между Министерството на финансите на САЩ и Цукерберг за подобна трансформация на неговата „Libra“ в официална криптовалута на САЩ. Докато все още има възможност въвеждането й в обръщение да се извърши на базата на преобладаващия мащаб на доларовите транзакции в света и по този начин да бъде продължено световното господство в новите реалности.
Герберска подлога.
До момента данните сочат че около 20% от заразените, постъпват в болницата в инфекциозните отделения.
За един ден са направени 1302 теста, като 53 дават положителен резултат, това са около 4%.
Ако това съотношение в проценти се отнася и за останалото население което не е тествано, това означава че на 7 млн население, имаме 280 хиляди заразени.
Ако 20% от заразените постъпят в инфекциозните отделения това са 56 000 човека.
Лошото в случая е че България разполага само с 2063 легла за интензивно инфекциозно лечение и само с 1463 машини за обдишване.
Тук идва и другия проблем, че над 70% от заразените са от ромски произход като голяма част от тях нямат и здравно осигуряване, което ще рече ще държавата ще плаща лечението им, т.е. ние...народа. При един такъв сценарий, ромите ще напълнят инфекциозните отделения и ние ще им плащаме лечението, като в същото време нашите пари ще отидат за тях, а за нас българите място в болницата няма да има.
Сега всеки може да си даде сметка, дали настоящите мерки, които взима Мутафчийски и щаба са толкова репресивни и непосилни за населението, както се оплакват много от нас...?
Да, вируса го няма, ама единствено в твоята глава, както и голяма част от сивото ти вещество. Айде сипвай си ракията и почвай други теми че вече стана банално тва ващо!
Това за съжаление води до ограничаване на човешките права с цел запазване здравето и живота на хората. Дали мерките са били адекватни, времето ще покаже.
Тук нямам работа. Тръгвам си!
Те ГЕРБ и без мен са си свършили работата!