Коронавирусът може да застраши властта на Путин

Пътят на пандемията от коронавирус в Русия е подобен на този в други страни: отричането отстъпва място на страха, дори на отчаянието. Covid-19 изостри напрежението и разкри политически и икономически уязвимости, тествайки силата и легитимността на институциите, както и доверието в националното лидерство. В тази връзка пандемията едва ли би могла да дойде в по-лошо време за Кремъл, пише за Wall Street Journal Лион Ерън, директор на руските изследвания в American Enterprise Institute. 

Дните, в които самоуверената Русия изпращаше самолети с медицински материали за Италия, Сърбия и САЩ, сега изглеждат като далечно минало. Към 23 април в страната има около 58 000 потвърдени случая (увеличение от 5 000 за ден), от които 513 смъртни (дневен ръст от 57). В Америка имаше подобни цифри в края на март - близо 132 000 заразени и 1 165 мъртви.

Независимият руски медицински съюз „Алианс на лекарите” твърди, че правителството крие реалния брой инфекции, така че може би се задава по-лошо. Дори официални лица го казват. „Мога да ви кажа със сигурност, че още изобщо не сме достигнали пика [в случаите на Covid-19]“, заяви Сергей Собянин, кметът на Москва, където са повече от половината инфекции и смъртни случаи. "Ние сме в подножието на върха, дори не в средата."

Русия влезе в кризата в отслабено състояние. Най-дългата стагнация в съвременната й история - средно около 1% ръст на БВП между 2009 и 2019 г. - ерозира доходите. През третото тримесечие на 2019 г., по официални оценки, почти 18 милиона руснаци, или 12% от всички, бяха под линията на бедността, която тази година правителството определя на около 11 000 рубли на месец, или 146 долара. Повечето от бедните работеха. Руската държавна статистическа агенция Росстат съобщи миналата година, че 80% от домакинствата редовно не могат да закупят „минимален асортимент от стоки“, а 35% не могат да си позволят по два чифта обувки за всеки член на семейството.

Като допълнение към кризата е катастрофалната петролна ценова война със Саудитска арабия, в която Русия влезе в началото на март. Нито икономиката, нито рублата е вероятно да се възстановят скоро. През 2009 г., след финансовата криза, брутният вътрешен продукт на Русия се сви с почти 8% - най-големият срив сред Г-20 - и страната вероятно ще понесе най-голяма тежест при предстоящата глобална рецесия. Досега правителството обещава да отпусне на тези, „които спазват режима на самоизолация“ еднократна помощ от 4000 рубли (53 долара): половината сега и половината след премахването на карантината.

През следващите няколко месеца коронавирусната епидемия може да намали доходите с до 18%, като до 8 милиона руснаци могат да загубят работата си. Въпреки че тавана на обезщетенията за безработица бе вдигнат, той все още е само 12 130 рубли, или 161 долара. Най-малкото плащане е 1500 рубли, или малко под 20 долара. Дори тези просешки суми обаче не достигат до приблизително 25-40% от руснаците, особено в малките градове и провинцията, които са заети на пълно или непълно работно време в сивата икономика и по този начин нямат право на помощ. Като цяло, според руски експерт, десетки милиони хора ще се нуждаят от подкрепа.

Най-лошото от предсказанията на руските наблюдатели - „разрушаването на системата“ или дори „най-големият катаклизъм от 1917 г.“ - все още не е вероятно, поне в краткосрочен план. В руската политическа система има достатъчно устойчивост, а и хората са твърде заети с оцеляването си, за да излязат на улицата. Няма съмнение обаче, че това ще бъде най-тежкото предизвикателство, с което президентът Владимир Путин се е сблъсквал през своите 20 години на власт.

През 2019 г. рейтингът му на одобрение спадна близо до най-ниското ниво в царуването му, според независимия изследователски център Левада. През март неговата популярност беше само с няколко пункта над дъното от 61% от ноември 2013 г. - три месеца преди окупацията на Крим. Неговата арогантна самокороноваща реч на 10 март пред Думата, в която той подкрепи предложението на депутатите да „нулира“ предишните си четири президентски мандата, за да се кандидатира отново през 2024 г., веднага бе отразена от почти половината от анкетираните руснаци. Социологическите проучвания установиха, че 46% не искат да го виждат в Кремъл след изтичането на настоящия му мандат.

След като каза на губернаторите на провинциите да направят най-доброто, на което са способни, но не им отстъпи нито правомощия, нито ресурси, за да постигнат много, Путин напусна Москва. Това неминуемо ще задълбочи усещането на народа, че е изоставен, както и неговото негодувание. Избраното от Путин убежище - бившата дача на Сталин покрай град Валдай - напомня за бягството на съветския диктатор в друга дача след нацистката инвазия на 22 юни 1941 г.

Инструментите, които служиха толкова добре на Путин в предишни кризи - телевизионна пропаганда, подкупи за обществени лидери и политици, избирателна репресия и най-вече доверието на хората в неговия късмет - вероятно този път няма да бъдат толкова ефективни. Сега само около половината руснаци вярват на контролираната от държавата телевизия, спрямо почти 80% през 2009 г. Дори ако Путин преодолее дългогодишното си нежелание да бръкне във валутните резерви на Русия и Фонда за благосъстояние, може да се окаже, че няма достатъчно злато, долари, евро и юани в хазната, за да се подпомогнат руснаците през кризата и да не се позволи на икономиката да навлезе в дълбока рецесия. Най-важното е, че само 35% от руснаците гледат на Путин като на националния лидер с най-голямо доверие, показва проучване, проведено през януари от Левада.

Репресията остава опция, но за първи път основни привърженици на президента могат да му обърнат гръб. По думите на водещия политически икономист Евгений Гонтмахер, те могат „скоро да бъдат тласнати към отчаяние“ поради липсата на пари дори за основни нужди. Насилието може да доведе до национална криза и дори 340-хилядната национална гвардия, която Путин сформира преди четири години от редиците на полицията и МВР, може да има проблеми с възстановяването на реда.

Путин вероятно ще спаси себе си и своя режим. Гневът обаче ще продължи да къкри и вероятно ще се надигне отново през 2024 г., когато руснаците ще трябва да участват в предизборен фарс, за да му придадат легитимност. Covid-19 може да не унищожи скоро президентството на Путин, но поставя бомба със закъснител под него.