Бургас плаче за неповторимия Пейо Пантелеев - той живя и твори тихо, снощи така си отиде
Бургазлии загубиха големия Пейо Пантелеев, който живя и твори тихо, а снощи си отиде от този свят със същото спокойствие и тих порив към свободата на зеления път и зеления фар, които се преплитат като лайтмотив в поезията му. Днес хилядите почитатели, които го обичаха и показваха възхищението си към него, са съкрушени, те дори няма да могат да се поклонят за последно пред тленните му останки заради пандемията от коронавирус и извънредното положение. По тази причина от Община Бургас са поставили портрет на поета до Часовника, където всеки от нас може да постави цвете, с което да почете памета на Пейо Пантелеев. Именно невъзможността да изпратим поета, който е сравним по талант единствено с творци от ранга на обичания Христо Фотев, може би пренесе скръбта в социалните мрежи, където десетки публикуваха постове в памет на големия поет, актьор, режисьор, художник, мим, откривател на таланти. Бивш баскетболист. Многобройни и многолики са превъплъщенията му.
През 2019 г. по време на конкурса "Бургас и морето" Пейо Пантелеев взе награда за най-добър текст. Тогава той отново показа характерното си чувство за хумор и самоирония. Силно изненадан, когато текстът му за песента "Дано да си простиш" по музика и аранжимент на Георги Милтиядов, изпълнена от Пени Ставрева, бе отличен с наградата. Тогава Пейо Пантелеев се обърна към публиката: "Бях сигурен, че наградата ще отиде за стихотворението на големия Христо Фотев, но пък си казах, Христо ти си получил всички награди, защо тази да не отиде при мен".
Пейо Пантелеев е роден на 3 май 1945 г. в Бургас. Три десетилетия той е на сцената на бургаския куклен театър. Основава първото в страната студио „Пантомима“, заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов. Режисира театрални състави, пише детски пиеси и стихове. През февруари Бургас го аплодира за последно в залата на Операта. Над 120 певци и музиканти се включиха в спектакъла „Музиката продължава…“ по повод 75-годишнината на поета. Кметът Димитър Николов му връчи престижния почетен знак на Общината - "Ключа от Кулата на Бургас": Тогава Пейо Пантелеев сподели: "Това, което съм мечтал да стане в България за пръв път, го подуших в Бургас."
Още от снощи съболезнованията и скръбта по Пейо Пантелеев изпълниха социалните мрежи.
Тони Димитрова, която до последно бе заедно с него и пееше песните му с огромна любов, сподели: "Ти оставаш в песните, в красивите думи, с които ги облече, направи пейзажа на душите и чувствата красив, искрен, макар и тъжен! По начин, който само ти можеше! Толкова беше бургазлия, че художникът направил емблемата на “Бургас и морето”, сигурна съм, е рисувал тебе! Беше актьор, поет, художник, беше голям мъж с детска душа! И затова оставяш след себе си искреност и обич! Благодаря ти, че направи света по-красив! Винаги ще те обичам! Светъл път на добрата ти душа!"
***
РОЖДЕСТВО
На Ваня
Звън дочух — далечен звън,
звън — внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери.
Прошепна хор — във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица.
И нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...
Глас забравен — нощен глас —
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен —
с душата на сираче!
Забравих страх, усетих Бог —
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря —
аз в себе си се върнах...
Пейо Пантелеев
Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда. Звезда искрометна и млада стопи се за миг в нощта, без следа. Прекъсна дъха ми, когато отмина, затичах се бързо, с ръце да я стигна, но сякаш от мен избяга, дивна и свидна. Все питам: "Чия съдба нейде отнесе?" И оттогава тъгувам и викам: "Къде си? Къде си, звезда?" Безкрайно далечна и земна остави във мен следа, в мен следа. Под тебе ще тръгна, светът ще обгърна, ще бродя безсънна, в нощта да те върна. Защо ли избяга, дивна и свидна? Къде си? Чия съдба нейде отнесе...