Накланя ли коронавирусът везната към тоталитаризъм в България

Не всеки е с равен старт във време на криза, особено когато става въпрос за здравето на хората. И не всеки, със собствения си труд, може да постигне желаното от него, когато пазарът на труда е пред тотален колапс. Това е парадоксът на нашия цайтгайст, тъй като тази основна максима на капитализма привидно бе разрушена от пандемията с коронавируса, особено в България, след като на 13 март бе обявено извънредното положение.

Логично е да следва промяна и тя вероятно няма да бъде плавна, а рязка и вещаеща разместване в най-горните политически пластове. Просто за много кратко време в обществото се натрупа експлозивна доза недоволство, която няма как за пореден път да бъде притаена и трябва да бъде излята някъде. Този процес ще бъде продиктуван не само от въведените мерки, но и от страничния им ефект – прогнозираното съсипване на бизнеса и икономиката на страната в идните години. А цялата вълна на недоволство ще бъде рязко политизирана в началото на лятото.

Много е вероятно кризата заради коронавируса да подейства като катализатор за промяна на политическото статукво или поне за неговoтo пренареждане. Макар и на този етап мерките против разпространението на заразата да изглеждат ефективни, те имат немалко противници – предимно представители на малкия и среден бизнес, които се чувстват онеправдани.

Те са разочаровани от подкрепата на правителството в чрез системата „60/40”, която на този етап изглеждаше неефикасна и огромна маса от хора се изреди в рамките на две седмици през Бюрото по труда. Ако изхождаме от предположението, че именно тези представители на бизнеса са икономическият двигател на страната, то това значи, че има „повреда” в цялостната система, която неизбежно ще се отрази върху предстоящите през 2021 г. избори.

Недоволни от мерките са и обикновените граждани – дали от неразбиране, че всичко се прави за тяхно добро, дали от недоверие към властта и пандемията – това е без значение. Те са на мнение, че директивите на Националния щаб са прекалено рестриктивни и са твърде преувеличени предвид сравнително малкия брой заболели в страната. Изказаха се и коментари, според които за обявяването на грипна епидемия, да речем, в Бургаска област са необходими над 450 заболели за седмица, докато при общо 31 случая за страната на 13 март, бе обявено нечуваното до този момент извънредно положение, което въведе строги правила и затвори кръчми, ресторанти и барове, както и ограничи свободното придвижване на гражданите, нарушението на което е наказуемо с неоправдано големи глоби.

В същото време наблюденията от последния месец са, че дори смели защитници на капитализма и свободния му пазар започнаха да „пеят друга песен”. Първоначално свободният пазар с маските се „изроди” по смисъла на дивия капитализъм и цената на това евтино предпазно средство в аптеките и „на черно” скочи до невиждани висоти в рамките на седмица в началото на март. Това доведе до намеса на държавата в конкретния отрасъл, като в контрола на уж „свободната” цената се намеси полицията и една редица други държавни органи, просто защото се системата работи така, че когато има търсене и малко предлагане – цената скача, което в условията на криза е недопустимо.

В очите на мнозина мерките към този момент и начинът, по който държавата „взе нещата в свои ръце”, напомнят много тоталитарния режим на управление, а удължаването на безпрецедентно извънредното положение до 13 май с цял 1 месец определено не помага за туширане на създалото се напрежение. Изведнъж обаче от устите и от клавиатурите на най-големите „капиталисти” и противници на държавната намеса в бизнеса, се появи зов за подкрепа от правителството, от бюджета. Недоволни от 1500 лв. безлихвен кредит, мнозина представители на целия спектър в т.нар. илюзорна „средна класа” поискаха повече и по равно за всички, цитирайки Канада, където лявото правителство отпусна по 4000 канадски долара на месец в продължение на 4 месеца за всички останали без работа заради пандемията.

Може да се поспори дали в България лявото и дясното, либералите и консерваторите, се отличават толкова драстично, колкото в други страни или просто са размити до неузнаваемост политически понятия. Но едно друго нещо е съвсем ясно – тези, които се опитват да прокарат отново идеята на социализма, било то у нас или по света, ще дадат всичко от себе си да използват кризата и инерцията на общественото недоволство за своя изгода. А резултатите от това са напълно непредвидими.