Как поколението на незнаещите създаде коронавируса

Не, това няма да е поредната конспиративна статия, която ще прочетете – че някой е пуснал нещо някъде, зa да убие малко хора, според плана на големи бизнесмени, които   стоят някъде в сянка… Въпреки това, някой създаде този вирус. Не физически, а виртуално. Даде му име, лице, симптоми, създаде страх от него, разпространи го до места, до които той самият още не беше стигнал… Направи го част от ежедневието ни и го намести на първите страници на всички медии. Изведе го на преден план в нашите фийдове. Направи го основна тема на всяка маса.

Светът преживява безпрецедентни мерки. Действия на правителства и власти, които досега не са вземани в историята. Много хора са против тези мерки. Повечето обаче ги приемат за адекватни и ги спазват чинно.

Нещо обаче не е наред. И ще ви обясня какво – реакцията на обществото.

Но нали същото това общество е било изправено и пред други кризи, включително и такива като аварията в Чернобил, например. Какво сега е по-различно?

Отговорът е колкото прост, толкова и сложен – социалните мрежи.

Това е първата истинска криза, която се разгръща във време,  когато социалните мрежи са част от ежедневието ни. Ако се върнете назад, най-голямата пандемия е била през 2009-та година. Тогава социалните мрежи съществуваха, но малцина все още имаха мобилни телефони. Интернет, макар и вече развит, не беше водеща медия. Десет години по-късно всичко е различно – новините са в телефоните ни. Социалните мрежи са с поне 10 повече. Медиите се съревновават за вниманието на читателите си по всички дигитални канали, докато печатните медии,  ако не са фалирали още, са се свили до минимум, колкото да ги има. За престиж. 

Само за последните няколко месеца ние станахме свидетели на няколко безпрецедентни събития, отразявани с гръмки заглавия. Бразилия – “Белите дробове на Земята горят”; Австралия – безпрецедентни пожари опустошиха територия колкото цяла Европа; Грета Тунберг реализира мултимилионни протести по целия свят, за да обясни на хората, че краят на цивилизацията ни е започнал; Трета световна война чука на вратата ни, след като САЩ и Иран си размениха малко изстрели…

На локално ниво се случваха не по-малко крайни събития – половината европейски управници бяха обявени за нацисти, фашисти и  диктатори. Изведнъж личните данни станаха тема табу и се приеха драконовски мерки за опазването им.

Какво е общото между всичко това? Общото са отново  социалните мрежи.

Живеейки в сапунения мехур на социалните мрежи и затворената група от приятели и последователи,  хората често губят връзка с реалността. Историята става някаква абстракция, бъдещето се пречупва през призмата на екрана, а настоящето е сякаш само това,  което е годно за споделяне, харесване, публикуване или коментиране.. Животът в тази алтернативна дигитална реалност направи така, че хората да преекспонират всичко. Всеки обича всеки безкрайно много, особено на рождени дни. Няма ден без някой да изрази любовта си към света, Вселената  или просто приятелите. Други пък демонстрират щастие, трети сякаш ядат по 200 пъти на ден и снимат кафето, книгата си, котката или тялото си в странни пози, отнемащи часове, за да хванат правилния ракурс. Преекспонирането стана част от живота на всеки в последните години, но това помени и друго.

Промени реакциите към реалността. Хората започнаха да коментират всяко решение на властта,  всяка мярка на някой бизнес, всяко действие, реклама, лого, визия, изказване, грешка или дори лично мнение на никому непознати хора.

Но хората сме социални животни. Ние искаме да бъдем приети от другите и това е дълбоко залегнало в нашата животинска природа – да не се различаваме много от другите. Да сме част от цялото.

Вроденият ни конформизъм,  въоръжен с оръжието на социалните мрежи,  създадоха свят, в който се реагира пресилено на всичко. Умира човек в спешното – протестираме за некадърността на лекарите. Лекар спасява дете,  защото това му е работата – доброволци реновират цялата болница. Сега това се изразява с ръкопляскане по прозорците и балконите – за да сме част от общото.

Пресилено се реагира на различни теми – здравословен начин на живот, духовно израстване, жажда за свобода, желание да се смени властта, усещане за безсилие, усещане за беззаконие, екологични катастрофи… Основно теми, които са пряко  свързани с нашия живот.

Но защо правителствата реагираха така, ако това са само воплите на социалните мрежи?

Правителствата също се оказаха неподготвени. Не за пандемията. Те също станаха жертва на социалните мрежи така,  както и всички човеци по света. Интерактивни карти, които броят труповете по целия свят. Снимки на камиони с тела. “Не могат да смогнат да копаят умрелите – няма места”. Кадри с интубирани хора, живи включвания от лекари, снимки на медицински сестри със синини от маските. Трогателни снимки на бащи,  виждащи сгодената си внучка през прозорец, баба вижда за първи път внучето си в изолация. Да, това са нещата от живота и те бяха интересни за всички ни, но създадоха една сюрреалистична нотка на света около нас. Ние не го приемаме като това, което виждаме през прозореца и по улицата – ние го приемаме като онова от екрана. А то често е пресилено, преекспонирано. Напудрено,  за да ни даде това, от което имаме нужда. 

И все пак вирусът е истина…

Така е. Пандемия има и хора наистина умират ежедневно от нея. Спор в това изобщо няма, но също няма спор и в това, че светът е преживял подобни кризи и преди,  при това в много по-големи мащаби. При испанския грип загиналите са около 100 милиона. Само в Италия са починали над 600 000. Птичият и свинският грип и лудата крава,  които бяха сравнително скоро, бяха също сериозни като мащаб, но не бяха така силно отразени. Да, присъстваха в медиите, да, предизвикаха интерес, но нямаше нито интерактивни карти, нито възможност всеки човек да се изкаже по темата и да създаде усещане за страх и безсилие у поне 300-400 свои последователи.

Кризата с COVID-19 е естествен процес, който ще ни се случва периодично през определен период от време. Появява се нов вирус, за който нямаме имунитет  и ние като вид ще даваме жертви. Така е било още от зората на човечеството, така ще е и занапред. Ние трябва да сме готови за това.

А covid-19  днес е само 50% от проблема. Другите 50% са  хората, които всяха паника. Тези, които правят така, че да приемем един проблем, като нещо много по-страшно отколкото може изобщо да бъде.

Пригответе се

Това няма да свърши с корона вируса.  Поколението на неуките потребители въоръжени със социалните мрежи ще създава напрежение и в следващите години. Това  често са хора с образование, но неуки. Те смятат, че след като са завършили финанси, са експерти и по вирусология. След като са станали адвокати,  знаят всичко. След като са лекари, знаят най-добре кой закон е неправилен. След като са архитекти, разбират от екология. След като са програмисти, знаят как се строят сгради. Тези хора са по-опасни и от неграмотните, защото  могат да повлияят върху маса от потребители, които да им повярват, тъй като те са авторитети в областта си. А социалните мрежи правят така, че мнението им да започне да тежи и в други сфери, в които те са напълно неуки.

В това поколение добавяме и милениумите – вечно обидените, хора разчитащи предимно на емоции,  вместо на разум. Такива, които вярват, че е по-добре да живееш спрямо чувствата си, отколкото според разума си. Те също използват оръжието наречено социални мрежи.

Над 3 милиарда потребители в целия свят ежедневно оказват натиск – върху медиите, върху политиците, върху приятелите си, познатите си, роднините си… Така всички ние неусетно сме поставени в ситуация на страх, паника, агресия и недоволство.

Това няма да е краят. Това е само началото и все по-често човечеството ще реагира пресилено на всяка една дребна заплаха. Неща,  които нашите баби и дядовци са се изправяли с гордо вдигнати глави, днешното поколение ще бори с коментари и разярени иконки пред екрана. След което недоволно ще заспи,  притискано от страх, примесен с паник-атаки и собственото си усещане за безсмислие. И така до другия ден, когато ще се опита да осмисли деня си, борейки пожарите на другия край на света с коментари, лайкове и иконки…

Добре дошли в света 2.0

Автор:Александър Ненов за Trio.bg