Да бъда, а не да очаквам!

Настоящата статия е създадена по проект 785700—FID „Да изпълним невъзможните мечти“, финансиран по Програма „Права, равенство и гражданство (2014-2020)” на Европейския съюз, изпълняван в партньорство между Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет (координатор) - https://knowhowcentre.nbu.bg/ и Фондация "Проджекта" (партньор) - https://www.projecta-org.eu/

Как възникна идеята за проекта?

3 години назад във времето, по статистически данни на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Държавна агенция за Бежанците към МС (ДАБ към МС), през април 2017 г., в България има:

• 22 Дома за настаняване на деца, лишени от родителски грижи, където растат 603 деца на възраст между 7 и 18 г.;

• 17 Транзитни жилища, където растат 146 деца на възраст между 7 и 18 години, лишени от родителски грижи;

• 8 Бежански центъра, където растат 204 непридружени деца на мигранти на възраст между 14 и 17 годни с различна националност, главно от Сирия (9.8%), Афганистан (77.4%) и Ирак (6.37%).

Обобщено представено, към онзи момент има 953 деца в държавна грижа, от които всяка година около 180 напускат грижа – юноши на възраст 15 – 18 г.

Вземайки предвид цитираните данни, експертните екипи от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет (НХЦ-НБУ) и Фондация "Проджекта" идентифицираха 3 основни предизвикателства на национално ниво, които бяха засегнати чрез проекта, а именно:

• Идентифицирани нужди от изграждане на капацитет на професионалистите, работещи за и с деца, с права на деца и закрила на деца във връзка с осигуряването на релевантни, основни услуги (консултации) за напускащите държавна грижа с оглед създаване и реализиране на техните лични проекти за живота и прилагане на методи за справяне с враждебната или рискова обкръжаваща среда за подготовка на напускането на грижата преди навършване на съответната възраст;

• Осигуряването на подкрепа след напускане на грижата не е достатъчно. Идентифицирана бе необходимост от подобряване на достъпа на напускащите грижа до съществени услуги, като висше образование, професионално обучение и достъп до пазара на труда;

• Нямаше общ интегриран подход, по който да работят заедно различните релевантни заинтересовани страни, така че не бе достатъчно да има само „Публика“ и „Влияние“ на децата, напускащи грижата.

В тази връзка, при разработката на проекта бе приложен моделът на проф. Лаура Лънди за детско участие чрез осигуряване на „Пространство“, „Глас“, „Публика“ и „Влияние“.

Защо обединихме сили и експертиза за кандидатстване с проект директно пред Европейската Комисия?

Основната причина беше продиктувана от взаимо-допълняемостта на двата партньора – НХЦ, НБУ и Фондация „Проджекта“ с оглед мисията и целите на двете организации, насочени в една посока.

В тази връзка, базирайки се на основната експертиза, както и на изследванията на НХЦ по темата „Деинституционализация – случаят България“, за водещ партньор и координатор на проекта беше избран НБУ.

Фондация „Проджекта“ пък беше избрана за партньор, като юридическо лице в неправителствения сектор на Република България, действащо като нестопанска организация в обществена полза, която от създаването си през 2006 г. концентрира дейността си основно върху проекти с висока обществена значимост със социална насоченост предимно в сферата на работата с деца и младежи, вкл. различни уязвими групи, в т.ч. деца, лишени от родителски грижи, непридружени деца на мигранти, имигранти в различни полово-възрастови групи и др., както и проекти за повишаване на капацитета на различни целеви групи, в т.ч. професионалисти, работещи с бежанци и работещи с деца, лишени от родителски грижи; учители; студенти и младежи, също така проекти за повишаване на експертния капацитет на различни публични институции, както и такива свързани с опазване на биоразнообразието в защитени зони и местообитания. В подкрепа на партньорството бе взета предвид и мисията на Фондация „Проджекта“, която е да развива и подкрепя социално отговорно поведение сред структурите на гражданското общество като разработва и управлява проекти, свързани с изпълнението на дейности от високо обществено значение.

За асоциирани партньори по проекта бяха привлечени първоначално, при възникване на проектната идея 6 институции: ДАЗД, ДАБ, Агенция по заетостта (АЗ), Регионално сдружение на общините „Марица“, община Пловдив и община Стара Загора. Впоследствие, при изпълнение на проекта като асоциирани партньори бяха привлечени и: Агенция за социално подпомагане, Столична община, както и активно взеха участие екипите на 25 резидентни услуги.

По този начин беше сформирано устойчиво тристранно партньорство между академия (в лицето на НХЦ, НБУ), гражданско общество - НПО (в лицето на Фондация „Проджекта“) и национална и местна власт (в лицето на изброените асоциирани партньори).

От друга страна, партньорството беше сформирано и на база наличието на няколко общи възможности, използвани в проекта, а именно:

• НХЦ като представител на академията разполага с експерти със съответните компетенции и опит, необходими за разработката на двете Методологии по проекта;

• Наличен е разработен съществуващ Национален Координационен Механизъм (НКМ) на ДАЗД, който имаше възможност да бъде използван като база за създаване на 3-компонентна подкрепяща мрежа за напускащите грижа чрез включване на всички релевантни заинтересовани страни и съвместната им работа;

• Наличен бе създаден Хъб за закрила на децата за Юго-Източна Европа (НБУ чрез НХЦ е местен партньор по проекта за създаване на Хъб-а), който има общо 3146 членове и 322 академични членове от различни държави, сред които Албания, Хърватия, Косово, Молдова, Румъния, Сърбия и Шотландия.

Какво и как заложихме и планирахме да постигнем заедно?

На база идентифицираните предизвикателства и възможности, беше определена и основната цел на проекта, а именно: изграждане на капацитета на професионалистите, работещи за и с деца, за правата на деца и закрила на децата като институции, осигуряващи държавна грижа за деца, лишени от родителска грижа и държавна грижа за непридружени деца на мигранти чрез:

1. разработване на надеждни и устойчиви методически инструменти за предоставяне на съответните основни услуги за деца в държавните грижи и подпомагане на тяхното подходящо напускане на грижи при навършване на необходимата възраст и

2. надграждане на съществуващия Национален координационен механизъм на ДАЗД в 3-компонентна подкрепяща мрежа за напускащите грижа, чрез прилагане на два подхода: интегриран и „Обучи-обучителя“ подход.

От тази гл.т. разработеното проектно предложение беше пряко адресирано към приоритетите на поканата по Програма „Права, равенство и гражданство“ (2014-2020) на Европейския съюз, Тема „Изграждане на капацитет в областта на правата на детето“.

Дейностите по проекта бяха групирани в общо 5 работни пакета, а именно:

1. Управление и координация на проекта, където са включени дейности по създаване на екип за управление на проекта и самото управление на проекта, както и дейности по координиране на проекта с партньора и с асоциираните партньори

2. Разработване на 2 методологии за обучение на професионалисти, вкл.:

• Методология за обучение на специалисти за подпомагане на младежите в процеса на създаване на личен проект за живота след напускане на държавната грижа;
• Методология за обучение на специалисти за прилагане на методи за справяне с враждебна или рискова среда за младежите, напускащи държавната грижа.

3. Изпълнение на пилотни дейности за апробиране на методологиите, вкл.: осигуряване на местна координация; провеждане на обучения на професионалисти, работещи пряко с деца; супервизия на процеса на изпълнение на Методологиите, вкл. провеждане на срещи на супервайзърите за обмяна на опит и осигуряване на обратна връзка, както и провеждането на анализ на получената обратна връзка и подобряване на двете разработени Методологии.

4. Надграждане на Националния координационен механизъм в 3-компонентна подкрепяща мрежа за напускащите грижа чрез създаване на:

• мрежа за осигуряване на основните услуги за напускащите грижа, в т.ч. услуги за личностно развитие, справяне с вредни навици, превенция над хазарт, агресия и рисково поведение и т.н.;
• мрежа за осигуряване на достъп до висше образование и професионално обучение за напускащите грижа, в т.ч. осигуряване на консултации относно съществуващите възможности за висше образование и професионално обучение, индивидуални възможности спрямо придобити знания, умения, резултати и т.н.; възможности за кариерно развитие и др.;
• мрежа за осигуряване на достъп до пазара на труда на напускащите грижа.

5. Разпространение на Методологиите, публичност и информационни събития на национално и транс-гранично ниво, в т.ч. електронно разпространение на Методологиите на национално и транс-гранично ниво чрез провеждане на уебинари за професионалисти работещи за и с деца и техните права и закрила на детето; провеждане на е-конференция между заинтересованите страни; провеждане на 2 транс-гранични информационни работни срещи и провеждане на информационна кампания на национално ниво, вкл. изработка на 1 късометражен филм; реализация на 5 онлайн публикации и изработка на 2 ТВ спота и тяхното разпространение в съответния информационен канал.

Какво постигнахме заедно в края на 24-месечния проект?

Екипът на НХЦ, в партньорство с Фондация „Проджекта“, с ДАЗД, ДАБ, АЗ, АСП, общините: София, Пловдив и Стара Загора, както и с активното участие на екипите на 25 резидентни услуги, създаде модел на работа, ориентиран към преодоляване на сериозния проблем, свързан с липсата на социални умения и умения за самостоятелен и независим живот на младежите, които живеят в резидентни услуги за живота след напускане на услугите.

Моделът е съчетание на академичното знание с практиката и включва:

(1) нови методи и подходи в работата на екипите на услугите, свързани с подкрепа за създаване на личен проект за живота след напускане на държавната грижа на всеки младеж и

(2) изграждане на подкрепяща мрежа от различни специалисти и хора, които да помогнат на младежа да започне да изпълнява целите на своя личен проект за живота.

Основен инструмент за промяна на качеството в работата на услугите са методологиите, които екипът по проекта създаде:

Методология за обучение на специалисти за подпомагане на младежите в процеса на създаване на Личен проект за живота след напускане на държавната грижа - дава познания, свързани с изграждане на идентичност; придобиване на самостоятелност и необходима подкрепа в периода на преход към възрастност; познания, свързани с това какво представлява личния проект и как да го постигнем с децата и младежите; помага за трениране на умения и прилагане на подход, основан на силните страни и подход на личностно центрирано планиране;

Методология за обучение на специалисти за прилагане на методи за справяне с враждебна или рискова среда за младежите, напускащи държавната грижа. Тя е организирана около четири  въпроса, по които децата мислят, докато създават своите лични проекти за живота:

• Кои са видовете среди?
• Кои са рисковете, които тези среди крият и какви са стратегиите за справяне с тях?
• Кои са възможностите на тези среди и как да ги използвам?
• Кои са възможностите и рисковете в мен при реализирането на моя проект?

Моделът е апробиран на терена на 25 резидентни услуги, чиито екипи бяха обучени да прилагат новите методологии в практиката си. В процеса на съвместна работа и постоянна супервизия се създаде екип от 65 лични наставници, който започна по-интензивно общуване с младежите. Създадоха се по-силни доверителни връзки между тях, промениха се отношенията. Заедно с младежите, те преживяваха емоциите, свързани с мечти за бъдещето и трудностите да повярват, че има смисъл да планират живота си. И като резултат - 132 младежи на възраст 14-18 г. работиха по своите Лични проекти за живота след напускане на държавната грижа.

Ако първата част на модела на работа, който екипът на Ноу-хау център към НБУ разви по проекта, включваше да помогнем на младежите да започнат да мечтаят и да създадат своите лични проекти, то втората част е свързана със създаване на условия за изпълнение на проектите и увереност у младежите, че личният проект не е просто лист хартия и че може да стане реалност. Тази увереност се постигна с работата на създадената подкрепяща мрежа, включваща консултанти на младежите в сферата на образованието, социалните услуги и заетостта. В това усилие бяхме сериозно подкрепени от общините, дирекциите за социално подпомагане към АСП и Бюрата по труда. Освен с индивидуални консултации, свързани с възможности за продължаване на образованието и кариерно развитие, със започване на работа и получаване на доходи, консултантите провеждаха групови дискусии по теми, които младежите са заявили като актуални; проведоха се срещи с работодатели в реална работна среда, организира се участие на младежите в трудови борси; срещи с ключови хора от общината и различни социални услуги. Мечтите, заложени като цели в личните проекти, започнаха стъпка по стъпка да стават реалност – повече от 20 младежи бяха подкрепени от консултантите и започнаха работа, бяха подкрепени и в предоставяне на общински жилища; получават допълнителна подготовка за да продължат образованието си в средното училище, а някои и в университет.

В резултат от работата по проекта спрямо моделът и подкрепящата мрежа беше постигнато следното:

• 120 младежа, напускащи грижа на възраст 15-18 г. директно получиха основни услуги (консултации) от трите местни екипа – София, Пловдив и Стара Загора за създаването и реализирането на своите лични проекти  за живота, както и прилагането на методите за справяне с враждебна и рискова обкръжаваща среда;
• 100 деца и младежи, от които 80 деца, лишени от родителски грижи и 20 непридружени деца и младежи – мигранти бяха подкрепени пряко от личните си наставници с подкрепата на местните супервизори, работещи с младежите в услугите чрез надградения Национален координационен механизъм на ДАЗД в 3-компонентна подкрепяща мрежа.

Прилагането на модела повиши компетенциите и качеството на работата на специалистите, работещи с децата и младежите в резидентните услуги, което от своя страна повиши качеството на грижата и условията за развитие на младежите. Личният проект за живота на всеки младеж, който е фокус на модела е основен инструмент за активно включване на младежите в процеса на целенасочено планиране на живота след напускане на държавната грижа; на стимул и търсене на възможности и подкрепа за осъществяване на целите, заложени в проекта. Моделът структурира по нов начин взаимодействието между институциите като част от активно действаща подкрепяща мрежа, която измерва резултатите от своята работа през конкретната подкрепа и променените съдби на младежите, с които работи.

И на финала - постигнатото в цифри:

• 2 разработени Методологии;
• 8 проведени обучения;
• 2 разработени обучителни материала;
• 120 предоставени индивидуални консултации на напускащите грижа;
• 1 надграден съществуващ Национален координационен механизъм на ДАЗД;
• 100 предоставени услуги от създадената подкрепяща мрежа;
• 4 проведени уебинара;
• 1 проведена e-конференция;
• 1 създадена e-мрежа;
• 2 проведени транс-гранични уеб инфрмационни-работни срещи;
• 5 осъществени онлайн публикации;
• 1 създадени и разпространен късометражен филм;
• 2 създадени и разпространени ТВ спота.

Основен аудио-визуален и въздействащ върху широката аудитория продукт е заснетия по проекта късометражен филм „Бъдеще в бъдеще време". Той разказва историите, пътят на създаването и реализацията на лични проекти за живота на деца, напускащи държавната грижа. Това е филм за непреклонния дух, вяра в собствените сили, надежда, че (не)възможните мечти могат да бъдат реализирани за живота, и доказателство, че заедно в подкрепяща мрежа можем повече.

Филмът може да гледате безплатно в YouTube канала на Фондация „Проджекта“, както и директно тук

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Програма „Права, равенство и гражданство (2014-2020)” на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието се носи от партньорите по проект „Да изпълним невъзможните мечти“ - Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към НБУ и Фондация „Проджекта“. Европейската комисия не носи отговорност за употребата на информацията, която публикацията съдържа.