Потресаваща история за любовта и живота на ръба: Зъболекарка си пуска кръв заради педофил

Потресаваща история за любовта и живота на ръба разказа психологът Ани Владимирова в авторското си предаване „Истински истории“ по бТВ. 

Зъболекарка си пуска кръв заради травма, преживяна в детството си. 

„За да запазим в тайна на участниците, имената им са променени, а събитията са пресъздадени от актьори. Това е една смразяваща история за младо, любвеобилно и мило момиче, което носело бремето на тежка травма от миналото. Тя й пречеше да води нормален живот, въпреки че имаше всички предпоставки за това“, уточнява психологът.

Зорница и Петър са привидно щастливо семейство, но под повърхността се крие потискана истина и зловеща реалност. 

Зорница е успяла жена на 36 години. В момента тя се намира в един от най-преломните моменти в живота си. Младата дама пристига при Ани Владимирова, след като сутринта е била на ръба на самоубийство. 

„Съпругът ми ме напусна. Аз съм виновна. Пазя тайни от него близо 20 години. Много го обичам, но има неща, които дори на него, не мога да кажа. Срамувам се. Имам нужда от тръпка, от живот на ръба, т.е. между живота и смъртта. Желанието да го правя става все по-често. Пристрастена съм към това да си пускам кръв. Медицинско лице съм и се научих как да го правя. Пускам си кръв на позволения максиум и дори над него. Стигала съм до над 700 мл. При моето телосложение си е чисто чудо, че съм тук с вас сега, че съм жива“, споделя Зорница.

„Още като отвори вратата, видях едно малко и красиво, но много уплашено момиче. Пристрастяването към това да си пуска кръв се коренеше в миналото. Събитие, оказало се мрачна тайна, която години наред бе носила върху плещите си“, обяснява психологът.

Зорница е зъболекар. Не е кариеристка, но е изключително голяма работохоличка. Професията й и съпругът й са двете движещи сили в нейния живот. Омъжена е за Петър, който е с нея още от студентските години. Нямат дете, въпреки статуса им на домакинство, разполагащо с доходи над средните. 

Работохолизмът и нежеланието за зачеване са плод на тежки проблеми, срещу които Зори трябва да се изправи. 

Съпругът й Петър също е на 36. Той е програмист, има шансове за растеж в службата си. Той е всеотдаен и любящ съпруг. За него Зори е на първо място и всеки ден й го казва, че в очите му вече не може да има друга жена. 

Разликата между двамата е, че той безумно много иска да имат дете. 

Два месеца преди срещата с Владимирова Зорница много се страхува от това да не се превърне в средностатистическа лелка. 

„Не искам да клюкаря с другите майки в парка, нито да търся в Интернет методи за почистване на микровълнова печка. Когато тези мисли ме връхлетят, ставам тревожна. Това ме кара да бягам от сивото ежедневие, да търся тръпка, която да ме кара да се чувствам отново жива. Искам живот на ръба, който да ме разграничава от останалите“, споделя жената.

Тя търси успокоение в тайната си страст. Веднага, след като сестрата излиза от зъболекарския й кабинет, Зори търси тръпката

„Пристрастена съм. От малка се научих да го правя, а като тинейджър станах специалист, а количествата стават все по-големи. Никой не е разбрал за това, което правя, дори и Петър, което ме кара да се чувствам още по-отвратително. Живея с някаква много гнусна тайна, но се прибирам при съпруга си и се правя, че нищо не е станало. Имам обаче нужда от тази тръпка, за да се успокоя и нещата отново да влязат в ритъм“, добавя тя.

„Чувствам се като боклук, като извратена, която трябва да крие своята перверзия от съпруга си, а това превръща ежедневието ми в кошмар“, споделя младата дама. 

„Искам дете от съпруга си, но не е сега момента. Чувствам се на второто стъпало в кариерата си имам нужда да се развия поне още малко професионално. Трябва ми повече сигурност. Желая всичко да е професионално за това дете“, добавя тя.

Заради ремонт в кабинета, когато Зори има нужда от кръвопускане, тя бърза по-скоро да напусне сградата. Опитва да удовлетвори желанието си по друг начин – като дари кръв. Тя обаче фигурира в списъците на Националния център по кръвоприливане и оттам я връщат, защото скоро е дарявала. 

„Ужасно мъчително е. Имам нужда да направя нещо екстремно, за да се успокоя“, споделя жената.

Връща се вечерта в кабинета, когато вече там няма никой. Разтревоженият й съпругът обаче отива в кабинета и намира жена си на пода в безпомощно състояние. Той пренася жена си до колата, за да я закара до най-близката болница. Тя се съвзема в автомобила и го убеждава, че няма смисъл да ходят при лекар. 

„Ако бяхме отишли в болницата, изследванията щяха да покажат, че съм загубила голямо количество кръв. Щяха да му кажат и той вече би разбрал всичко. Това би ми принудило да си призная какво правя, но не мога да позволя това да се случи“, споделя Зори. 

На следващия ден тя решава да отиде в болницата, за да се стабилизира, а той отива в кабинета й, за да я изненада с любимата й китайска храна. Медицинската сестра му съобщава, че зъболекарката я няма и следва скандал. 

Не мога да ти кажа истината, повтаря тя, а той й пожелава да намери човека, който да може да допусне до себе си!

„100% съм сигурен, че не ми изневерява, но каквото и да е, ме съсипва. Щом не може да сподели с мен, няма смисъл да продължаваме. Все едно гледам човек на смъртно легло, който може да се оправи, но отказва лечение“, коментира Петър. 

С помощта на форумите в Интернет Зорница стига до Ани Владимирова.

„Не мога да повярвам, че прави това от 20 години и никой не е разбра. Автоагресията й е следствие от травма. Дори и начина, по който го правеше, насочваше към конкретно събитие“, обяснява психологът. 

„Не мога да се отпусна докрай в секса. Има нещо, което ме спира“, споделя Зори

„Бях сигурна, че има проблеми със сексуалния живот. Сега вече бях сигурна, че Зорница е преживяла някаква сексуална травма, която пречи не само на любовния живот, но и на всичко останало. Тя не осъзнаваше, че на тази травма се дължат всичките й нещастия през годините“, разказва Владимирова. 

„Имам спомен, когато бях на 6 години. Живеех с баба и дядо. Той не ми беше истински, а доведен. Един ден ме извика в стаята си, съблече се и започна да се пипа сам. Вцепених се и не можех да помръдва. Стоях там и после избягах. Баба имаше хубави розови храсти. Заврях се в тъмното, защото не исках никой да ме вижда, но имаше бодли и те те ме издраха. Краката ми бяха целите в кръв. Помня само, че се бях свила на кълбо и виждах как по тях тече кръв“, споделя Зорница. 

Кръвопускането е било лечебен метод още пред 18 и 19 век за лечение на високо кръвно налягане. Освен това то води до снижаване на напрежението и има релаксиращ ефект. 

„В ония момент Зорница спонтанно е усетила този ефект, към който се е прибавила и миризмата на розите. Отпускането и приятната миризма са я пренесли в един по-красив и защитен свят. В последствие кръвопускането се е фиксирало като практика за снижаване на напрежението и релаксация в живота й“, обяснява психологът. 

„Дядо отиде в кръчмата и когато останахме с баба ми, й разказах какво стана, но тя ми удари шамар. Каза ми, че съм лъжкиня. Чудих се какво нередно съм направила“, разказва младата дама. 

„Бабата на Зори е най-големият злодей в тази история, а шамарът е повратната точка в живота й. Той обърква представите й за добро и лошо. Ако възрастната жена беше реагирала нормално, момичето щеше да развие солидно чувство за справедливост. След шамара Зори започва да таи всичко в себе си и да не споделя с никой трудностите и проблемите си. Това маркира целия й живот, а кръвта остава единственото й убежище“, каза още Ани Владимирова. 

След десетки сеанси, Зорница и Петър се сдобряват и чудото се случва – тя го допуска до себе си и го дарява с мечтаното дете.