Внукът на Бойко Борисов става на 4

ето го новия малък тошко

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

Патриархатът има своето време и място. Той е добър модел за организиране на живота. Подреден, известно е кой работи, кой плаща. Централизиран и предсказуем, маршрутите на живота са ясно определени. И беден. Цената на стабилността, която патриархалният свят гарантира, е отказ от индивидуални проекти, от творчество, от предприемаческо живеене. Ние тъгуваме за патриархата от времето на Вазов, защото кризата му започва още през Възраждането. Нахлуването на големия свят в “Под игото” - това е Бойчо Огнянов, който прескача през дувара на щастливата патриархална вечеря в къщата на чорбаджи Марко. И така големият свят ще продължи да прескача дувара, а ние ще продължаваме да се държим сякаш можем да оцелеем в един променящ се свят, без да се променяме. В този смисъл стратегиите ни за справяне, житейска мъдрост на патриархалния човек, която е приложима в онзи свят, ”преклонена главичка сабя не я сече” и др., те научава да се откажеш от инициативата, да се съобразяваш със силните на деня, общо взето, да бъдеш сервилен, страхлив, да се подчиняваш... Стратегии за оцеляване, добри за традиционния и за тоталитарния свят, но драматично несполучливи за оцеляване в пазарна ситуация. Патриархалният човек разчита, че неговият патриарх, баща, тартор ще се грижи за него. Договорът е - аз се отказвам от всякаква автономност, срещу която ти давам цялата си лоялност, и получавам парче от питата. Това в пазарна ситуация спира да е така, защото патриарсите се грижат за себе си и спират да се грижат за останалите. Договорът е разтрогнат едностранно. Това се случи по времето на прехода. Нашите политици, татовци, царе, командири, очевидно са по-заети със собственото си благополучие, отколкото с това на популацията.
Съществува изумителна наивност и лекота, с която се дава властта на абсолютни мошеници и това продължава да се повтаря, а след това се питаме: ”Как се случи?” Този тип възглед и организиране на социалния свят е гарантирана катастрофа в новата ситуация. Ние сме другаде. Там, където сме били, е ниско, захлупено и полезно да пълзиш на четири крака, тук трябва да ходиш изправен и да се държиш като човек. Този тип инфантилизиране на поданика на тоталитарната държава или на патриархалната общност ти гарантира, че си жертва. Това е, което се случва накратко. Сега ние, от една страна, не можем да разчитаме на патриархалната норма, т.е. някой да се погрижи за нас, а същевременно не сме научени да се грижим за себе си. Оттук и усещането за безпътица. Казано по друг начин, налага се да спрем да сме поданици и да започнем да се държим като граждани.

Българинът не се е отървал от културата на агонизиращ патриархат. Това е култура, според която единственото важно нещо е аз и моите роднини да живеем добре и няма значение какво става с другите - с гетата, с общността и публичния свят. В културата, в която най-важното е родителите да притежават детето, всичко друго може да бъде жертвано. Може да бъдат пожертвани децата от малцинствените общности, може да бъде пожертвано бъдещето на децата, може да бъде пожертвано бъдещето на страната. Важно е нашите деца да живеят по начина, по който ние вярваме. Това е патриархатът. Всичко останало – корупцията, безхаберието, лошото функциониране на институциите и масовата миграция на младите - е без значение. Ами ние ще ги прогоним, но няма да се променим.Когато деградацията стигне до дъното, тогава се разпадат и най-близките семейни връзки и се появява перверзия на патриархата.

А дядо му е приготвил няколко милиардчета за подарък, да е осигурено детето като порасне! Дядо е много способен човек и случи на малоумен народ, че да си го прави каквото иска!