Срещу какво точно протестираха с жълти жилетки съветниците от Средна европейска класа

С жълти светлоотразителни жилетки участваха в работата на последното заседание на общинския съвет членовете на групата на „Средна европейска класа“. 

По този начин Константин Бачийски, Христина Секлемова, Кирил Начев, кап. Георги Събев и Красимир Калудов подкрепиха протестите на различни браншови организации срещу планираното за 31 януари въвеждане на новите промени в наредба „Н-18“.

„Изразяваме нашата подкрепа към българските предприемачи, към всички представители на малкия и среден бизнес, от които сме част и ние. Смятаме, че влизането в сила на наредбата в този и вид ще нанесе тежък удар върху малките и средни фирми, които са гръбнакът на българската икономика и които се управляват от онази част от активните хора, които въпреки трудните условия все още са избрали да останат в страната и не са предпочели да търсят реализация в чужбина" – коментира зам.-председателят на партията Константин Бачийски.

Той и останалите съветници от Средна европейска класа се обединиха около позицията, че е за голяма част от бизнеса е непосилно да покрие в пълна степен изискването на наредбата в такива кратки срокове, която е била променяна няколко пъти през изминалата година, а последната и корекция е направена на 28 януари, буквално дни преди евентуалното влизане на новите промени в сила.

Бачийски посочи,  като значителен проблем и това, че данъчната администрация не е в състояние да отговори еднозначно на многобройните въпроси отправени от предприемачи във връзка с документа и по сходни казуси различни служители на НАП дава взаимноизключващи се тълкувания, което води до това, че прилагането на наредбата ще зависи от тълкуванието на конкретен служител на НАП, което от своя страна е предпоставка за злоупотреби и корупция.

Съветниците на Средна европейска класа сложиха жълтите жилетки по време на сесията на местния парламент в Бургас, за да изразят и опасенията си, че наредба Н-18 в настоящия си вид генерира предпоставки за злоупотреби от страна на контролиращите органи, тъй като НАП вече не само ще контролира приходите от продажбите на бизнеса, не само ще контролира отчетността, но и ще има пълен достъп до търговски и фирмени тайни, включително до това, кои са доставчиците и на какви цени дадена фирма купува. 

Недобронамерено използвана на тази информация поставя всяка една компания под угроза за нерегламентиран натиск, а и не изключва опити за овладяване на чужд бизнес, ако той е достатъчно апетитен. Осигурява се достъп и до редица лични данни, а както всички се убедихме през миналата година, НАП не е най-добрия пазител на лични данни и дори и да няма злоупотреба от вътрешни служители, рискът новосъбраната информация да се появи след време в публичното пространство, е достатъчно голям – твърди Бачийски.

Той и колегите му смятат, че този спорен документ далеч надхвърля целите на чл. 118 от ЗДДС, а именно регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, при които има задължение за издаване на фискален бон. 
Според зам. председателя на Средна европейска класа вече обявеното  отлагане с шест месеца на наредбата би имало смисъл единствено, ако това време се използва за прецизиране на спорните текстове.
Отделно във връзка с привеждането в съответствие с наредбата финансовата тежест за малкия и средния бизнес се оказва значителна и в много случай не е еднократна, тъй като много от производители на софтуер възползвайки се от това, че държавата задължава фирмите да притежават такъв софтуер си променят търговската политика и спират да продават софтуера, както до сега и почват да го предлагат на месечна база. По този начин за много от фирмите с повече работни места възниква още един допълнителен месечен разход съизмерим с работната заплата на един служител.